Производството по делото е по реда на чл. 145 - 178 от Административно процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 38 от ЗДС (ЗАКОН ЗЗД ДЪРЖАВНАТА СОБСТВЕНОСТ) /ЗДС/.

Образувано е по жалба на Г.Г от [населено място] срещу решение № 527 от 26.07.2018г. на Министерския съвет за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект „Автомагистрала Хемус“ – участък от км 310+940 (пътен възел „Буховци“ при пресичане с път ІІІ-5102) до км 327+260 (началото на пътен възел Белокопитово), участък от км 310+940 до км 317+360 и от км 318+820 до км 327+260, намиращи се в землищата на с. М.ско и с. Б., община Т., област Т. и с. Ч. и с. Г., община Ш., област Ш. въз основа на влязъл в сила парцеларен план, одобрен със заповед № РД-02-15-17/26.02.2018г. на зам. министъра на регионалното развитие и благоустройството, в частта относно размера на определеното парично обезщетение за отчуждаваните части от имоти с идентификатори 17573.6.26–нива, 17573.7.10-нива, 17573.11.41-нива, 17573.12.33–нива, 17573.15.16–нива, 17573.16.46–нива и 17573.16.50-нива по КККР на землището на с. Г.. Счита определеното парично обезщетение за силно занижено спрямо действителните пазарни цени, поради което иска изменение на оспореното решението в тази част. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът: Министерски съвет на РБ, чрез държавен експерт в дирекция „Правна“ Ботева, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на разноски – юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованите страни: министър на регионалното развитие и благоустройството, министър на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ), чрез процесуалните си представители, оспорват жалбата като неоснователна. Процесуалният представител на министъра на регионалното развитие и благоустройството – юрк.. Б претендира присъждане на разноски – юрисконсултско възнаграждение.

По делото са приети основно и допълнително заключения на съдебно-оценителна експертиза, изпълнима от в. л. инж. С. Коен и в. л. инж.Т.Д.

Върховният административен съд, второ отделение, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл.38, ал.1 ЗДС, а разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

Оспореното решение на МС на РБ е издадено от компетентен орган по чл.34а, ал.1 ЗДС, при спазване на изискванията по чл.59,ал.2,т.4 от АПК във вр. с чл.34б ЗДС - посочена е държавната нужда, за която се отчуждава имота, видът, местонахождението и размера му, стойността на дължимото парично обезщетение в приложението, неразделна част от решението. Спазени са и административно-производствените правила по чл.34, чл.34а и чл. 34б, ал.2 от ЗДС, като заинтересованото ведомство е направило мотивирано искане за отчуждаване до министъра на финансите и до министъра на регионалното развитие и благоустройството, с надлежно приложени документи, изискуеми по чл.34, ал.2 ЗДС. На основание това искане, от компетентните министри са направени предложения за отчуждаване на имотите до МС с приложен към него съвместен доклад. Налице е и оценка на имотите, извършена от лицензиран оценител на имоти.

От данните към административната преписка, приета като доказателство по делото, се установява, че оспорващият Г.Г е собственик на процесните имоти с идентификатори 17573.6.26–нива, 17573.7.10-нива, 17573.11.41-нива, 17573.12.33–нива, 17573.15.16–нива, 17573.16.46–нива и 17573.16.50-нива по КККР на землището на с. Г., които имоти са засегнати от процесното отчуждаване за АМ Хемус, както следва: 1. имот с идентификатор 17573.6.26 - 0,408 дка от общо 13,199 дка; 2. имот с идентификатор 17573.7.10 – 0,490 дка от общо 4,203 дка; 3. имот с идентификатор 17573.11.41 – 2,618 дка от общо 24,123 дка; 4. имот с идентификатор 17573.12.33 – 5,207 дка от общо 10,072 дка; 5. имот с идентификатор 17573.15.16 – 2,157 дка от общо 18,468 дка; 6. имот с идентификатор 17573.16.46 – 6,274 дка от общо 21,110 дка и 7. имот с идентификатор 17573.16.50 - 0,631 дка от общо 9,008 дка. Безспорно е обстоятелството, че се касае за земи в неурбанизирана територия с одобрен и влязъл в сила ПУП-ПП (парцеларен план), одобрен със заповед № РД-02-15-17/26.02.2018г. на зам. министъра на регионалното развитие и благоустройството за нуждите на изграждания национален обект.

Размера на определеното парично обезщетение за всеки един от имотите е основан на оценителен доклад на независима експертиза, назначена от административния орган, като паричното обезщетение е определено по реда на чл.32, ал.3, т.2 ЗДС, поради факта, че за землището на с. Г. няма подходящи пазарни аналози по смисъла на §1а, т.2 от ДР на ЗДС. Представените от жалбоподателя аналози са неотносими, тъй като не съвпадат с периода на оценката 23.03.2018 г. – 23.03.2017 г., същите са от 2016 г. Конкретните оценки от отчуждените части от процесните имоти възлизат на сумите: 265 лв. за 0,408 дка от имот с идентификатор 17573.6.26; 253 лв. за 0,490 дка от имот с идентификатор 17573.7.10; 1 463 лв. за 2,618 дка от имот с идентификатор 17573.11.41; 1 422 лв. за 5,207 дка от имот с идентификатор 17573.12.33; 981 лв. за 2,157 дка от имот с идентификатор 17573.15.16; 1 713 лв. за 6,274 дка от имот с идентификатор 17573.16.46 и 347 лв. за 0,631 дка от имот с идентификатор 17573.16.50.

По делото е прието основно и допълнително заключение от две вещи лица. Съдът не кредитира изготвената от вещото лице Коен експертиза в частта, в която са ползвани коефициенти по чл.4 от Наредба за определяне на цените на земеделски земи, тъй като в тази част експертизата не отговаря на реда за определяне на цени по чл. 32, ал.3, т.3 ЗДС и е оспорена от страна на ответника и заинтересованите страни. От приетото допълнително заключение на вещото лице Дачева, което е прието без възражение от страните и следва да се кредитира изцяло, е видно, че са приложими корекционните коефициенти по чл.7б от Наредбата. Видно от приетата по делото без оспорване допълнителна съдебно-оценителна експертиза, посочените по-горе размери на обезщетението за всеки имот съвпадат изцяло с оценката, определена от административния орган. Имотите на жалбоподателя са трета (ПИ 17573.6.26), четвърта (ПИ 17573.7.10; ПИ 17573.11.41 и ПИ 17573.16.50), пета (ПИ 17573.15.16) и шеста категория (ПИ 17573.12.33; ПИ 17573.16.46), както правилно ги е определил органа (таблица л.107-108 делото).

Предвид изложеното и непредставянето на други доказателства в подкрепа на твърденията по жалбата за незаконосъобразност на определеното парично обезщетение, съдът приема, че жалбата е неоснователна, а определеното с частично оспореното решение на МС обезщетение - законосъобразно.

Предвид изхода на делото неоснователно се явява искането на жалбоподателя за присъждане на разноски по делото. Основателна и своевременно заявена е претенцията за разноски от процесуалният представител на ответника и от процесуалния представител на министъра на регионалното развитие и благоустройството – юрк.. Б, поради което и на основание чл.143, ал. 4 АПК, вр. чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от ЗПрП (ЗАКОН ЗЗД ПРАВНАТА ПОМОЩ) и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ, следва да се осъди Г.Г да заплати на Министерския съвет на Р. Б сумата 100 лв. и на Министерство на регионалното развитие и благоустройството сумата 100 лв., съставляващи юрисконсулско възнаграждение в минимален размер.

Водим от горното и на основание чл.38, ал.8 ЗДС, вр. чл.172, ал.2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.Г от [населено място] срещу решение № 527 от 26.07.2018г. на Министерския съвет за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект „Автомагистрала Хемус“ – участък от км 310+940 (пътен възел Буховци при пресичане с път ІІІ-5102) до км 327+260 (началото на пътен възел Белокопитово), участък от км 310+940 до км 317+360 и от км 318+820 до км 327+260, в землищата на с. М.ско и с. Б., община Т., област Т. и с. Ч. и с. Г., община Ш., област Ш. въз основа на влязъл в сила парцеларен план, одобрен със заповед № РД-02-15-17/26.02.2018г. на зам. министъра на регионалното развитие и благоустройството, в частта относно размера на определеното парично обезщетение за отчуждаваните части от имоти с идентификатори 17573.6.26–нива, 17573.7.10-нива, 17573.11.41-нива, 17573.12.33–нива, 17573.15.16–нива, 17573.16.46–нива и 17573.16.50-нива по КККР на землището на с. Г..

ОСЪЖДА Г.Г, [ЕГН], [населено място], [улица] да заплати на Министерския съвет на Р. Б сумата от 100 лв. (сто лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА Г.Г, [ЕГН], [населено място], [улица] да заплати на Министерство на регионалното развитие и благоустройството сумата от 100 лв. (сто лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение. РЕШЕНИЕТО е окончателно.