Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на деветнадесети януари в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Т. Н. ЧЛЕНОВЕ:ДИМИТЪР ПЪ. И. при секретар П. К. и с участието на прокурора Е. Д. докладваното от председателяТ. Н. по адм. дело № 6046/2021

Производство по чл.208 и следващи от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.160, ал.7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано по касационна жалба на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Пловдив при Централното управление на Националната агенция за приходите (ДДОДОП при ЦУ на НАП) против Решение №39 от 05.02.2021г. по адм. д.№ 710 по описа за 2020г. на Административен съд (АС) С. З. с което по жалба на „Стройкомплект-МД”ООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление в гр. С. З. представлявано от управителя Д. Д., е отменен Ревизионен акт №16002418003069-091-001/20.12.2018 год. на органи по приходите в ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение №143/11.03.2019 год. на Директора на Дирекция ОДОП – Пловдив при ЦУ на НАП, с който на дружеството са установени задължения за корпоративен данък за 2016 год. в размер на 1 442.06 и лихва в размер на 236.76 лв.; за 2017 год. в размер на 1 198.14 и лихва в размер на 75.22 лв.; ДДС за месец декември 2016 год. в размер 2 632.46 лв. и лихва в размер на 487.78 лв. и ДДС за месец декември 2017 год. в размер 2 396.28 лв. и лихва в размер на 201.04 лв.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради наличие на всички пороци по чл.209, т.3 АПК.

Необосновано първоинстанционният съд приел, че собствените на ревизираното дружество моторни превозни средства, управлявани от наети от дружеството лица, са използвани за целите на независимата икономическа дейност на търговеца. Съдът без основание пренебрегнал установените разминавания в съдържанието на представените пътни листи и извода на ревизиращите, че МПС-та са използвани изцяло за лични нужди на собственика и свързаните с него лица и служители. Затова законособразно с РА не са признати разходи за експлоатация и гориво на автомобилите и съответно е начислен данък върху добавената стойност на основание чл.9, ал.3, т.1 ЗДДС. Дружеството не е доказало, че е използвало автомобилите в дейността си, а представените пътни листи са съставени за целите на защитата в ревизионното производство (не са попълвани ежедневно и саморъчно). Липсвали товарителници за извършените превози до гр.София; с леките МПС е невъзможно транспортирането на мебели; нямало търговска практика продадените осветителни тела да се доставят на клиента с транспорт на продавача до адреса на клиента; не било ясно с каква цел са изминати вписаните в писмените документи километри. Нито свидетелските показания, нито заключенията на вещото лице обосновават направените от съда фактически изводи.

Иска се отмяна на решението, потвърждаване на РА и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за всички съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба „Стройкомплект-МД”ООД, чрез адв. П. оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. Иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл.218 и чл.220 АПК, намира жалбата процесуално допустима като подадена от легитимирана страна, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 АПК против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по същество - неоснователна поради следното:

Делото е било за втори път пред първоинстанционния АС С. З. след отменително Решение №14288 от 18.11.2020г. на Върховния административен съд (ВАС) по адм. д.№8032 по описа за 2020., с което е отменено първоначално решение на АС, с което жалбата против РА е отхвърлена като неоснователна.

В отменителното решение са дадени много подробни указания по тълкуването и прилагането на закона, които първоинстанционният съд, при новото разглеждане на делото, е изпълнил стриктно.

Съгласно тези указания, разпоредбата на чл. 9, ал.3, т.1 ЗДДС, в приложимата към 2016г. и 2017г. редакция, която транспонира чл. 26, § 1 от Директива 2006/112/ЕО/, установява фикция, въз основа на която за възмездни доставки се приемат предоставянето на услуги за лични нужди на собственика на данъчно задълженото лице, на негов съдружник, на работниците и служителите или за цели, различни от независимата икономическа дейност на това лице, при извършването на която се използва стока, за която при производството, вноса или придобиването й е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит. ВАС е изяснил, че въпросът дали данъчно задълженото лице е извършило възмездни доставки на услуги при условията на чл.9, ал.3, т.1 ЗДДС е фактически и подлежи на установяване във всеки конкретен случай. Понеже става дума за начисляване на ДДС, доказателствената тежест за установяване предоставянето на услуги, представляващи възмездни доставки, е на органите по приходите.

Обосновано на събраните в ревизионното производство и при двете първоинстанционни разглеждания на делото пред АС доказателства, първоинстанционният съд е приел, че приходните органи не са доказали използването на собствените на дружеството МПС за лични нужди на собственика на данъчно задълженото лице, на негов съдружник, на работниците и служителите или за цели, различни от независимата икономическа дейност на това лице.

Съдът е взел предвид, че автомобилите са собственост на жалбоподателя, заприходени са в счетоводството като дълготрайни материални активи, начислени са съответните им амортизации през годините и са с пълно изхабяване и в ревизираните години, както и че са управлявани от управителя, физически лица, свързани с него и служители, всички на трудов договор в дружеството. С основание съдът е приел, че няма дори твърдения от страна на ревизиращите, а още по-малко - доказателства, че тези автомобили са били използвани по време на отпуск, за екскурзии на водачите, почивка или каквито и да е било лични нужди.

Убедителни са и се споделят мотивите на съда, че установените разминавания между вписаните километри в съставените пътни листове и отразените данни при годишните технически прегледи и то в рамките само на един календарен месец, не обосновават направения извод, че МПС са използвани през ревизираните години единствено и само за лични нужди на посочените като водачи лица. С право съдът е взел предвид, че нито в РА, нито в РД, е посочено за какви точно цели, различни от икономическата дейност на търговеца, приходната администрация е установила да са ползвани процесните автомобили.

Действително, както е приел съдът, приходната администрация не е събрала посредством способите, предвидени в ДОПК, никакви конкретни данни относно действителния обем на поръчките по вид, количества на стоките и техния предмет, за да обоснове изводите си, че процесните автомобили не са използвани в дейността на дружеството.

В мотивите на РА и пред първоинстанционния съд, за да обосноват констатацията си, че автомобилите се използват за лични нужди, органите по приходите са настоявали, че представените пътни листове съдържат обобщена информация по дни за движението на автомобилите за съответният календарният месец от ревизираният период. Трайно вписаните данни на компютър и отпечатани предварително на принтер относно дата, предназначението за извършеният превоз, път на движение, километраж при тръгване и връщане, изминати километри и име на шофьора, са данни съставени единствено за целите на ревизионното производство.

В процеса по оспорването на РА е установено, че пътните листове, попълнени не саморъчно, а на компютър, се разпечатват в края на месеца и се отнасят за целия месец. Липсват нормативни основания документите да са попълнени саморъчно, а нарушенията относно времето на издаването им няма отношение към целите за ползване на съответния автомобил.

Изложеното прави неоснователни касационните оплаквания за надценяване на значението на гласните доказателства и експертизите, защото за целта на използването на МПС в дейността на дружеството са представени писмени доказателства, като установеното с тях само се подкрепя от останалите доказателства по делото.

Относно касационните оплаквания за липса на товарителници за извършените превози до гр.София и за невъзможносттта с леките МПС да се транспортират мебели, следва да се има предвид, че товарителницата е документ, удостоверяващ сключване на договор за превоз, а в случая става дума за транспорт от назначено на трудов договор в дружество физическо лице. В предмета на дейност на РЛ е продажба не само на мебели, а и на осветителни тела и транспортирането на последните може да се извършва и с лек автомобил.

Предвид всичко изложено, първоинстанционното съдебно решение не страда от пороците, обосновани в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. На ответника по касационната жалба следва да се присъдят 1 200лв. разноски за тази инстанция.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №39 от 05.02.2021г. по адм. д.№ 710 по описа за 2020г. на Административен съд С. З.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Теодора Николова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Д. П. п/ Емилия Иванова