Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 15, ал. 2 от ЗПУ (ЗАКОН ЗЗД ПОЩЕНСКИТЕ УСЛУГИ) (ЗПУ, в действащата редакция).

Образувано е по подадена жалба от "Български пощи" ЕАД, с ЕИК 121396123 срещу Акт за установяване на публично държавно вземане № 11 от 04.08.2016 г., издаден от Комисията за регулиране на съобщенията (КРС, Комисия/та). С него са установени задължения на „Български пощи“ ЕАД за годишна такса за контролиране изпълнението на лицензии с № 1-001-04 от 09.06.2011 г. и № 3-001-01 от 09.06.2011 г. за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2015 г. в размер на 1301916,00 лв.

В жалбата се излагат съображения за нищожността на спорния акт поради издаването му от некомпетентен орган. При условията на евентуалност се иска отмяната му като незаконосъобразен поради издаването му в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с целта на закона. Твърди се нарушаване принципите на служебното начало и прозрачността, визирани в чл. 9 и чл. 12 АПК. В изпълнение на чл. 35 и чл. 36 АПК административният орган е следвало да изясни всички обстоятелства по случая и служебно да събере необходимите доказателства за установяване на публичните задължения по АУПДВ. Не са изискани годишни финансови отчети, отчетите за приходи и разходи и друга счетоводна информация за спорните периоди с оглед определяне на размера на лицензионните такси. Твърди се и липса на мотиви, както и издаването на акта в противоречие с целта на закона.

В съдебните заседания дружеството – жалбоподател се представлява от упълномощени юрисконсулти, които от негово име поддържат жалбата, а по същество молят уважаването й. В допълнителна молба излагат твърдение, че чл. 18, ал. 3 и ал. 4 от Тарифа за таксите, които се събират от КРС по ЗПУ (ЗАКОН ЗЗД ПОЩЕНСКИТЕ УСЛУГИ) (Тарифа/та) са незаконосъобразни разпоредби поради противоречие с чл. 2 и чл. 3 от ЗДТ (ЗАКОН ЗЗД ДЪРЖАВНИТЕ ТАКСИ) (ЗДТ). Наред с това твърдят, че чл. 18, ал. 3 от Тарифата противоречи и на чл. 18 от ЗПУ (ЗАКОН ЗЗД ПОЩЕНСКИТЕ УСЛУГИ) (ЗПУ). Представят писмена защита, в която излагат аргументи по съществото на спора.

Ответникът - КРС, чрез упълномощен юрисконсулт оспорва жалбата в съдебно заседание. По същество моли нейното отхвърляне. Претендира сторените разноски за експертиза и юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена от адресата на оспорения АУПДВ, за когото той създава задължения, при наличие на пряк интерес от оспорване, и като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК е процесуално допустима за разглеждане по същество.

Върховният административен съд, състав на трето отделение, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

С АУПДВ № 11 от 04.08.2016 г. Комисията е установила публично държавно вземане на „Български пощи“ ЕАД общо в размер на сумата от 1301916,00 лв., представляваща сбор от установените размери на задължението за годишна такса за контролиране изпълнението на лицензии с № 1-001-04 от 09.06.2011 г. и № 3-001-01 от 09.06.2011 г. за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2014 г. в размер на 642614,00 лв. и за периода 01.01.2015 г. – 31.12.2015 г. в размер на 659302,00 лв., на основание чл. 62, ал. 2, т. 2 ЗПУ, във вр. с чл. 18, ал. 3 и ал. 4 и чл. 27а от Тарифа за таксите, които се събират от КРС по ЗПУ (обн. ДВ, бр. 68 от 2002 г., посл. изм. и доп., ДВ, бр. 103 от 2012 г., в сила от 28.12.2012 г.). В изложените в акта мотиви се сочи, че „Български пощи“ ЕАД е пощенски оператор, който извършва универсална пощенска услуга и услугата „пощенски парични преводи“ съгласно издадените му лицензии. С позоваване на чл. 62, ал. 1, чл. 62, ал. 2, т. 2 и чл. 63 ЗПУ, както и на чл. 18, ал. 3 и ал. 4 и чл. 27а от Тарифата, на Справка № Ф2-1047 от 01.08.2016 г., и на Писма с вх. № 11-00-14 от 29.04.2015 г. и № 11-00-11 от 28.04.2016 г., с които „Български пощи“ ЕАД е внесло доклади в КРС за изпълнение на универсалната пощенска услуга и доклади за изпълнението на услугата пощенски парични преводи през 2014 г. и 2015 г., в които са посочени „реализирани приходи от предоставяне на УПУ и услугата „пощенски парични преводи“, с акта са констатирани спорните задължения.

Цитираната в АУПДВ Справка № Ф2-1047 от 01.08.2016 г. (л. 17 от делото) е обективирана в писмо до директора на Дирекция "Правно регулиране и общо правно обслужване" от директор на Дирекция "ФАО" в КРС, в което са посочени задължения на "Български пощи" ЕАД за периода от 2011 г. до 2015 г., както и това, че тези за 2014 г. и 2015 г. в общ размер на 1301916,00 лв. са включени в проект за АУПДВ. Представена е и "Подробна справка за приходите на "Български пощи" ЕАД от универсална пощенска услуга и пощенски парични преводи по видове услуги" (л. 128 и л. 143 от делото). В нея изрично е вписано, че данните са постъпили в КРС с писма № № 11-00-14 от 29.04.2015 г. (Доклад за изпълнението на универсалната пощенска услуга за 2014 г. и Доклад за изпълнението на услугата пощенски парични преводи за 2014 г.) и 11-00-11 от 28.04.2016 г. (Доклад за изпълнението на универсалната пощенска услуга за 2015 г. и Доклад за изпълнението на услугата пощенски парични преводи за 2015 г.) в изпълнение на чл. 12 от лицензиите на "Български пощи" ЕАД за извършване на услугите.

Съгласно т. 15 „Лицензионни такси“ (т. 15.1 – т. 15.4) от Индивидуална лицензия за извършване на универсалната пощенска услуга на цялата територия на Р. Б № 1-001-04 от 09.06.2011 г., „Български пощи“ ЕАД, в качеството му на лицензиран заплаща годишна лицензионна такса за контролиране изпълнението на лицензията – 1,2 процента от годишните нетни приходи от извършването на универсалната пощенска услуга(т. 15.1.). Тази такса се заплаща на тримесечия, с платежно нареждане по банковата сметка на лицензиращия (т. 15.3.) и на базата на съответните приходи, както следва: а) за първите три тримесечия – до 30 дни след датата на изтичане на всяко от тях; б) за четвъртото тримесечие – до 30 дни след датата на одиторската заверка на годишния счетоводен отчет (т. 15.2.). Неплатените в срок такси са публични държавни вземания, събират се по реда на Данъчно – осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и върху тях се начисляват лихви, съгласно ЗЛДТДПДВ (ЗАКОН ЗЗД Л. В. Д, ТАКСИ И Д. П. Д ВЗЕМАНИЯ). По т. 13, т. 1. от лицензията лицензираният, в срок до 30 април, предоставя на лицензиращия ежегоден доклад, съдържащ информация във връзка с изпълнението на лицензията: а) икономически анализ от изпълнението на универсалната пощенска услуга, включващ финансов резултат, брой пратки, реализирани приходи и разходи, както за цялата универсална услуга, така и по видове; б) тенденции и перспективи по отношение на извършването на универсалната пощенска услуга; в) състояние на конкуренцията при универсалната пощенска услуга; г) анализ на резултатите от извършеното измерване по т. 5.7. от лицензията за изпълнението на нормативите по чл. 15, ал. 1, т. 7 ЗПУ, в това число брой рекламации по видове услуги; д) мерки за обезпечаване на пощенската сигурност и състояние на пощенската мрежа.

Цитираната в спорния АУПДВ Индивидуална лицензия № 3-001-01 от 09.06.2011 г. представлява „Изменение № 3-001-01 от 09.06.2011 г. на Индивидуална лицензия № 3-001/11.02.2010 г. за извършване на услугата „пощенски парични преводи“. Съгласно т. 13 от представената лицензия, изменя се точка 12.1. от първоначално издадената така: „Лицензираният, в срок до 30 април, предоставя на Лицензиращия ежегоден доклад, съдържащ информация във връзка с изпълнението на лицензията: а) икономически анализ от извършването на пощенски парични преводи, в това число брой пощенски парични преводи, реализирани приходи и разходи от тях; б) брой рекламации и начина, по който са решени; в) състояние на пощенската мрежа; г) състояние на конкуренцията; д) перспективи за развитието на пощенската услуга“.

Във връзка със задълженията на „Български пощи“ ЕАД по т. 13.1. от Индивидуална лицензия № 1-001-04 от 09.06.2011 г. и на задължения по т. 12.1 от Индивидуална лицензия № 3/001-01 от 09.06.2011 г., с Писмо вх. № 11-00-14 от 29.04.2015 г. „Български пощи“ ЕАД е представило в КРС Доклад за изпълнение на универсалната пощенска услуга през 2014 г. и с Писмо вх. № 11-00-11 от 28.04.2016 г. Доклад за изпълнение на универсалната пощенска услуга през 2015 г. (л. 18 – 51 от делото). Въз основа на тези доклади е изготвена „Подробна справка за приходите на „Български пощи“ ЕАД от универсална пощенска услуга и пощенски парични преводи по видове услуги (л. 128 от делото). В справката е посочено, че докладите са в изпълнение на чл. 12 от лицензиите на „Български пощи“ ЕАД за „извършване на УПУ и ППП“.

От представения Протокол № 37 от редовно заседание на КРС, проведено на 04.08.2016 г., се установява, че по т. I от допълнителните точки след Доклад относно акт за установяване на публично държавно вземане (л. 240, 241 от делото) регулаторният орган единодушно е одобрил доклада и е издал спорния АУПДВ.

Въпреки даденото с Определение от 11.11.2016 г. указание до КРС за представяне на доказателства за уведомяване на „Български пощи“ ЕАД за започване на производството по издаване на спорния АУПДВ, като част от административната преписка по издаването му, такива не са представени. Приложеното писмо с изх. № 11-00-18 от 21.07.2016 г. с адресати министърът на финансите и министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията, копие от което е изпратено и до "Български пощи" ЕАД, не представлява уведомление до дружеството по смисъла на чл. 26 АПК.

Във връзка с направеното оспорване размера на задължението по спорния АУПДВ, по искане на КРС по делото беше допусната, назначена и изслушана съдебно – счетоводна експертиза със задача да извърши проверка на направените в АУПДВ изчисления и даде отговор, дали същите са извършени в съответствие с Тарифата и ЗПУ. Видно е от Раздел II „Обстоятелства по делото“ и от Раздел IV „Констативно – съобразителна част“ от експертното заключение, че въз основа на посочените реализирани приходи от предоставяне на услугите УПУ и ППП в представените в КРС на 29.04.2015 г. и 28.04.2016 г. доклади и след проверка от Дирекция „ФАО“ на КРС и изготвена Справка № Ф2-1047 от 01.08.2016 г., КРС е направила констатацията за посочените в АУПДВ задължения на „Български пощи“ ЕАД в общ размер на 1301916,00 лв. Видно от Раздел V „Заключителна част“ експертизата дава заключение, че сумата по спорния АУПДВ се базира на изчисления, направени от Комисията в справка към акта по данни за отчетени приходи от докладите за изпълнение на услугите, предоставяни от „Български пощи“ ЕАД на КРС по лицензиите и в съответствие с Тарифата. Според експертизата годишната такса за контрол по изпълнението на лицензията за извършване на услуги в обхвата на универсална пощенска услуга и на услуги пощенски парични преводи за 2014 г. е 642612,00 лв., а за 2015 г. е 659302,00 лв. или в общ размер на 1301914,00 лв. В съдебното заседание на 08.10.2018 г. вещото лице разяснява, че разлика от 2 лева, която е отразена в основното заключение спрямо размера на таксата по АУПДВ е „… в резултат на съпоставка на цифри…“ при извършено от него преизчисление.

От приетото по делото в съдебното заседание на 08.10.2018 г. допълнително заключение на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че установените със спорния АУПДВ задължения на „Български пощи“ ЕАД са определени на база именно годишните нетни приходи на дружеството от извършване на лицензираните пощенски услуги (универсална пощенска услуга на цялата територия на Р. Б и услугата „пощенски парични преводи“) за 2014 г. и 2015 г. съобразно чл. 62, ал. 2, т. 2 ЗПУ, във вр. с чл. 18 от Тарифа за таксите, които се събират от КРС по ЗПУ.

Приетите по делото две заключения на съдебно – счетоводната експертиза се кредитират от настоящия състав и се поставят в основата на направените изводи в настоящия съдебен акт.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, настоящият състав достигна до следните правни изводи:

При извършената цялостна служебна проверка за законосъобразност на оспорения АУПДВ съгласно чл. 168, ал. 1 АПК, на основанията, посочени в чл. 146 АПК, съдът проверява най-напред неговата валидност - тоест издаден ли е актът от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия и в съответната писмена форма с необходимите реквизити; спазени ли са процесуалните и материалноправни разпоредби по издаването му и дали е съобразен с целта на закона. При тази проверка, настоящият състав намира за неоснователно направеното от жалбоподателя възражение за нищожност на спорния АУПДВ.

Съгласно чл. 166, ал. 1 ДОПК установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. По предписанието на алинея втора от посочената разпоредба, ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК. Ако в съответния закон не е определен органът за издаване на акта, той се определя от кмета на общината, съответно - от ръководителя на съответната администрация.

С нормите на чл. 15 и чл. 15а ЗПУ на КРС се предоставя компетентност да регулира извършването на пощенските услуги в съответствие с този закон и да контролира спазването на нормативните актове в областта на пощенските услуги; изискванията за извършване на универсалната пощенска услуга съгласно този закон; условията по изпълнение на издадените индивидуални лицензии; задълженията на операторите, извършващи неуниверсални пощенски услуги по чл. 38, т. 1 - 3, съгласно ЗПУ; нормативите за качеството на универсалната пощенска услуга и ефикасността на обслужване; нормативите за определяне гъстотата на точките за достъп до пощенската мрежа на оператора със задължение за извършване на универсалната пощенска услуга; изискванията за опазване тайната на кореспонденцията. Разпоредбата на чл. 64 ЗПУ оправомощава КРС да събира таксите по чл. 62 ЗПУ. Въз основа на посочените разпоредби следва извод, че компетентният орган, който може да издава АУПДВ поради неплащане на определените такси, е КРС, поради което оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган, а направените в обратна насока твърдения са неоснователни. Решението за издаването му е прието от Комисията при наличието на изискуемия кворум и мнозинство съгласно чл. 11 и чл. 13 от Правилник за устройството, дейността, организацията на работа, числеността на КРС и структурата на нейната администрация отм. , В съответствие с предписанието на чл. 15, ал. 1 от посочения правилник спорният АУПДВ е подписан от председателя на КРС и от лице, действащо „за главен секретар“ на КРС, за което за представени доказателства за компетентност – Заповед РД № 07-192 от 29.06.2016 г., издадена от председателя на КРС.

Съгласно чл. 62, ал. 2, т. 2 ЗПУ годишна такса за контрол, включваща административните разходи на КРС, необходими за анализ и контрол на пазара на пощенските услуги, изготвяне и прилагане на подзаконови нормативни актове и издаване на административни актове и контрол по изпълнението им е процент от годишните нетни приходи от извършване на лицензираните пощенски услуги, определен в Тарифата в размер на 1,2 процента. Както се посочи по – горе от неоспореното от страните допълнително заключение на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че установените със спорния АУПДВ задължения на „Български пощи“ ЕАД са определени на база именно годишните нетни приходи на дружеството от извършване на лицензираните пощенски услуги (универсална пощенска услуга на цялата територия на Р. Б и услугата „пощенски парични преводи“) за 2014 г. и 2015 г. съобразно чл. 62, ал. 2, т. 2 ЗПУ, във вр. с чл. 18 от Тарифа за таксите, които се събират от КРС по ЗПУ. Видно от част III от допълнителното заключение „Проверени документи и книжа“, с оглед изготвянето му, експертът се е запознал с отчетни данни за приходите и в частност за приходите от продажби на услуги и с одитираните годишни финансови отчети на „Български пощи“ ЕАД за 2014 г. и за 2015 г. в частта за приходите, с методиката на отчитането на приходите в счетоводни регистри – приходни сметка от група 70 и тяхното годишно приключване, и представяне в Годишния финансов отчет, което приключване се основава на методология на счетоводната отчетност, счетоводна политика и вътрешен сметкоплан. Допълнителното експертно заключение не е оспорено от процесуалния представител на „Български пощи“ ЕАД и не са представени доказателства, които да оборят така направените от вещото лице фактически констатации.

Предвид горното, според настоящия съдебен състав на Върховния административен съд по делото е установено и доказано, че именно въз основа на размера на годишните нетни приходи от извършване на лицензираните пощенски услуги за периодите 2014 г. и 2015 г. са установени като дължими годишните такси за контрол в съответствие с чл. 62, ал. 2, т. 2 ЗПУ, във вр. с чл. 18 от Тарифата, за които е издаден спорният АУПДВ. Разликата от два лева, която вещото лице констатира в размера на задължението за 2014 г., за която в съдебното заседание на 08.10.2018 г. разяснява, че е „… в резултат на съпоставка на цифри…“ при извършено от него преизчисление, е пренебрежимо малка, поради което настоящият състав на Върховния административен съд приема, че не може да обоснове извод за отмяната на АУПДВ в тази част (за два лева) като незаконосъобразен.

Във връзка с направените в жалбата оплаквания следва да се посочи, че производството по издаването на оспорения АУПДВ е започнало по инициатива на компетентния орган, съгласно чл. 24, ал. 1, предл. първо АПК. Доколкото въпреки изрично дадените указания с Определението от 11.11.2016 г. не бяха представени доказателства, че на „Български пощи“ ЕАД е изпратено уведомление по чл. 26, ал. 1 АПК, следва да се приеме, че в тази насока е допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, което в конкретния случай обаче не се явява съществено и не дава основание за извършване на преценка за незаконосъобразност на АУПДВ. Съобразно чл. 146 АПК нарушението на административнопроизводствените правила е основание за отмяна на акта, само ако то е съществено. Като съществено се преценява такова нарушение на процедурата, което е повлияло върху постановения от административния орган правен резултат и ако не е било извършено, би довело до издаване на друг по съдържание административен акт. При съобразяване на експертните заключения обаче и липсата на доказателства, които да оборват обективираните в тях констатации, следва да се приеме, че така допуснатото нарушение не е от категорията на тези, които ако не бяха допуснати, не би бил издаден акт със съдържанието на процесния.

За пълнота следва да се посочи, че няма основание за приложение на чл. 15, ал. 3 ЗНА поради твърдяното от жалбоподателя противоречие на чл. 18, ал. 3 и ал. 4 от Тарифата с чл. 2 и чл. 3 от ЗДТ, и чл. 18 ЗПУ. Налице е законова регламентация относно дължимостта на таксата определена в процент, конкретният размер на който се определя от Министерски съвет по делегацията на чл. 63 ЗПУ. В този смисъл не се разкрива противоречие на чл. 18, ал. 3 и ал. 4 от Тарифата с чл. 2 и чл. 3 ЗДТ. Доводът за противоречие с чл. 18 ЗПУ също е неоснователен, доколкото именно защото пощенските оператори изпълняват дейността си при условия на равнопоставеност и публичност, таксата по чл. 18, ал. 3 от Тарифата е определена за всички такива.

По тези съображения, настоящият съдебен състав на трето отделение на Върховния административен съд преценява обжалвания АУПДВ като законосъобразен, което е основание за отхвърляне на жалбата срещу него.

Предвид изхода на спора на КРС се следва присъждането на сторените по делото разноски за възнаграждение на вещото лице, изготвило приетите по делото заключения в размер на 430,00 лв., както на претендираното юрисконсултско възнаграждение. Последното следва да се определи в размер на 100,00 лв. предвид по – ниската фактическа и правна сложност на делото, съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 24 от Наредба за заплащане на правна помощ.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно АПК, чл. 143, ал. 3и чл. 78, ал. 8 от ГПК (Г. П. К), във вр. с чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ, Върховният административен съд, състав на трето отделение

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ подадената жалба от "Български пощи" ЕАД, с ЕИК 121396123 срещу Акт за установяване на публично държавно вземане № 11 от 04.08.2016 г., издаден от Комисията за регулиране на съобщенията, с който са установени задължения на „Български пощи“ ЕАД за годишна такса за контролиране изпълнението на лицензии с № 1-001-04 от 09.06.2011 г. и № 3-001-01 от 09.06.2011 г. за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2015 г. в размер на 1301916,00 лв.

ОСЪЖДА "Български пощи" ЕАД, с ЕИК 121396123 да заплати на Комисия за регулиране на съобщенията сума в общ размер на 530,00 лв. за сторените по делото разноски в първоинстанционното производство за възнаграждение за вещо лице и за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщенията до страните.