О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 175

София, 16,02,2010 година

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо търговско отделение, в закрито заседание на единадесети февруари две хиляди и десета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

ЕМИЛ МАРКОВ

при секретар

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева

ч. т. дело №28/2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.274 ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на С. “ А. – Ц., Д. ” – гр. С. против определение №1239/ 12.11.2009г. по ч. гр. д. №1070/2009г. на Пловдивски апелативен съд.

Ответникът по частната касационна жалба – “ Г. И. ” Е. / в ликвидация/ - гр. С. е на становище, че касатора не установява предпоставките по чл.280, ал.1 т.1-3 ГПК, поради което обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.

Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като обсъди данните по делото намира следното:

Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Жалбоподателят е обосновал искането по 274, ал.3 ГПК вр. чл.280, ал.1 ГПК, с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. В тази връзка, след като е очертал предмета на процесуалноправен спор и след констатация, че липсва съдебна практика по конкретната хипотеза на чл.210, ал.2 пр.2-ро ЗЗД и съществуваща неяснота в този законов текст е сочил, че се поставят въпроси, които били от значение за точното прилагане на нормата. Така е поставен въпрос – може ли да се счита преклудирано правото на иск по чл.87, ал.3 ЗЗД вр. чл.210, ал.2 ЗЗД, когато окончателния договор е сключен...