Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.160, ал.6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика"/ОДОП/ гр.В. Т, срещу решение №203/14.05.2018 г., постановено по адм. д.№688 по описа на Административен съд гр.В. Т за 2017 г. Съдебното решение се обжалва в частта, с която е отменен ревизионен акт /РА/ №Р-04000416007305-091-001/23.05.2017 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП - В. Т, потвърден с решение №231/14.08.2017 г. на Директора на Дирекция "ОДОП"-В. Т, с който, в резултат на отказано право на преотстъпване на данък по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ за 2013 г. и 2014 г. на М.К, в качеството й на земеделски производител са определени задължения по ЗДДФЛ общо в размер на 44 614 лв. и лихви в общ размер на 12 009.96 лв., в това число лихви за просрочие на дължими и не внесени авансови вноски за данък по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ за 2014 г. в размер на 501.50 лв.

Според касатора решението е необосновано и неправилно, поради допуснати съществени нарушения на материално правните норми и на съдопроизводствените правила. Административният съд неправилно е тълкувал приложимите материално правни норми, което води до формирането на погрешно вътрешното убеждение на решаващият състав, в резултата на което е постановен един незаконосъобразен съдебен акт, който противоречи на ЗДДФЛ и ЗКПО.

Неправилно според твърденията на касатора, съдът е тълкувал и приложил разпоредбите на чл.48, ал.6 и ал.7 от ЗДДФЛ, като е приел че данъчното облекчение е допустимо за лицата регистрирани като земеделски производители, които се облагат за тази си дейност като еднолични търговци по силата на изричната норма на чл.29, ал.1 от ЗДДФЛ. Извършено е разширително тълкуване на нормите на данъчния закон, което е недопустимо.

Съдът е изместил предмета на спора, като е приел, че в тежест на приходната администрация било да...