Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на началник група в сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР – С. З срещу решение № 228/14.09.2017 година на Административен съд гр. С. З по адм. д. № 340/2017г., с което съдът е отменил по жалба на С.Ж и Ж.Ж негова Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 17 – 1228 – 000746/18.06.2017г. Релевира касационни основания по чл. 209, т.3 АПК – неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения. Оспорва извода на съда, че ПАМ по чл. 171, т.2а може да се допусне само по отношение на едноличните собственици на моторни превозни средства, но не и при положение, че автомобилът, с който е извършено нарушението е съсобствен. Сочи, че ако се приеме този извод, това поставя гражданите в неравнопоставено положение. ПАМ била наложена от компетентен орган при условията на обвързана компетентност. В случая не се касаело до лична административнонаказетелна отговорност, а да налагане на ПАМ спрямо нормативно определени лица и при нормативно определени хипотези, които в случая били налице. Отношенията между съсобствениците се решавали по гражданскоправен ред. Ако чрез поведението си единият собственик е попречил на другия да упражнява фактическа власт върху вещта и го е лишил от възможност да управлява автомобила, лишеният от тези права съсобственик има възможност да се защити по гражданскоправен ред срещу причинилия му вреда съсобственик. Това не лишавало мярката обаче от предвидената от закона цел.

Ответниците по касационната жалба, С.Ж и Ж.Ж чрез адв.. С оспорват жалбата. Релевират съображения за правилност на обжалваното съдебно решение.

Представителят на Върховна административна прокуратера дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

При служебна проверка за допустимост на касационната жалба, настоящият касационен състав приема, че същата е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК, от...