О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 253

София, 17.03.2010 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, - т. о. в закрито заседание на петнадесети март през две хиляди и десета година в състав:

Председател: Таня Райковска

Членове: Дария Проданова

Тотка Калчева

като изслуша докладваното от съдията Проданова ч. т.д. № 168 по описа за 2010 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК.

Образувано е по частната жалба на Т. В. срещу определението от 26.11.2009 год. по гр. д. № 1709/2007 год. на Пловдивския окръжен съд. С това определение въззивният съд е оставил без уважение молбата на В. за встъпване по реда на чл.174 ГПК отм. като трето лице помагач на въззивника по делото „А”ООД.

Частната касационна жалба е допустима по смисъла на чл.275 ал.1 ГПК.

В нея се съдържа искане за отмяна на определението, основаващо се на това, че въззивният съд неправилно е приел недопустимост на встъпването по реда на чл.174 ГПК отм..

Като взе предвид доводите по частната жалба и извърши проверка на атакувания съдебен акт, Върховният касационен съд приема следното:

Частната жалба е основателна.

Гр. д. № 3849/2006 год. на Пловдивския районен съд е образувано по иск на Г. Х. срещу „А”ООД за сумата 5100 лв. – незаплатено възнаграждение по договор за консултантски услуги. Към момента на предявяването на иска управител на ответното дружество е бил Т. В., като тезата му е била, че искът е недопустим и неоснователен, като договорът за консултантски услуги е нищожен. Позовал се е на привидност на сделката, доколкото като възложител от името на дружеството договорът е подписан от сина на ищеца и съдружник в „А”ООД...