Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК), във вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ (ЗАКОН ЗЗД МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ) (ЗМДТ).

Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Местни данъци и такси" (МДТ) при община Р. против решение № 20 от 14.08.2017 г., постановено по адм. дело № 137/2017 г. по описа на Административен съд (АС) – Русе, с което е отменен Акт за установяване на общински публични вземания (АУОПВ) № СУД-000144/23.01.2017 г., издаден от орган по приходите при община Р., изменен с решение № 30/21.03.2017 г. на директора на Дирекция "Местни данъци и такси" при община Р..

В касационната жалба и допълнително в уточнението към нея, се поддържат доводи за неправилност на първоинстанционното решение, поради противоречие на обосноваващите го правни изводи с императивни разпоредби на ЗМДТ. Касаторът защитава тезата, че данъчното облекчение по чл. 59, ал. 1 ЗМДТ за собствениците на превозни средства с фабрично поставено катализирано устройство не действа автоматично, а по аргумент от чл. 54, ал. 6 и чл. 54, ал. 3, т. 5 ЗМДТ следва да бъде предявено чрез подаване на данъчна декларация с прилагане на документите, установяващи съществуването на обстоятелство, водещо до намаляване на задължението. Акцентира, че по делото не е спорно, че данъчна декларация по чл. 54, ал. 6 ЗМДТ не е подавана, поради което данъкът върху превозното средство (ДПС) е законосъобразно установен въз основа на базата данни в информационен масив на Дирекция МДТ при община Р.. Претендира отмяна на съдебното решение и постановяване на ново по съществото на спора, с което оспорването срещу АУОПВ бъде отхвърлено като неоснователно.

Ответникът - Р.С от [населено място], [улица], ет. [номер], не се представлява в с. з. и не изразява становище по жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира...