Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Национална агенция по приходите, подадена чрез юрк. М.К, срещу решение № 746 от 17.04.2018 г., постановено по адм. дело № 563/2018 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което Национална агенция по приходите е осъдена да заплати на Ж.К, в качеството му на ЕТ „Ж.К“, обезщетение в размер на 350 лева за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски - платен адвокатски хонорар по АНД № 486/2017 г. по описа на Районен съд - Бургас, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 05.05.2017 г. до окончателното й заплащане, както и разноски по делото в размер на 350 лева.
В касационната жалба се поддържа неправилност на съдебното решение и се иска неговата отмяна.
Ответната страна по касационната жалба – ЕТ „Ж.К“, представляван от адв. Ю.Н, в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендират се разноски за касационната инстанция, съгласно приложен списък по чл. 80 от ГПК.
Представителят на Върховната административна прокуратура, в хода на делото по същество, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, трето отделение като прецени, че касационната жалба е редовно подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал.1 от АПК и против подлежащ на касационен контрол съдебен акт, намира същата за допустима.
Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.
Административният съд е сезиран с иск от Ж.К, в качеството му на ЕТ „Ж.К“, да бъде осъдена Национална агенция по приходите да му заплати сумата от 300 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение за правна защита и представителство по АНД 486/2017 г. на РС – Бургас във връзка със съдебното обжалване на Наказателно постановление № 2702-F128745/09.09.2016 г., издадено от заместник-директора на ТД на НАП – гр. Б., с което на Ж.К е било наложено наказание – имуществена санкция на основание чл. 355, ал. 1 от КСО в размер на 50 лв. Поискано е и присъждане на законната лихва върху сумата от 350 лева, считано от 05.05.2017 г. до окончателното й изплащане.
Съдът, квалифицирайки иска като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и провеждайки производство по реда на чл. 203 и сл. от АПК, с решение № 746/17.04.2018 г. е уважил изяло предявения иск, осъждайки Национална агенция по приходите, да заплати на Ж.К, в качеството му на ЕТ „Ж.К“ обезщетение в размер на 350 лева за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски - платен адвокатски хонорар по АНД № 486/2017 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 05.05.2017 г. до окончателното й заплащане, както и разноски по делото в размер на 350 лева. За да постанови този резултат, съдът е приел за установено, че с решение № 746 от 17.04. 2018 г. по АНД № 486/2017 г. по описа на РС – Бургас, по жалба на Ж.К, в качеството му на ЕТ „Ж.К“ е отменено като незаконосъобразно НП № 2702- F128745/09.09.2016 г. на заместник-директора на ТД на НАП – гр. Б.. В производството по обжалване на постановлението, по което е образувано АНД № 486/2017 г. на РС - Бургас, ищецът е бил представляван от процесуален представител - адв. Ю.Н.С приложен договор за правна защита и съдействие, е договорено и платено в брой възнаграждение в размер на 350 лева за производството пред районния съд. С решение № 575 от 06.04.2017 г. по АНД № 486/2017 г. на РС - Бургас е отменено Наказателно постановление № 2702- F128745/09.09.2016 г., издадено от заместник-директора на ТД на НАП – гр. Б.. Върху решението е поставен печат, в който е отбелязано, че е влязло в сила на 05.05.2017 година, налице са и подписи на деловодител и съдия.
При така установеното, съдът е приел от правна страна, че искът е основателен, тъй като са налице всички предпоставки на чл.1 ЗОДОВ. Съдът, позовавайки се на мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по тълк. дело №2/2016 г. на ВАС е приел, че е налице първата предпоставка за реализиране на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно - незаконосъобразен акт – отменено по съответния ред НП № 2702-F128745/09.09.2016 г., издадено от заместник-директора на ТД на НАП-Бургас. С. е приел, че е налице и втората предпоставка за реализиране на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - настъпването на вреда, като за защитата си пред РС - Бургас срещу така издаденото наказателното постановление, лицето е ангажирало адвокат, за което е заплатило съответното възнаграждение от 350 лева. Съдът, позовавайки се на чл. 4 от ЗОДОВ, според който дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, е приел, че ищецът не би заплатил адвокатското възнаграждение и заплатената на това основание сума не би представлявала за него вреда, ако не е било издадено наказателното постановление, отменено впоследствие като незаконосъобразно. В тази връзка съдът е счел, че въпреки липсата на нормативно установено задължение за процесуално представителство по ЗАНН, по своя преценка оспорващият може да ангажира адвокатска защита и да направи за нея разходи, за да обезпечи успешния изход на спора по обжалване на издадено срещу него НП, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт – наказателното постановление.
Съдът е приел, че е налице и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат за ищеца, тъй като според Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 6/2012 г., ОСГТК гражданинът не би потърсил адвокатска помощ, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ неговите законни права и интереси, а обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административно-наказващия орган.
По повод възражението на НАП за липса на доказателства за договореното и платено адвокатско възнаграждение, съдът е приел, че видно от представения по НАХД № 486/2017 г. на Районен съд - Несебър договор за правна защита и съдействие, уговорената сума за адвокатското възнаграждение е в размер на 350 лв., като изрично е записано, че възнаграждението е и изплатено и това го е мотивирало да приеме за доказано, че ищецът е заплатил уговореното с договора адвокатско възнаграждение.
Съдът е счел за несъстоятелни развитите в отговора по исковата молба възражения, че претендираното обезщетение следва да се определи по реда на чл. 5, ал.2 от ЗОДОВ, тъй като в разглеждания от него случай не би могло да се приеме, че ищецът виновно е допринесъл за увреждането, като е ангажирал адвокат за процесуален представител във воденото съдебно производство, поради наличието на повод за нуждата от адвокатска защита, а именно - издаденото НП, като съдът е приел, че е без значение основанието, на което същото е отменено от съда – процесуално или материалноправно.
В заключение съдът е приел за установени и доказани и трите предпоставки за реализиране на отговорността на държавата по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което е счел исковата претенция за основателна. Решението е валидно, допустимо и правилно.
Съдът е обсъдил всички относими към предмета на спора доказателства и доводи в резултат на което правилно е приел, че са налице всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Няма спор по делото, че с влязло в сила решение № 575/06.04.2017 г. по АНД № 486/2017 г. е било отменено като незаконосъобразно наказателно постановление № 2702-F128745/09.09.2016 г., издадено от заместник-директора на ТД на НАП – гр. Б., с което на основание чл. 355, ал. 1 от КСО на Ж.К е наложено наказание – имуществена санкция глоба в размер на 50 лв. По делото са представени доказателства за надлежно ангажиране на адвоката за осъществяване на действия по оказване на правна помощ и съдействие, както и за заплатеното адвокатско възнаграждение.
Правилен е изводът на съда, че искът за обезщетяване с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е основателен, тъй като са налице всички предпоставки за това. Съгласно посочената разпоредба държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ включва отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. При отсъствието на някой от елементите на посочения фактически състав отговорността на държавата и общините по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ не може да бъде реализирана. В случая са налице всички предпоставки на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно: налице е незаконосъобразен акт на длъжностно лице на държавата, който е отменен, издаден е по повод изпълнение на административна дейност, настъпила е вреда; налице е и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, и настъпилия вредоносен резултат за ищеца, доколкото за защитата си по образуваното и водено дело по обжалването на наказателното постановление лицето е ангажирало адвокат, на който е заплатило съответното възнаграждение в размер на 350 лв., с което се е намалило имущественото му състояние. Въз основа на тези данни по делото, обоснован и верен е изводът на административния съд за наличието на всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Настоящата съдебна инстанция споделя извода на първоинстанционния съд, че от извършването на незаконосъобразни действия по издаването на незаконосъобразния акт - процесното наказателно постановление, отменено по съответния ред с влязло в сила решение, ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по обжалването на наказателното постановление. Доводът в касационната жалба, че адвокатската защита по делата за обжалване на наказателни постановления не е задължителна, не влече по необходимост и извода, че страната няма право да ангажира свой процесуален представител, нито че ангажирането на такъв не се намира в причинна връзка с издаденото наказателно постановление. Ангажирането на адвокатска защита е израз на нормалната грижа на лицето за охраняването на неговите права и интереси.
Неоснователно е възражението на касатора за неправилност на решението с оглед характера на наказателното постановление като акт, чийто контрол за законосъобразност се провежда по реда на ЗАНН, а не по реда на АПК. Съгласно т. 1 от ТП № 2 от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища. В мотивите към посоченото тълкувателно постановление е прието, че: „За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов издател. Независимо че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и въпреки че поражда наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност. Неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност.“. При съобразяване със задължителната сила на тълкувателното постановление, следва да се приеме, че съдът правилно е квалифицирал предявения иск като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и е провел производство по реда на чл. 203 и сл. от АПК.
Първоинстанционният съд правилно е приел, че е налице пряка и непосредствена причинна връзка между издаването на процесното наказателно постановление и направените разходи на ищеца във връзка с неговото оспорване, тъй като съгласно Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/2016 г., ОСС, I и II колегия „при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон“. Съгласно разпоредбите на чл.124 - 130 от ЗСВ (ЗАКОН ЗЗД СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) тълкувателните решения на съответните общи събрания на колегиите на ВКС се постановяват при наличие на неправилна и противоречива практика на съдилищата по тълкуването и прилагането на закона и, веднъж приети, са задължителни за съдилищата и държавните органи.
Настоящата съдебна инстанция счита за неоснователно възражението на касационния жалбоподател, че за основателността на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е от значение основанието, на което НП е било отменено от Районен съд – Бургас, тъй като за реализиране на отговорността е достатъчно наличието на незаконосъобразен административен акт, отменен с влязло в сила съдебно решение. Недопустимо е в настоящото производство, съдът да извършва косвен контрол за материалната законосъобраност на НП, което е отменено поради констатирани други пороци при издаването му.
Предвид изложеното, неоснователни се явяват и твърденията на касатора за приложимостта на разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ относно съпричиняването на вредата. Съобразно посочената норма, когато пострадалият виновно е допринесъл за увреждането, обезщетението се намалява. Както правилно е приел съдът, в дадения случай не може да се приеме, че ответникът по касация е допринесъл виновно за увреждането посредством осигуряването на процесуална защита чрез адвокат във воденото съдебно производство, за което ангажиране е заплатил съответното адвокатско възнаграждение.
С оглед изхода на касационното производство, следва да бъде уважено искането на ЕТ „Ж.К“ като ответна страна по касационната жалба за присъждане на разноски в размер на 300 лева, съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 23.05.2018 г. (л. 9), с който е договорено и платено в брой възнаграждение в размер на 300 лева за изготвяне и подаване на писмен отговор на касационната жалба срещу решение № 746 от 17.04.2018 г., постановено по адм. дело № 563/2018 г. по описа на Административен съд – Бургас.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 746 от 17.04.2018 г., постановено по адм. дело № 563/2018 г. по описа на Административен съд – Бургас.
ОСЪЖДА Националната агенция по приходите да заплати на ЕТ „Ж.К“ с ЕИК 102172793, сумата от 300 лева, представляващи разноски по адм. дело № 8035/2018 г. по описа на Върховния административен съд.
Решението не подлежи на обжалване.