Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от „ВиК Кресна“ ЕООД, чрез адвокат А.Д, против решение № 867/05.06.2017 г. по адм. д. № 197/2017 г. по описа на Административен съд – Благоевград. Оспорва решението като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Възразява, че задължението за заплащане на лихви е публично задължение, но не е задължение за такса или санкция и неплащането на лихвите не може да има същите правни последици. Моли да бъде отменено обжалваното решение и претендира заплащане на разноски.

Ответникът по касационната жалба – директорът на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“, редовно призован, не изпраща представител.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Неоснователен е доводът за неправилно приложение на материалния закон, свързан със същността на неплатената лихва. В чл. 78а от ЗВ е предвидено, че продължаване на срока на разрешителното се извършва след заплащане на всички дължими глоби или санкции. Съгласно чл. 162, ал. 2, т. 9 ДОПК държавни вземания са и лихвите. Поради акцесорния им характер те следват дължимостта на основаните задължения.

Върховният административен съд, Трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.

Производството пред административния съд е образувано по жалба на „ВиК Кресна“ ЕООД срещу Решение № ПО-01-1/05.01.2017 г. на директора на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район - Благоевград“ /БДЗБР/, с което е отказано продължаване на срока на действие на Разрешително за водовземане от подземни води, чрез съществуващи водовземни съоръжения № 41510332/19.08.2011 г., издадено от БДЗБР - Благоевград.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. Приел е, че съгласно чл. 72, ал. 1 ЗВ изменение на разрешително се извършва при условията на чл. 73 ЗВ по молба на лицето и директорът на БДЗБР правилно е отказал продължаване срока на действие на разрешителното поради установени в административното производство непогасени задължения на титуляра за неплатена наказателна лихва. Позовал се е на разпоредбата на чл. 162, ал. 2, т. 1 - т. 9 от ДОПК, съгласно която вземанията за държавни и общински такси, установени по основание със закон, са публични вземания.

Решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон.

Доказателствата по делото установяват, че със заявление вх. № РР-01-150/02.06.2016 г. „ВиК Кресна“ ЕООД е поискало продължаване на срока на действие на разрешителното. Към заявлението са приложени: квитанция за платена държавна такса и декларация, че дружеството няма парични задължения към държавата по смисъла на чл. 162, ал. 2 ДОПК. С Писмо изх. № РР-01-150/13.06.2016 г. дружеството е уведомено, че заявлението му ще бъде разгледано след заплащане на дължимите такси по чл. 194 от ЗВ, след което дружеството е представило в БДЗБР – Благоевград платежни нареждания за извършени плащания по чл. 194 от ЗВ. Впоследствие БДЗБР е уведомила „ВиК Кресна“ ЕООД, че дължи наказателна лихва в размер на 797.86 лева, която е начислена, тъй като дружеството е заплатило дължимата такса по чл. 194 от ЗВод (ЗАКОН ЗЗД ВОДИТЕ) /ЗВ/ след изтичането на законоустановения срок. С оспореното в настоящото производство Решение № ПО-01-1/05.01.2017 г. на директора на БДЗБР – Благоевград e отказано продължаване на срока на действие на Разрешително за водовземане от повърхностни води чрез съществуващи водовземни съоръжения № 41510332/19.08.2011 г., поради това че дружеството има начислена наказателна лихва в размер на 797.86 лева.

При тези данни неправилен е изводът на съда, че след като дружеството дължи лихви за невнесените своевременно такси, това вземане е публично и е основание да бъде отказано продължаване на срока на разрешителното.

Съгласно чл. 78а ЗВ изменение и продължаване на срока на действие или издаване на разрешително по реда на чл. 78, ал. 2 и чл. 79, ал. 2 се извършват след плащане на дължимите такси по чл. 194 и/или дължимите глоби или санкции по чл. 200. Разпоредбата на чл. 194 ЗВ урежда задължителното заплащане на различните видове такси, но никъде не съдържа текст и за заплащане на лихвите за забава. А разпоредбата на чл. 200 ЗВ изисква заплащане на наложени глоби и санкции, като предпоставка за продължаване на действието на разрешителното. Посочените разпоредби на ЗВод (ЗАКОН ЗЗД ВОДИТЕ) уреждат изрично предпоставките, които административният орган следва да преценява при разглеждане на заявлението на дружеството за продължаване на срока на разрешителното. Изискванията на закона не могат да се тълкуват разширително. От това следва, че административният орган е въвел допълнително изискване за продължаване на срока на разрешителното, каквото не е уредено в закона.

Правилно е констатирано, че вземане за лихви е публично вземане по своя характер и се събира по реда на чл. 162, ал. 2, т. 9 ДОПК. Това е посочено от административния орган в писмото до дружеството, с което го уведомява за заплащате на дължимите лихви. Но не всички публични задължения на дружеството са основание за постановяване на отказ, в какъвто смисъл е издадено обжалваното решение, а само изрично посочените в закона.

С оглед на тези съображения решението на съда е неправилно и следва да бъде отменено. Спорът е изяснен по същество и следва да бъде решен от касационната инстанция, съгласно чл. 222, ал. 1 АПК. Като констатира, че неплащането на лихва за забава не е основание за отказване на продължаването на срока на разрешителното, касационният съд приема, че обжалваното решение на директора на БДЗБР следва да бъде отменено, а преписката да бъде върната на административния орган за произнасяне по подаденото заявление на дружеството за продължаване на срока на разрешителното.

На касационния жалбоподател следва да се присъдят разноските за двете инстанции в общ размер от 675 лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 867/05.06.2017 г. по адм. д. № 197/2017 г. по описа на Административен съд – Благоевград, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Решение № ПО-01-1/05.01.2017 г. на директора на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район – Благоевград“, с което е отказано продължаване на срока на действие на Разрешително за водовземане от подземни води чрез съществуващи водовземни съоръжения № 41510332/19.08.2011 г., на „ВиК Кресна“ ЕООД по заявление вх. № РР-01-150/02.06.2016 г.

ВРЪЩА преписката на директора на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район – Благоевград“ за произнасяне по подаденото заявление, съобразно мотивите на настоящото решение.

ОСЪЖДА Басейнова дирекция „Западнобеломорски район – Благоевград“ да заплати на „ВиК Кресна“ ЕООД, ЕИК 811121655 сумата от 675 лв. /шестстотин седемдесет и пет лева/, представляваща направени разноски пред двете инстанции. Решението е окончателно.