Образувано е по касационна жалба на Х.Н от [населено място] против решение №524/13.03.2018 г. по адм. дело №3567/2017 г. на Административен съд – Варна. Твърди се незаконосъобразност на решението и се иска неговата отмяна със законните последици.

Ответникът кмет на О. Д не взема становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се потвърди решението като обосновано и правилно.

Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на настоящия касатор против отказ за издаване на скица, материализиран в писмо изх.№9400-2422/1/11.12.2017 г. на кмет на О. Д, за УПИ IX-59,кв.4 по плана на с. Д.. За да постанови този правен резултат съдът е приел, след обсъждане на представените съдебни решения за водени искови производства по чл.97,ал.1 ГПК, че заявителят Х.Н не се легитимира като собственик на имота, който попада по действащият план частично в УПИ V,кв. 3, актуван като общинска собственост с АОС №2581/23.10.2017г.

Решението е правилно като краен резултат, но предвид следните мотиви:

Законосъобразно административният съд е определил предмета на оспорване като отказ за извършване на административна услуга по смисъла на § 1, т. 2, б. "в" от ДР на ЗЗД, подлежащ на съдебен контрол по реда на чл. 21, ал. 3 във връзка с § 8 от АПК. Отказа за издаване на скица обаче не може да се базира на липсата на надлежно установени собственически права върху имота от заявителя, тъй като липсва нормативна забрана за издаване на скица на несобственик. На административният орган не е вменено задължение за превантивна защита на правото на собственост на трети лица, с оглед засягане евентуално на техни права. В случая е безспорно установено, че не е одобрена и влязла в сила КККР за местността, в която се намира имота, т. е. приложима е разпоредбата на §4, ал. 1, т. 1 от ПЗР на ЗКИР, определяща кмета като компетентен да се произнесе по заявлението орган. Кмета действа при условията на обвързана компетентност и не може да преценява дали да извърши поисканата услуга, по смисъла на на §1, т. 2, б. „а“ от ДР ЗЗД, а преценката за правото на собственост на заявителя е в правомощията на нотариуса по чл. 587 от ГПК, Следователно решаващият правен извод на административният съд за законосъобразност на процесния отказ се явява неправилен.

От фактическа страна по делото е безспорно установено, че исканата скица е за УПИ IX-59,кв.4 по предходен /недействащ/ план от 1950г., като по действащия план, одобрен със заповед №2783/26.07.1979г., имота попада частично в УПИ V,кв. 3, т. е. не съществува във вида, размери и граници по заявлението. Следователно оспореният отказ се явява законосъобразен на това основание, тъй като скицата като извадка от ПУП, съставлява официален свидетелстващ документ и следва да удостоверява фактическото положение на имота, съгласно действащ кадастрален или регулационен план. В конкретния случай е установено, че имота, така, както е индивидуализиран в заявлението на жалбоподателя, не съществува по действащия регулационен план на с. Д..

От изложеното следва, че обжалваното решение, с което е отхвърлено оспорването на отказа за издаване на скица, като краен резултат е правилно и следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №524/13.03.2018 г. по адм. дело №3567/2017 г. на Административен съд – Варна. Решението е окончателно.