Образувано е по касационна жалба на началник на М. С против Решение № 257 от 24.04.2018г., постановено по АД № 1020/2017г. по описа на Административен съд - Плевен, с което е отменено Решение №32- 224393/11.08.2017 год. на Началника на Митница-Свищов и е върнато делото като преписка на началника на М. С за издаване на административен акт при спазване указанията на съда, дадени в мотивите на решението.
В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния и процесуален закон, обосноваващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. По съображения, обосноваващи посоченото основание, касаторът моли решението да бъде отменено и по същество, отхвърлена жалбата срещу обжалвания акт.
Ответникът по касационната жалба - „Клеърс“ ЕООД чрез адв.. С в съдебно заседание излага доводи за правилност на обжалваното решение. Претендира разноски.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал.1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл.218 ал.2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна.
Предмет на обжалване пред АС е било решение № 32- 224393/11.08.2017 год. на Началника на Митница-Свищов, с което е отказано издаването на „Клеърс“ ЕООД на удостоверение за освободен от акциз краен потребител.
За да обоснове незаконосъобразност на обжалвания акт, съдът е приел за безспорно установено, че жалбоподателят е подал искане за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител на основание чл. 24а, ал. 4 от ЗАДС. Като основание за издаване на удостоверението дружеството е посочило, че ще използва каменни въглища с код по КН 2701 12 90, газьол с код по КН 2710 19 43 и тежко гориво с код по КН 2710 19 64 за производство на малограмажна хартия. Съдът е приел, че „Клеърс“ ЕООД отговаря на изискванията на чл. 24, ал. 2, т. 1 от ЗАДС, тъй като енергийните продукти се използват за производство на топлинна енергия, явяваща се част от технологичния процес. Т. извод съдът е извел, след като е кредитирал заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза (СТЕ), от което се установява, че отделената от процесните енергийни продукти топлина се ползва чрез преносна среда само за технологични нужди на производството, т. е. за производствени цели, като крайното предназначение на получената при изгарянето на енергийните продукти топлина е загряване с цел изсушаване на хартиената маса, преминаваща през производствената линия за хартия. Изрично е посочено в заключението, че топлината, добита от процесиите енергийни продукти, не се използва за цели в обхвата на чл.4, т.10 и чл.4, т.ЗЗ от ЗАДС, т. е. процесните енергийни продукти не могат да се охарктеризират като такива с двойно предназначение или продукти за химически, електролитни или металургични процеси. При така установеното съдът е приел, предвид заключението на СТЕ, че обжалваният акт е незаконосъобразен като преписката следва да се върне на органа за решаване на въпроса по същество при спазване указанията на съда. Обжалваното решение е правилно.
Правните изводи на съда са в съответствие с установената по делото фактическа обстановка и се споделят от настоящия касационен състав. Доводът в касационната жалба за неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон поради това, че използваният от дружеството енергиен продукт попада в приложното поле на чл. 4, т. 37 ЗАДС, тъй като участва в процес, свързан с отделянето на топлина чрез преносна мрежа, е неоснователен. Правилно съдът се е позовал на разпоредбите на чл. 2, § 1, б), § 3, пр. 1 и § 4 от Директива 2003/96/ ЕО на Съвета от 27.10.2003 г. относно преструктурирането на правната рамка на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията. Според чл. 2, § 4, б. "б", предл.1 и 2 от същата, разпоредбите не се отнасят до енергийните продукти, използвани за цели, различни от моторни горива или горива за отопление. Дерогацията е приложима за енергийните продукти, които фактически са предназначени за цели, различни от посочените, т. е същите не следва като краен резултат от потребяването им да служат за моторно гориво или за гориво, предназначено за отоплителни инсталации. Разпоредбите на Директивата са транспонирани в нормите на ЗАДС. В чл. 24 от посочения закон са регламентирани материалноправните предпоставки, при които енергийните продукти се освобождават от облагане с акциз, сред които ал. 2, т. 4 включва и енергийните продукти, използвани за цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление. В случая от заключението на съдебно - техническата експертиза е установено, че енергийните продукти не се използват с цел отопление или като моторно гориво, а участват в технологичния процес на предприятието по производство на хартия. След като съгласно заключението СТЕ отделената от процесните енергийни продукти топлина се ползва чрез преносна среда само за технологични нужди на производството на хартия, то съответстващ на материалния закон е изводът на съда, че енергийният продукт се употребява за производствени цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление. Затова, както законосъобразно и обосновано е прието в обжалваното решение, са налице условията по чл. 24, ал. 2, т. 4 ЗАДС за освобождаване от акциз. Неоснователно е също така касационното оплакване относно изменената редакция на чл.4 т. 37 от ЗАДС, за която редакция първоинстанционният съд е изложил подробни и верни мотиви.
Като е достигнал до заключение за незаконосъобразност на оспорения акт и го е отменил, Административен съд - Плевен е постановил валидно, допустимо и правилно решение, при липса на твърдените касационни основания, което следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото на ответника по касационната жалба се дължат разноски за касационната инстанция в размер на 960 лв. съгласно представените доказателства.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 257 от 24.04.2018г., постановено по АД № 1020/2017г. по описа на Административен съд - Плевен.
ОСЪЖДА М. С да заплати на „Клеърс“ ЕООД [населено място], с ЕИК 040061178, сумата от 960 лева ( деветстотин и шестдесет) лева разноски за касационната инстанция. Решението е окончателно.