Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗЗД ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗЗД ВРЕДИ) /ЗОДОВ/.

Образувано е по касационна жалба на Национална агенция за приходите, подадена чрез юрисконсулт Г.А, против решение № 1257 от 25.06.2018 г., постановено по адм. дело № 327/2018 г. по описа на Административен съд – Бургас, в частта му, с която НАП е осъдена да заплати на ЕТ „Кристал – С. – С.Д“ сумата от 740 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва. Касаторът твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Посочва, че отмененото наказателно постановление не представлява административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, като също така твърди, че дори и да е извършено плащане на адвокатски хонорар и да е налице вреда по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, то не е изпълнен фактическият състав за реализиране на отговорността по смисъла на посочения закон. Отделно от това, счита, че административният съд не е уважил в нужния размер направеното възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар. Порази изложеното се иска отмяна на решението.

Ответната страна – ЕТ „Кристал – С. – С.Д“, с управител С.Д, чрез адв. И.А, с писмено становище оспорва касационната жалба и моли за присъждане на разноски за адвокатско представителство.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима....