Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационни жалби на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. В. при ЦУ на НАП и “Премар“ ЕООД – гр. Д. срещу решение № 1014/14.05.2018 г., постановено по адм. дело № 3098/2017 г. по описа на Административен съд – гр. В.

Директорът на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. В. при ЦУ на НАП обжалва решението в частта, в която е отменен РА № Р-03000817001905-091-001/11.08.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. В., потвърден с решение № 376/24.10.2017 г. на същия директор за допълнително начислен на „Премар“ ЕООД ДДС в размер на 9 741,870 лв. и лихви за забава – 1 500,08 лв. за месец ноември 2015 г., както и в частта за разноските. Релевират се оплаквания че решението в обжалваната част е неправилно поради допуснати нарушения при прилагането на материалния и процесуалния закон – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се доводи, че страни по сделките с автомобили са „Премар“ ЕООД и „Премар-56“ ЕООД, които на основание § 1, т. 3, б. „м“ от ДР на ДОПК са свързани лица. Касационният жалбоподател твърди, че е доказано, че по отношение на процесните сделки е изпълнен състава на понятието „контрол“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ДОПК. Наличието на косвена връзка между двете дружества чрез З.Ж, който е управител на първото и назначен по трудов договор по второто, а също и обслужване на двете дружества от един и същи счетоводител според касатора, е довела до уговаряне на условия по сделките, различни от обичайните при сключване на процесните сделки. В тази връзка в касационната жалба е налице позоваване на решения № 6115/2015 г. и №...