Производството се развива по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е по жалба на „Аркус“ АД с ЕИК 129007079, представлявано от изпълнителния директор Б.Б срещу Решение № 3708/22.03.2018 г. по адм. дело № 1054 по описа на Върховен административен съд за 2017 г.
Твърди се, че решението е неправилно, като постановено при съществени нарушения на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага доводи за незаконосъобразност на оспорения пред тричленен състав на ВАС административен акт. Моли съда да отмени изцяло оспореното съдебно решение и да отмени заповед № ЕРД-16-657/21.12.2016 год.
Ответната по жалбата страна, в писмени бележки и чрез процесуален представител в съдебно заседание формулира становище за неоснователност на същата и моли да се потвърди оспореното решение като правилно и обосновано.
Представителят на Върховна административна прокуратура счита, че жалбата е неоснователна. Излага доводи по същество.
Производството пред първоинстанционният съд е образувано по жалба на [Фирма 1], представлявано от изпълнителния директор, против заповед № Е-РД-16-657 от 21.12.2016 год. на Министъра на енергетиката.
С оспореното пред настоящата инстанция решение тричленен състав на Върховен административен съд е отхвърлили жалбата като неоснователна. За постанови акта си е приел за установено следното от фактическа страна:
Дружеството – касатор в настоящото производство е депозирало пред Министъра на енергетиката заявление с вх.№ Е-Е-ДП- 47/21.10.2016 год. за предоставяне на помощ за намаляване на тежестта, свързана с разходите, произтичащи от задълженията за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници за ценовия период от 01.08.2015 год. до 30.06.2016 год. След проверка на представените от заявителя документи и изискано представянето на допълнителна информация, касаеща депозираното заявление, свързана с определената според НСИ икономическата дейност, която да попада в Приложение № 1 или Приложение № 2 на Наредба №Е-РД-04-06 от 28.09.2016г. за намаляване на тежестта, свързана с разходите за енергия от възобновяеми източници /наричана за краткост Наредбата/. Дружеството е предоставило наличната у него информация.
Със заповед № Е-РД-16-657 от 21.12.2016 год., Министъра на енергетиката, на основание чл. 8, ал. 3, във връзка с чл. 3, ал. 2 и §1, ал. 2 от Преходните и заключителни разпоредби на Наредба № Е-РД-04-06 от 28.09.2016г. е отказал предоставяне на помощ за намаляване на тежестта, свързана с разпределяне на разходите, произтичащи от задълженията за изкупуване на електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници, за ценовия период от 01.08.2015г. до 30.06.2016 г., тъй като от представените от дружеството документи се е установило, че основната икономическа дейност на предприятието за предходната 2014 година е „Производство на въоръжение и боеприпаси”, с код 2540 по КИД – 2008, която не е в сектор от изброените в приложение №1 и №2 от Наредбата, поради което за заявителя не е изпълнена една от алтернативно установените предпоставки по т. 1 и т. 2 от ал. 2 на чл. 3 от Наредба за предоставяне на помощ, а именно основната икономическа дейност на предприятието през 2014 год. да е в сектор от приложение № 1 или № 2 на Наредбата.
Първоинстанционният съд е приел, че при издаване на акта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като акта е издаден от компетентен орган при спазване на приложимите материално и процесуално правни норми. На заявителя била дадена възможност да представи доказателства, удостоверяващи правото му да се ползва от предвиденото в съответната наредба облекчение, но такива за връзка между дейността му и допустимите сектори, предвидени в Приложение №1 или Приложение №2 от Наредбата не са депозирани. Прието е, че съгласно предоставената справка от НСИ, основната икономическа дейност „Производство на въоръжение и боеприпаси” е с код 2540 по КИД 2008, която не отговаря на заложените в Наредбата критерии. Твърденията, че предприятието основно произвежда експлозиви били изнесени едва в съдебната фаза на производството, а пред административния орган доказателства в тази насока не са представени.
Съдът е приел, че Наредбата е съобразена с Насоките относно държавната помощ за опазване на околната среда и за енергетика за периода 2014 – 2020 г. (ОВ, С 200/1 от 28 юни 2014 г.), които не сочат на задължителност на списъците по приложение №3 и приложение № 5. Според решаващия състав в параграф 185 от Насоките е въведено принципното правило, че помощта следва да бъде ограничена до сектори, които са изложени на риск за тяхната конкурентна позиция, поради разходите, произтичащи от финансирането на подкрепата за енергията от възобновяеми източници като функция от тяхната интензивност на електроенергията и излагането им на въздействието на международната търговия, поради което помощта може да се предостави само ако предприятието принадлежи към секторите, изброени в приложение 3. Включването на дейността в това приложение правело допустимо компенсирането под съответната форма, но не въвеждало задължение за предоставяне на помощта.
При така приетото за установено, съдът е достигнал до извод за липса на допуснати при издаването на Заповед № Е-РД-16-657/21.12.2016г. на Министъра на енергетиката нарушения, респективно за нейната законосъобразност и липса на основания за отмяната и.
Жалбата е подадена от лице имащо право и интерес от оспорване на неблагоприятен за него първоинстационен съдебен акт, в сроковете по чл. 211 от АПК, поради което е процесуално допустима. По същество е неоснователна по следните съображения:
В хода на съдебното дирене, тричленния състав на Върховен административен съд е събрал всички налични и относими към производството доказателства, което му е дало възможност да формулира обосновани и съобразени с приложимото материално право изводи за неоснователност на жалбата, с която е сезиран.
От страните не се спори, че акта е издаден от компетентен административен орган и в изискуемата по закон форма.
Липсват данни за допуснати съществени процесуални нарушения. При произнасянето си съдебния състав е взел предвид обстоятелството, че в хода на административното производство на „Аркус“ АД е дадена възможност да отстрани пропуски в депозирана пред Министъра на енергетиката документация и да представи доказателства за основателност на предявената претенция за получаване на финансова помощ във връзка с намаляване на тежестта, свързана с разходите, произтичащи от задълженията за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници за ценовия период от 01.08.2015 год. до 30.06.2016 год.
Съобразно въведеното с чл. 7 ал. 1 от Наредба задължение, административния орган е дал възможност на заявителя да представи доказателства за изпълнение на поставените изисквания за получаване на търсената помощ. След представяне на доказателства от страна на „Аркус“ АД, свързани с вида на дейността и характера на производството се е произнесъл с оспорената пред съда Заповед, като е взел предвид релевантните за административното производство факти и обстоятелства. При това положени е обоснован извода на тричленния състав на ВАС за липса на данни за нарушение на разпоредбата на чл. 35 от АПК, изразяващи се в неизясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая. Административния орган е проявил необходимата и вменена му от законодателя активност, като е събрал наличните доказателства и на основание чл. 7 ал.1 от Наредбата е дал възможност на дружеството да представи допълнителни такива в защита на търсения интерес.
С Наредбата е определен начина и средствата за установяване на вида икономическа дейност на търсещото предоставяне на помощ предприятие и това е единствено и само чрез удостоверение относно код на основна икономическа дейност, издадено от Националния статистически институт - чл. 5 ал. 3 т. 5 от Наредбата. При произнасянето си, състава на ВАС, постановил оспореното решение е взел предвид представените в тази насока доказателства, а именно справка от НСИ, според която кода на дейност на предприятието определен по КИД – 2008 е 2450 – „производство на оръжие и боеприпаси“ и същата не попада в списъка на допустимите за подпомагане сектори по приложение № 1.
Нито в хода на административното, нито в съдебното производство пред първоинстанционния съд или касационната инстанция не са представени доказателства за регистриране или деклариране на дейността на „Аркус“ АД, като такава с код 2150 – „производство на експлозиви“. Дори и производството на дружеството да е свързано с производството на експлозиви, то тази дейност не е декларирана по съответния ред като основна и не може да се приеме като такава единствено и само за нуждите в производството пред Министъра на енергетиката във връзка с получаването на помощ за намаляване на тежестта, свързана с разпределяне на разходите, произтичащи от задълженията за изкупуване на електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници, определени от Комисията за енергийно и водно регулиране. Съобразени са представените по делото писмо с изх. №С-ВТ-ИЗ-619/13.10.2016г. на НСИ, както и т. 6 от заявлението на „Аркус“АД до Министъра на енергетиката, като с първото дружеството е уведомено, че въз основа на наличната информация за отчетната 2014 г. към 13.10.2016 год. като основна икономическа дейност е определена „Производство на въоръжение и боеприпаси” с код 2540 по КИД – 2008, а във второто самия заявител е посочил, че основна му икономическа дейност е производство на въоръжение и боеприпаси – специална продукция.
След като дружеството не е декларирало коректно дейността си пред съответния държавен орган се е поставило само в невъзможност да се ползва от определената с Наредба №Е-РД-04-06 от 28.09.2016 год. помощ.
Настоящия съдебен състав напълно споделя изводите за неприложимост на Насоките, като средство за преодоляване на празноти в списъците по Приложения 1, 2 и 3 от Наредбата.
Следва да се сподели становището, че в § 185 от Насоките са изложени принципни правила за допустимост на конкретната форма на компенсация, но не и на задължение за осъществяване на такова компенсиране. С тях са определени условия, при които държавите членки могат да предоставят на национално ниво помощ по такъв начин, че да е в унисон с правилата на Европейския съюз за държавни помощи.
При така установеното, тричленния състав на Върховен административен съд е формулирал правилен и обоснован извод за липса на допуснати в хода на административното производство нарушения, представляващи отменителни основания по смисъла на чл. 146 т.1 - 5 от АПК.
В хода на първоинстанционното производство не са допуснати съществени нарушения на разписаните от законодателя процесуални правила, които да са довели до опорочаване на оспореното пред настоящата инстанция решение, поради което съдебния акт следва да се остави в сила.
Поради описаното и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, петчленен състав на Първа колегия, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 3708/22.03.2018 г. по адм. дело № 1054 по описа на Върховен административен съд за 2017 г. РЕШЕНИЕТО е окончателно.