Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.

С решение № 45/10.03.2022 г. по в. гр. д. № 546/2021 г. Ловешкият окръжен съд, след като е отменил решение № 58/07.05.2020 г. по гр. д. № 348/2016 г. на Районния съд - Л., е признал за установено по отношение на „А. Б. Т” ЕООД [населено място], че ТПК „Витас” [населено място], [община], е собственик на основание чл. 2, ал. 3 ЗОбС отм. на ПИ с идентификатор. ............по кадастралната карта на землището на [населено място], с площ 7.953 дка, съставляващ прилежащ терен към построените в имота едноетажна масивна сграда-склад с идентификатор. .............., със застроена площ 1 457 кв. м., и едноетажна масивна сграда-склад с идентификатор. ............., със застроена площ 263 кв. м., и е осъдил „А. Б. Т” ЕООД да предаде на ТПК „Витас” владението върху същия поземлен имот на основание чл. 108 ЗС, както и да му заплати разноските за всички инстанции в размер на 4 267.81 лева.

Касационна жалба срещу въззивното решение е подал ответникът по иска, който е изложил оплаквания, че решението е неправилно - основание за касационно обжалване чл. 281, т. 3 ГПК.

От ответника по касация - ищец по делото, е получен писмен отговор със становище, че касационната жалба е неоснователна.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283, изр. 1-во ГПК, от надлежна страна, срещу въззивно решение, което не е изключено от обхвата на касационния контрол, жалбата отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е допустима.

При произнасяне по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о., намира следното:

Предявен е от ТПК „Витас“ срещу „А. Б. Т“ ЕООД иск с правно основание чл. 108 ЗС за установяване на собствеността и предаване на владението върху поземлен имот, който, представлява прилежащ терен към построените в имота сгради: едноетажна масивна жилищна сграда - склад с идентификатор. ........, със застроена площ 1 457 кв. м., и едноетажна масивна сграда-склад с идентификатор 20688.59.326.2, със застроена площ 263 кв. м., на поддържано като главно придобивно основание чл. 2, ал. 3 ЗОбС отм., и евентуално основание чл. 79, ал. 1 ЗС /вж. и уточнението на исковата молба с молба вх. № 132/10.01.2022 г., подадена във връзка с указанията в решение № 60150/29.11.2021 г. по гр. д. № 958/2021 г. на ВКС, I-во г. о./.

По делото е установено, че с решение от 09.09.1992 г. по ф. д. № 141/1989 г. на Окръжния съд - Л. е постановено вписване на ТПК „Витас“ със седалище [населено място] като правоприемник на ТПК „П.“ с. с. и ОФ „Витас“ с. с., при което е съобразена представената по делото заповед на кмета на [община], издадена на основание чл. 1, ал. 3 от Постановление № 192/01.10.1991 г.

За „Разширение площадката на РП „П.” е изготвен предварителен генплан, утвърден на 02.01.1984 г. от Окръжния народен съвет [населено място], управление „Архитектура и благоустройство”.

Със заповед № 104/14.02.1985 г. на председателя на Изпълнителния комитет на Окръжния народен съвет [населено място], издадена на основание чл. 9 и чл. 12 ППЗООЗП /ДВ, бр. 65/1973 г./, е назначена комисия, на която е възложена задача да направи оглед и определи терен за „Разширение площадката на РП „П.”. Видно от протокол от 19.02.1985 г., на същата дата комисията е обходила на място предложения терен и е взела решение, с което за разширението площадката е определила площ от около 8 декара необработваема земя на АПК [населено място] в местността „Ф. връх”, с граници на площадката: от изток - съществуваща площадка; от запад - мера; от север - мера и от юг - площадка на „Б.“ и шосе за [населено място]. С решението е указано предприятието да представи в Съвета по архитектура генерален план за цялата площадка.

С Решение № КЗ-8 от 15.05.1987 г. на Комисията по земята при Съвета по селско и горско стопанство при Министерския съвет, точка 7, се отчуждава за нуждите на Окръжен народен съвет - Л. за разширение на Районно предприятие „П.” [населено място] 6 дка и 630 кв. м. необработваема земя от четвърта категория на АПК с. с., при граници, посочени в приложения генерално-застроителен план.

По делото са разпитани свидетелите П. М. Х., П. П. П. и Д. Б. Н., от чиито по казани е установено, че в периода 1985-1987 г. в разширената част от площадката са изпълнени нов цех за столове и метални навеси /халета/, че по това време цялата площадка била оградена с метална ограда, включително площта след разширението, като откъм пътя е направен и нов по-голям портал. През този период и до 1990 г. инфраструктурата на площадката била завършена - цялата е асфалтирана, някои от алеите били застлани с чакъл или трошен камък, залесени и засадени били дървета, цветя и декоративни храсти.

От заключението на техническата експертиза е установено, че границите на разширението на площадката на РП „П.”, описани в генплана и документите за площадката, са идентични с процесния имот №. .........по КВС на [населено място]. Към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ недвижимият имот, с чиято площ е разширена площадката на РП “П.” съгласно предвижданията на генплана, е бил застроена със и сега съществуващите сгради, като процесната площ от около 8 дка е била разширение на двора на кооперацията - ищец. ПИ. ......с площ от 7 953 кв. м. не представлява земеделска земя, тъй като е застроен със сгради, а съгласно Решение № КЗ-8 от 15.05.1987 г. на Комисията по земята същият е със сменено предназначение - за разширяване на площадката на РП “П.”, и действителното му предназначение към настоящия момент следва да бъде „урбанизирана територия”, а начинът на трайно ползване- „индивидуално застрояване”. Налице е пълно припокриване и идентичност на ПИ. .........по КВС в местността “О.” и ПИ. .........в местността „О.” по скица-проект № Ф03152/25.04.2016 г. на ОСЗ Л., тъй като проектен имот. .........е създаден по границите на имот. ............ Процесният имот №. ............е ограден с трайно изградена ограда от метални пана.

Към настоящия момент съществува ПИ №. .........по КВС, в местността “О.” в землището на [населено място], с площ от 7 953 кв. м., с начин на трайно ползване пасище, мера. По отношение историята на имота вещото лице е посочило, че с договор от 20.10.2011 г. за продажба на съсобствен с общината недвижим имот [община] е продала на „А. Б. Т” ЕООД три съсобствени имота по КВС на землището на [населено място]: №. ........., с площ от 8.019 дка, №. ........., с площ от 1.231 дка и №. .........., с площ от 0.501 дка, след което същите са обединени в един нов имот с №. .........., впоследствие разделен на два нови имота с номера. ...........и. ........./делбата е регистрирана в КВС на 11.02.2013 г./. Доколкото имот №. ........по КВС е образуван чрез разделяне на имот с №. ........, експертът е изградил извод за тяхната частична идентичност. Частична идентичност е налице и на имот №. ........ /респ. №. ........../ с трите имота /№. ........, №. .........и №. ........../, описани в договора за продажба от 20.10.2011 г. на съсобствен с общината недвижим имот, тъй като е образуван от обединяването на закупените три броя имоти. По делото не е имало спор, а и е установено от наличната по делото скица /л. 206 гр. д. № 348/202016 г. на Районния съд - Л./, че процесният ПИ №. .........е записан по одобрената кадастрална карта като поземлен имот с идентификатор. ..........

Преди обобщаването им в имот №. .......и продажбата на идеални части от тях с договор от 20.10.2011 г., за трите поземлени имота /№. ........., №. .........и №. ........./ е имало съставени актове за публична общинска собственост №№. .......,. .........и. ........на [община], като посоченото във всеки от тях основание за собственост е чл. 2, ал. 1 ЗОбС. След продажбата на идеалните части от имотите общината е деактувала същите със заповед № 363/31.10.2011 г. на кмета на общината.

При така установените по делото факти въззивният съд е приел, че ищецът е собственик на спорния поземлен имот на главно поддържаното основание по чл. 2, ал. 3 ЗОбС отм., Съдът е посочил, че разпоредбата е част от системата разпоредби, провеждащи разделението на единния фонд на държавната /социалистическата/ собственост между държавата, общините, кооперациите, сдруженията с идеална цел и другите юридически лица, регламентирано изначално с изменението от 1990 г. на Конституцията от 1971 г. и с действащата Конституция на Р. Б 1991 г. С нея се признава собственост на частно-правни субекти върху имущество, което в процеса на разделение би следвало да премине от държавна в общинска собственост, като обект на така признатите права са както постройките, така и прилежащият им терен. Разпоредбата установява самостоятелно, изрично предвидено в закона основание за придобиване право на собственост, за осъществяването на което е без значение дали към момента на изграждането на постройките е съществувало правно основание кооперацията да придобие правото на собственост върху построеното. Правноирелевантни за придобиване на собствеността върху обектите по чл. 2, ал. 3 ЗОбС отм. са както градоустройственият статут на сградата, така и извършването на строителството въз основа на надлежно учредено право на строеж.

Въззивният съд е посочил, че ищецът е кооперация, регистрирана като правоприемник на ТПК „П.“ [населено място]. Правоприемството изрично е означено в решението по регистрация, в което се цитира и заповедта на кмета за възстановяване на собствеността, т. е. при действието на чл. 2, ал. 3 ЗОбС отм. тя е имала правосубектност и е сред субектите, визирани в същата разпоредба. Процесният ПИ с идентификатор. .........се явява прилежащ терен по смисъла на същата разпоредба, защото неговата площ от около 8 дка се явява допуснатото разширение на площадката на РП “П.” съгласно предвижданията на генплана, върху която до 1990 г. са построени съществуващите на място сгради - склад с идентификатор. .........., със застроена площ 1 457 кв. м. и склад с идентификатор. ..........., със застроена площ 263 кв. м. След като строителството на складовете е извършено от РП “П.” до 13 юли 1991 г. върху ПИ с идентификатор. .........., неговата площ се явява прилежащ терен по смисъла на чл. 2, ал. 3 ЗОбС отм. и ищецът е негов собственик въз основа на същата разпоредба. Въззивният съд е приел за неоснователни доводите на ответника за липса на предпоставките по чл. 2, ал. 3 ЗОбС отм., с които се отрича правото на собственост на това придобивно основание. Съдът е посочил, че разпоредбата на чл. 2, ал. 3 ЗОбС отм. изключва възможността поземленият имот да запази статута си на държавна или общинска собственост /при това публична/, затова и ответникът не би могъл да го придобие като частен правоприемник от [община]. Във връзка с направеното от ответника защитно възражение за придобиване на имота и по давностно владение, установено от 20.10.2011 г., съдът е приел за недоказано възражението на самия ответник, че не е доказано да е установил фактическа власт върху спорния имот; посочил е и това, че дори да имаше характеристиките на владение, тази фактическа власт не би могла да има за последица придобиване на имота по давност, защото искът е предявен на 07.09.2016 г., а не след 20.10.2016 г. /неправилно посочено „2011 г.“/, в който ден изтича 5-годишният срок.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е поставил следните въпроси:

1. Необходимо ли е за уважаване на иск за собственост с правно основание чл. 2, ал. 3 ЗОбС отм. да са събрани доказателства /писмени или заключение на вещо лице/ за произхода на средствата за построяване на сградата, за чийто прилежащ терен ищецът претендира право на собственост; следва ли кооперацията да докаже, че е построила със свои средства и труд сграда или постройки върху държавна земя до 13.07.1991 г., за да се ползва от разпоредбата на чл. 2, ал. 3 ЗОбС отм. - по този въпрос въззивното решение според касатора противоречи на следната практика на ВКС: решение № 250/18.07.2013 г. по гр. д. № 634/2011 г. на II-ро г. о., решение № 404/19.01.2010 г. по гр. д. № 4205/2008 г. на I-во г. о., решение № 277/29.04.2010 г. по гр. д. № 3852/2008 г. на IV-то г. о., решение № 414/30.04.2009 г. по гр. д. № 627/2008 г. на I-во г. о., и решение № 1193/17.12.2008 г. по гр. д. № 4752/2007 г. на I-во г. о.

2. Необходимо ли е за уважаване на иска с правно основание чл. 2, ал. 3 ЗОбС отм. кооперацията да е съществувала към момента на построяването на сградата преди 13.07.1991 г.; следва ли ищецът да докаже съществуването и правосубектността на кооперацията към момента на построяването на сградата в прилежащия терен по чл. 2, ал. 3 ЗОбС отм. ; може ли да се уважи иск с правно основание чл. 2, ал. 3 ЗОбС отм., без да са налице доказателства, че кооперацията е съществувала като юридическо лице към момента на построяването на сградата в спорния имот; задължен ли е ищецът по такъв иск да докаже правоприемство между него и кооперацията, построила сгради в спорния имот преди 13.07.1991 г. - касаторът твърди противоречие на въззивното решение на следната практика на ВКС: решение № 66/29.07.2010 г. по гр. д. № 4459/2008 г. на IV-то г. о., и решение № 414/30.04.2009 г. по гр. д. № 627/2008 г. на I-во г. о.

При поставянето на този въпрос касаторът изнася, че по делото липсват доказателства за съществуването на ТПК „П.“ към момента на построяването на сградите, както и за правосубектността на РП „П.“ към същия момент и да е било кооперативна организация или сдружение с нестопанска цел - то е било държавно предприятие без обособена правосубектност; че не е доказано коя е била кооперативната организация или сдружение с нестопанска цел, съществувало към 1987 г., в полза на което да е отчужден спорният имот - отчуждаването е за нуждите на ОНС Л., а не за кооперативна организация, като по този начин е придобил статут на държавна земя; че няма данни, включително и в решението за регистрация от 1991 г., ищецът да е правоприемник на РП „П.“, или някой от праводателите на ищеца ТПК „П.“ и ОФ „Витас“ /според решението за регистрация/ да е от своя страна правоприемник на предприятието; след като ТПК „П.“ е одържавена през 1977 г., то тя не е съществувала към 1987 г., когато е извършено отчуждаването на процесния имот за нуждите на ОНС Л.; липсват данни имотът да е включен в капитала на РП „П.“, от него да са предадени активи на ищеца и в тези активи да е включен процесният имот и същият да е счетоводно заведен в активите на кооперацията, или построените в него сгради. Поставянето на втория въпрос се свързва с приетото в цитираната от касатора съдебна практика, че адресат на чл. 2, ал. 3 ЗОС е само кооперацията-строител или неин универсален правоприемник, че съгласно Закона за кооперациите /Изв., бр. 13 от 13.02.1953 г., в сила до 01.01.1984 г./ кооперациите имат качеството на юридически лица, като правосубектността възниква от датата на регистрация при съответния народен съд /Правилник за кооперативните организации, Изв., бр. 27 от 02.04.1954 г., отм. /, че осъществяването на строителството води до права за лицето, осъществило строителството, но притежаващо правосубектност към този момент.

Предпоставките за допускане на касационно обжалване по така поставените два въпроса не са налице, като съображенията за това са следните:

Съдебната практика приема, че в разпоредбата на чл. 2, ал. 3 ЗОбС отм., която урежда самостоятелно основание за придобиване на право на собственост, законодателят е предвидил, че кооперациите стават собственици на това, което са построили със свои средства, както и на прилежащия терен. Същевременно законът допуска строителството да е извършено и от правния субект, от когото ищецът черпи права, основавайки се на чл. 2, ал. 3 ЗОбС отм., по силата на законово правоприемство. Двата факта - построяването на сградата и правоприемството, подлежат на пълно главно доказване от страната, която черпи права от тях - ищеца.

В разглеждания случай въззивният съд не се е отклонил от тази съдебна практика, тъй като е установено с гласни доказателства, допустими в такава хипотеза, че строителството, както се твърди и в исковата молба, е осъществено от РП „П.“, а по отношение на правоприемството е представено решение от 09.09.1992 г. по ф. д. № 141/1989 г. на Окръжния съд - Л. за постановено вписване на ТПК „Витас“ със седалище [населено място] като правоприемник на ТПК „П.“ с. с., одържавена през 1977 г., и ОФ „Витас“ с. с. - последната преди това според показанията на св. П. М. Х. е била РП „П.“ - предприятие към Стопанска дирекция „Местна промишленост и битови услуги“. При извършване на вписването е съобразена представената по делото заповед на кмета на [община] за възстановяване на правата на кооперацията върху иззето и одържавено имущество, издадена на основание чл. 1, ал. 3 от Постановление № 192/01.10.1991 г. за условията и реда за връщане на кооперации на тяхно иззето и одържавено имущество след 10 септември 1944 г. /отм./. Заповедта е издадена в рамките на правомощията на кмета на общината, уредени с нормите на чл. 1, ал. 2, т. 2 и ал. 3 от посоченото постановление, предвид установения в хода на делото факт, че имотът е бил стопанисван от общинската фирма. По посочените два факта, включени във фактическия състав на чл. 2, ал. 3 ЗОбС отм., ответникът /сега касатор/ не е въвел възражения с отговора на исковата молба, включително до приключване на съдебното дирене в първоинстанционното производство. Едва в писмената защита, представена на 02.01.2020 г., в рамките на двуседмичния срок от заседанието на 16.12.2019 г., е посочил, че правоприемството не е доказано; по отношение на правосубектността няма твърдения. След обезсилване на първоначалното въззивно решение с решение № 60150/29.11.2011 г. по гр. д. № 958/2021 г. на ВКС, I-во г. о., като постановено по нередовна искова молба /чл. 127, ал. 1, т. т. 4 и 5 ГПК/ и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, и след отстраняване на нередовностите, не са въведени твърдения по обстоятелствата, на които се основава искът, с изключение на допълнение към първоначалната искова молба, че теренът се претендира като прилежащ към сградите, и уточнение на петитума, че искането да се признае право на собственост на основание чл. 2, ал. 3 ЗОбС отм. се претендира като главно, а при условията на евентуалност да се признае, че имотът е придобит от кооперацията на основание придобивна давност по чл. 79, ал. 1 ЗС. С тези уточнения ответникът по иска /сега касатор/ се е запознал. Заявил е, че оспорва иска с новото правно основание чл. 2, ал. 3 ЗОбС отм. ; по същество ще изложи съображения; няма да сочи други доказателства.

Освен това при разрешаването на поставените въпроси следва да се има предвид и трайно утвърдената практика на ВКС, според която когато една кооперация е вписана в търговския регистър като възстановена по смисъла на пар. 1, ал. 1 от ДР на ЗК /а в настоящия случай е видно от решението на регистърния съд, че е поискано вписване в кооперативния регистър на възстановената кооперация „Витас“/, при спор за принадлежността на правото на собственост върху имущество, за което се твърди, че представлява иззета, одържавена или преразпределена кооперативна собственост, съдът не разполага с правомощието да осъществява косвен съдебен контрол за съществуването на вече вписаното обстоятелство /възстановяване на кооперацията/; същото може да бъде заличено като несъществуващо само по реда на чл. 604 ГПК, като несъществуването на вписаното обстоятелство следва да бъде установено по исков ред с влязло в сила съдебно решение /решение № 218/29.06.2012 г. по гр. д. № 169/2012 г. на ІІ-ро г. о., решение № 13/28.09.2021 г. по гр. д. № 1527/2020 г. на II-ро г. о./.

3. Допустимо ли е да се уважи искова претенция с правно основание чл. 2, ал. 3 ЗОбС отм., без да се изследва какъв и кой е необходимият прилежащ терен към построената от кооперацията сграда - според касатора по този въпрос въззивното решение противоречи на решение № 157/05.03.2009 г. по гр. д. № 227/2008 г. на ВКС, III-то г. о., и решение № 768/02.11.2010 г. по гр. д. № 1958/2009 г. на ВКС, I-во г. о., постановени по спорове с правно основание чл. 2, ал. 3 ЗОбС отм., съдържащи указания за необходимостта от назначаване на техническа експертиза за установяване на прилежащия към сградите терен.

Разглежданият случай е различен от тези по посочената съдебна практика и назначаването на такава експертиза не е било необходимо, тъй като по делото е установено, че още след построяването на сградите теренът, предвиден за разширението на площадката на РП „П.“, е бил оформен като обслужващ сградите, ограден е, направени са портал и широка врата, целият двор е асфалтиран, направен е вътрешен път до вратите на новия цех, а върху другата част от земята от 8.000 дка, която била насипана с баластра и ситна сипица, са засадени дървета, храсти, цветя, и в този смисъл земята следва да се разглежда като прилежащ към сградите терен. Ето защо твърдяното противоречие с практиката на ВКС като основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване не е налице.

Следва да се посочи, че по въпроси №№ 1, 2 и 3 не е налице и другото поддържано от касатора основание - това по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, предвид наличието по тях на съдебна практика, на която обжалваното въззивно решение не противоречи, и липса на изложени съображения за необходимостта от промяна на същата съгласно разясненията, дадени в т. 4 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.

4. Следва ли при връщане на делото от ВКС за ново разглеждане от въззивната инстанция с указания по допустимостта на предявения иск и при уточнение за предявен иск на друго правно основание, въззивният съд да изготви нов доклад, да преквалифицира иска и да разпредели наново доказателствената тежест - по този въпрос касаторът поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК поради липса на съдебна практика.

В т. 2 на ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., изхождайки от естеството на дейността на въззивния съд, ОСГТК на ВКС е разяснило, че въззивният съд не извършва нов доклад по смисъла и в съдържанието, уредено в чл. 146, ал. 1 ГПК, тъй като характерът на въззивната дейност изключва повторение на действията, дължими от първата инстанция. Освен това извършването на изцяло нов доклад от въззивната инстанция с различна квалификация на предявения иск би имало за резултат предварително определяне на действията на първоинстанционния съд като неправилни, а тази преценка се дължи едва при постановяване на въззивното решение. В тази хипотеза въззивният съд дължи единствено даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания, което по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК е извинителна причина за допускането на тези доказателства за първи път във въззивното производство.

Настоящият състав на ВКС, I-во г. о., намира, че това разрешение следва да се приложи и в случай като разглеждания, при който първоначалното въззивно решение е обезсилено с решение на ВКС като постановено по нередовна искова молба и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, и не съзира основание за допускане на касационно обжалване по поставения от касатора въпрос. В проведеното от въззивния съд открито съдебно заседание на 11.01.2022 г. ответникът по иска /сега касатор/ не е оспорил фактическите твърдения, съдържащи се в молбата-уточнение, подадена от ищеца в изпълнение на указанията в отменителното решение на ВКС, още повече като се има предвид, че промяната касае петитума и съдържа само допълнение към първоначалната искова молба, че теренът се претендира като прилежащ към сградите. Освен това ответникът е заявил, че няма да сочи други доказателства. В подобна хипотеза след като са събрани доказателства за фактическите твърдения и страните са заявили, че нямат други доказателствени искания, за въззивния съд не е съществувало задължение да дава указания по разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти. Ето защо основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване не е налице.

5. Допустимо ли е по иск с правно основание чл. 108 ЗС да се приеме за доказано, че ответникът е във владение на спорния имот, без да се събират доказателства за това твърдение от страна на ищеца, само въз основа на противопоставено възражение за придобивна давност от ответника - и по този въпрос касаторът поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК поради липса на съдебна практика.

Посоченото основание не е налице. В защитата си по същество по предявения срещу него иск ответникът /сега касатор/ е противопоставил в отговора на исковата молба правопрекратяващото възражение, че е собственик на спорния имот на основание придобивна давност, като владее имота от неговото придобиване на 20.10.2011 г. до 20.10.2016 г. /при искова молба, подадена на 07.09.2016 г./. Няма колебание в съдебната практика, че така заявено, възражението съдържа в себе си и твърдението, че заявилата го страна упражнява фактическа власт върху имота. В случая съдебното признание на този факт /чл. 175 ГПК/ е било достатъчно, без събиране на други доказателства, за формиране от въззивния съд на извод по този елемент от фактическия състав на иска за ревандикация.

С оглед изхода на спора и предвид заявеното искане, на ответника по касация следва да се присъдят разноските по водене на делото във Върховния касационен съд в размер на 600 лева по договор за правна защита и съдействие № [ЕГН]/22.06.2022 г.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 45/10.03.2022 г. по в. гр. д. № 546/2021 г. на Ловешкия окръжен съд.

ОСЪЖДА „А. Б. Т” ЕООД, ЕИК130239911, със седалище и адрес на управление: [населено място], район „Изгрев“, [улица], ап. 2, да заплати на Кооперация ТПК „Витас“, ЕИК 110006134, със седалище и адрес на управление: [населено място], обл. Л., [улица], разноските по водене на делото във Върховния касационен съд в размер на 600 /шестстотин лв./ лева.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: