Производството по делото е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на В.П от [населено място], действаща чрез пълномощника адвокат Д.Д, против решение № 10229 от 27.07.2018 г. по административно дело № 10515/2017 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС), постановено от тричленен съдебен състав от пето отделение на ВАС, с което жалбата й против заповед № РД-15-703/25.07.2017 г. на министъра на здравеопазването за прекратяване на служебното й правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл (ЗАКОН ЗЗД ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) (ЗДСл) поради съкращаване на длъжността, е отхвърлена като неоснователна. Касаторовият процесуален представител поддържа, че съдебният акт е постановен в нарушение на материалния закон и е необоснован, тъй като реално съкращаване на заеманата от доверителката му длъжност не е извършено и правомощията на органа са упражнени в нарушение на принципите за законност, обективност, безпристрастност, съразмерност, равенство, последователност и предвидимост. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който процесната заповед също да бъде отменена, като претендира и присъждане на направените деловодни разноски.
Ответникът по касация - министъра на здравеопазването, чрез пълномощника си юрисконсулт Тренкова в съдебно заседание и в писмени бележки оспорва касационната жалба и моли същата да се отхвърли като неоснователна, а атакуваното с нея решение да бъде оставено в сила като правилно. прави и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд в петчленен състав на втора колегия намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в законоустановения преклузивен 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Развитите доводи от повереника на касаторката не опровергават правните изводи на съда.
Предмет на съдебната проверка за законосъобразност в производството по реда на чл. 145 и следв. от АПК във връзка с чл. 121 и чл. 124 от ЗДСл (ЗАКОН ЗЗД ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) пред тричленния състав на Върховния административен съд е оспорената от В.П заповед № РД-15-703/25.07.2017 г. на министъра на здравеопазването, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение с нея поради съкращаване на длъжността, която заема – „държавен инспектор“ в Инспектората на Министерството на здравеопазването.
За да отхвърли жалбата, с която е бил сезиран, решаващият съдебен състав от пето отделение на ВАС е приел, че от шест са станали две бройки за длъжността „държавен инспектор“ в Инспектората на Министерството на здравеопазването и реално е съкратена длъжността с утвърдените от министъра нови длъжностно и поименно разписания, считано от 25.07.2017 г., на базата на което с процесната заповед по законоустановения ред от компетентния орган, при наличие на законово основание е прекратено служебното правоотношение с жалбоподателката.
Атакуваното съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна.
Обжалваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касаторовия пълномощник пороци, представляващи отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК.
Решението на тричленния състав, с което жалбата до него не е уважена, е постановено при правилно прилагане на закона. Съдът е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от настоящия съдебен състав. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения.
Правилно съдът е приел, че процесната заповед, с която министърът на здравеопазването е прекратил служебното правоотношение с жалбоподателката, е издадена от компетентния орган (чл. 42, ал. 5 от ЗАдм (ЗАКОН ЗЗД АДМИНИСТРАЦИЯТА)) и при спазване на формалните изисквания, установени в чл. 108, ал. 1 от ЗДСл.
Първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че атакуваната пред него заповед е издадена при осъществяване на материалноправните основания за това и служебното правоотношение на жалбоподателката е прекратено след изпълнение на предвидените в закона предпоставки, а именно - съкращаване на заеманата от служителката длъжност. В.П е била назначена на длъжност „държавен инспектор“ в Инспектората на Министерството на здравеопазването и е заемала една от шестте бройки за длъжността съгласно длъжностното разписание към 17.07.2017 г. Със заповед № РД-15-695/25.07.2017 г. министърът на здравеопазването, на основание чл. 25, ал. 4 от ЗАдм (ЗАКОН ЗЗД АДМИНИСТРАЦИЯТА), чл. 2, ал. 3 от ЗДСл, чл. 11, ал. 2 от НПКДА, ПМС № 148/24.07.2017 г., обн. ДВ, бр. 60/25.07.2017 г., и утвърден доклад рег. № РД-15-695/25.07.2017 г. на главния секретар на Министерството на здравеопазването, е трансформирана щатната численост на министерството, като в Инспектората към него са съкратени щатни бройки за длъжността „държавен инспектор“. След направените трансформации и при запазване на общата численост на персонала, са направени промени в състава на ведомството, предвид заповед № 695/ 25.07.2017 г. на министъра на здравеопазването. От приложеното длъжностно разписание към 25.07.2017 г. е видно, че за длъжността „държавен инспектор“ са предвидени 2 щатни бройки, като видно от поименното разписание на тези две длъжности са останали служителите К.Г и М.Х.
При тези данни аргументирано съдът е приел, че с извършените длъжностни промени в Инспектората на Министерството на здравеопазването длъжността, заемана от В.П, е съкратена. Действително длъжността продължава да съществува като нормативно установена позиция и система от функции, задължения и изисквания, но е намален броят на служителите, на които е възложено нейното изпълнение. При липсата на нормативно установени критерии за подбор между служителите, назначени на една и съща длъжност, преценката за това кои да останат и кои да бъдат съкратени е изцяло предоставена на органа по назначаването и не може да бъде контролирана от съда. Ето защо, като е достигнал до извода, че е налице реално съкращаване на длъжността, което предпоставя и правото на органа да прекрати служебното правоотношение със служителката, тричленният състав е постановил съдебен акт в съответствие със закона.
В тази връзка неоснователно е касационното възражение, че административният орган е нарушил принципа на чл. 6, ал. 2 от АПК. Издателят на акта е спазил определените от законодателя рамки при съкращаване на длъжността. Разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от АПК изисква административният акт и неговото изпълнение да не засягат права и законни интереси в по-голяма степен от необходимото за целта, за която актът се издава. В случая издаването на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение не превишава целта на закона поради обстоятелството, че основанието по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл е доказано от фактическа и правна страна и е осъществено оптимизиране на държавната администрация. Смисълът на съкращението е да подобри работата на съответното структурно звено, като дейността се възложи за изпълнение на по-малък брой служители. В случая с намаляване на бройките за длъжността „държавен инспектор“ тази цел е постигната, тъй като служебните функции на тази длъжност се изпълняват от по-малко служители. Поради това не е налице засягане на правата на жалбоподателката в по-голяма степен от необходимото, а възражението й за нарушаване на принципите на законност, обективност, безпристрастност, съразмерност, равенство, последователност и предвидимост е неоснователно. Преценката за организацията на дейността в администрацията е предоставена на органа по назначаването, който с цел оптимизиране на работата е компетентен да предприеме промени в структурните звена чрез създаване или премахване на отделни щатни бройки.
Касационният довод за необоснованост на оспорения съдебен акт също е неоснователен. Решението на тричленния състав е постановено след цялостна преценка на събрания доказателствен материал, а изводите на съда изцяло кореспондират с ангажираните писмени доказателства. Предприетите със заповед на министъра на здравеопазването длъжностни промени в Инспектората на Министерството на здравеопазването и утвърденото във връзка с това ново длъжностно разписание от 25.07.2017 г. обосновават извода, възприет от първоинстанционния съд, че заеманата от жалбоподателката длъжност реално е съкратена. Ето защо заключението на съда за осъществяване на изискванията на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл и законосъобразност на постановения на това основание административен акт, съответства на доказателствата по делото.
Предвид изложеното тезата, която се силеше да докаже касаторката, за неправилност на съдебното решение и незаконосъобразност на потвърдената с него заповед, не може да бъде кредитирана. Като е отхвърлил подадената до него жалба като неоснователна, тричленният съдебен състав е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила.
При установената по-горе неоснователност на главните искания в касационната жалба, неоснователна се явява и акцесорната им претенция за присъждане в полза на касаторката на сторените от нея деловодни разноски.
Съдебни разноски от ответника по касация не са поискани, с оглед на което такива не следва да се присъждат.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд в петчленен състав на втора колегия, РЕШИ :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 10229 от 27.07.2018 г., постановено по административно дело № 10515 по описа на Върховния административен съд за 2017 г. от тричленен състав на пето отделение на ВАС.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.