Производство по реда на чл. 145 и сл., във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на "Е. Б" ЕАД със седалище в гр. С., против заповед № Е-РД-16-574 от 03.07.2017 г. на министъра на енергетиката, с която е отказано на дружеството предоставяне на помощ за намаляване на тежестта, свързана с разпределяне на разходите, произтичащи от задълженията за изкупуване на електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници за ценовия период от 01.07.2017 г. до 30.06.2018 г. В жалбата се излагат доводи, че решението е незаконосъобразно, поради противоречие с материалноправни разпоредби, с целта на закон и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Иска се да се отмени обжалваното решение и да се дадат задължителни указания за издаване на заповед, с която да бъде предоставена помощта.

Ответникът - министърът на енергетиката, чрез процесуалния си представител Г.П, оспорва жалбата като неоснователна и излага подробни доводи за законосъобразност на оспорената заповед. Моли да се отхвърли жалбата.

Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като обсъди данните по делото и доводите на страните, изложени в жалбата и след като извърши цялостна проверка за законосъобразност на оспорвания административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна и в срока по чл.149 и сл. от АПК, поради което е процесуално допустима.

По същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Административното производство е започнало по заявление с вх. № Е-Е-ДП-217/30.03.2017 г. от "Е. Б" ЕАД до министъра на енергетиката за предоставяне на помощ за намаляване на тежестта, свързана с разпределяне на разходите, произтичащи от задълженията за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници за ценовия период от 01.07.2017 г. до 30.06.2018 г., подадено на основание чл. 5, ал. 1, във връзка с ал. 3 от Наредба № Е-РД-04-06 от 28.09.2016 г. за намаляване на тежестта, свързана с разходите за енергия от възобновяеми източници (Наредбата). Към заявлението са приложени документи, относими към производството и предоставяне на помощта. Със заповед № Е-РД-16-438 от 10.10.2016 г. на министъра на енергетиката е създадена работна група за разглеждане на заявления. Със заповед № Е-РД-16-341 от 18.04.2017 г. на министъра на енергетиката е изменена и допълнена заповед № Е-РД-16-438 от 10.10.2016 г. на министъра на енергетиката, относно определяне на работна група за разглеждане на заявленията.

С писмо-справка изх. № РД-08-128-6 от 11.04.2017 г. на изпълнителния директор на Агенцията за устойчиво енергийно развитие (АУЕР) (л. 27) е посочено, че "Е. Б" ЕАД, в качеството си на задължено лице по чл. 57, ал. 2, т. 1 от ЗЕЕ: 1. е изпълнил задължението да има извършено обследване за енергийна ефективност, съгласно чл. 57, ал. 2 и ал. 3 от ЗЕЕ, представен в АУЕР с вх. № КЕЕ-02-83/04.10.2016 г. и 2. не е изпълнил задължението за предоставяне на отчет за управление на енергийна ефективност, съгласно чл. 63 от ЗЕЕ.

По Протокол № Е-Е-ДП-206/31.05.2017 г. на работната група Екип № 2, въз основа на направените констатации и във връзка с чл. 3, ал. 3, т. 6, б. "б" от Наредбата, е предложено на министъра на енергетиката да се изготви заповед за отказ, съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредбата, тъй като "Е. Б" ЕАД не е изпълнил задължението си по чл. 3, ал. 3, т. 6, б. "б" от Наредбата - за предоставяне на отчет за управление на енергийна ефективност, съгласно чл. 63 от ЗЕЕ.

С обжалваната заповед № Е-РД-16-510 от 13.06.2017 г. на министъра на енергетиката, на основание чл. 8, ал. 3, във връзка с чл. 3, ал. 3, т. 6 от Наредба № Е-РД-04-06 от 28.09.2016 г., е отказано на дружеството предоставяне на помощ за намаляване на тежестта, свързана с разпределяне на разходите, произтичащи от задълженията за изкупуване на електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници, за ценовия период от 01.07.2017 г. до 30.06.2018 г. Заповедта е издадена въз основа на справка от Агенцията за устойчиво енергийно развитие (АУЕР), получена с писмо вх. № Е-Е-ДП-155/11.04.2017 г. и предложение от протокол № Е-Е-ДП-206/31.05.2017 г. на Екип № 2. Като мотиви за отказа е посочено, че: "Според постъпилите документи и служебно предоставената информация от АУЕР, с вх. № Е-Е-ДП-155/11.04.2017 г., заявителят "Е. Б" ЕАД, като задължено лице по чл. 57, ал. 2, т. 3 от ЗЕЕ не е изпълнил изискването на чл. 3, ал. 3, т. 6, буква "б" от Наредбата - за предоставяне на отчет за управление на енергийна ефективност, съгласно чл. 63 от ЗЕЕ. В заповедта е посочено, че не е изпълнен критерият за допустимост, посочен в чл. 3, ал. 3, т. 6, буква "б" от Наредбата и не е налице основание за предоставяне на помощ за намаляване на тежестта на "Е. Б" ЕАД.

Към жалбата си дружеството представя изисквания според чл. 3, ал. 3, т. 6, буква "б" от Наредбата отчет за управление на енергийна ефективност, подаден в АУЕР с вх. № КЕЕ-13-462/КЕЕ-14-646/15.05.2017 г.

При така установеното от фактическа страна, жалбата е неоснователна.

Предмет на регулиране с оспорения административен акт е предоставяне на помощ за намаляване на тежестта, свързана с разпределяне на разходите, произтичащи от задълженията за изкупуване на електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници, за ценовия период от 01.07.2017 г. до 30.06.2018 г.

С Наредба № Е-РД-04-06 от 28.09.2016 г., издадена на основание чл. 4, ал. 2, т. 21 от ЗЕ (ЗАКОН ЗЗД ЕНЕРГЕТИКАТА) (ЗЕ) съвместно от министъра на енергетиката, министъра на финансите и министъра на икономиката за намаляване на тежестта, свързана с разходите за енергия от възобновяеми източници, съгласно Насоките относно държавната помощ за опазване на околната среда и за енергетика за периода 2014 - 2020 г. (ОВ, С 200/1 от 28 юни 2014 г.), се определят условията и редът за предоставяне на помощ за намаляване на тежестта, свързана с разпределяне на разходите, произтичащи от задълженията за изкупуване на електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници, определени от Комисията за енергийно и водно регулиране. С Раздел II Критерии за допустимост. Размер на помощта, чл. 3, ал. 1 е разпоредено, че помощ може да бъде предоставена на предприятие, което е търговец по смисъла на чл. 1 от ТЗ (ТЪРГОВСКИ ЗАКОН), осъществяващо дейност/и в сектор/и, изложени на риск за неговата конкурентна позиция, поради разходите, произтичащи от разпределението на разходите за енергията от възобновяеми източници, като функция от неговата интензивност на електроенергия и излагането му на въздействието на международната търговия.

С чл. 3, ал. 2 и ал. 3 са определени критериите за допустимост. Съгласно чл. 3, ал. 3, т. 6 от Наредбата, когато предприятието е задължено лице по чл. 57, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от ЗЕЕ (ЗАКОН ЗЗД ЕНЕРГИЙНАТА ЕФЕКТИВНОСТ), следва да: а) има извършено обследване за енергийна ефективност или прилага сертифицирана система за управление на енергията, или на околната среда, подлежаща на сертифициране от независим орган за съответствие с европейски или международни стандарти, при условие че приложената от него система за управление включва енергийно обследване на съответното предприятие или промишлена система, и б) е представило в Агенцията за устойчиво енергийно развитие отчет за управлението на енергийната ефективност съгласно чл. 63 от ЗЕЕ (ЗАКОН ЗЗД ЕНЕРГИЙНАТА ЕФЕКТИВНОСТ).

С Раздел III от Наредбата са регламентирани условията и реда за предоставяне на помощта. Съгласно чл. 5, ал. 5 от Наредбата обстоятелствата по чл. 3, ал. 3, т. 6 от Наредбата се установяват служебно от министъра на енергетиката по предоставена от Агенцията за устойчиво енергийно развитие информация. Според чл. 7, ал. 1 от Наредбата, когато заявлението и/или приложенията към него не отговарят на изискванията, министърът на енергетиката уведомява писмено заявителя и определя подходящ срок за отстраняването на несъответствията и/или за представяне на допълнителна информация и/или документи. Срокът не може да бъде по-кратък от 10 и по-дълъг от 20 работни дни. Съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредбата, министърът на енергетиката в срок от 20 работни дни от постъпване на заявлението издава заповед за отказ, когато не са изпълнени изискванията на тази наредба.

От този преглед на нормативната уредба следва, че обжалваната заповед № Е-РД-16-574 от 03.07.2017 г. на министъра на енергетиката е издадена от компетентен орган по чл. 8, ал. 3 от Наредбата и при спазване на административнопроизводствените правила, което е видно от изложеното по-горе от фактическа страна.

При издаването на обжалваната заповед не е допуснато и нарушение на материалния закон. Установява се от писмо-справка № РД-08-128-6 от 11.04.2017 г. на изпълнителния директор на Агенцията за устойчиво енергийно развитие АУЕР (л. 47), че жалбоподателят "Е. Б" ЕАД е задължено лице по чл. 57, ал. 2, т. 3 от ЗЕЕ. В този случай, за да бъде удовлетворено заявлението му за предоставяне на помощ за намаляване на тежестта, свързана с разпределяне на разходите, произтичащи от задълженията за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници, е необходимо да отговаря на условията по чл. 3, ал. 3, т. 6 от Наредбата. От прегледа на описаната по-горе нормативна уредба следва, че изискванията по чл. 3, ал. 3, т. 6 са кумулативни и се отнасят за спазване на двете обстоятелства, посочени в б. "а" и "б".

В случая се установява, че жалбоподателят "Е. Б" ЕАД не е отговарял на изискването на чл. 3, ал. 3, т. 6, б. "б" от Наредбата. А именно - да е представил в Агенцията за устойчиво енергийно развитие отчет за управлението на енергийната ефективност съгласно чл. 63 от ЗЕЕ. Съгласно чл. 5, ал. 5 от Наредбата това обстоятелство се установява служебно от министъра на енергетиката по предоставена от АУЕР. В случая този ред е спазен, като с коментираното писмо-справка № РД-08-128-6 от 11.04.2017 г. на изпълнителния директор на АУЕР е удостоверено, че жалбоподателят не покрива това законово изискване.

Този извод не се променя от подадения след издаване на оспорваната заповед отчет за управление на енергийна ефективност с вх. № КЕЕ-13-462/КЕЕ-14-646/15.05.2017 г. Съгласно чл. 63, ал. 3 ЗЕЕ лицата по ал. 1 (задължените лица по чл. 57, ал. 2 ЗЕЕ) представят в агенцията годишни отчети за управлението на енергийната ефективност. Според ал. 4 на същата разпоредба отчетите по ал. 3 съдържат информация за изпълнението на дейности по ал. 2 и се представят в агенцията не по-късно от 1 март на годината, следваща годината на отчитане. От това следва, че след като през 2016 г. "Е. Б" ЕАД е станало задължено лице по чл. 57, ал. 2, т. 3 ЗЕЕ, то към 01.03.2017 г. - годината следваща възникване на задължението, е следвало да представи отчет за управление на енергийната ефективност пред АУЕЕ. Като не е изпълнило това си задължение, законосъобразно министърът на енергетиката е издал обжалваната заповед за отказ, поради липсата на изпълнение на предпоставките, кумулативно разписани в чл. 3 от Наредбата.

Не може да се сподели становището на оспорващия, че в хода на административното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като в нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредбата не му е дадена възможност да представи изискваният според чл. 3, ал. 3, т. 6, б. "б" от Наредбата отчет за управлението на енергийната ефективност, съгласно чл. 63 от ЗЕЕ. Възраженията в тази насока са неоснователни, тъй като редът по чл. 7, ал. 1 от Наредбата е "за отстраняването на несъответствията и/или за представяне на допълнителна информация и/или документи". В случая за изискването по чл. 3, ал. 3, т. 6, б. "б" от Наредбата е въведен специален ред за неговото установяване. Този ред е регламентиран в чл. 5, ал. 5 от Наредбата, според който обстоятелствата по чл. 3, ал. 3, т. 6 от Наредбата се установяват служебно от министъра на енергетиката по предоставена от Агенцията за устойчиво енергийно развитие информация. В случая този специален ред е спазен, поради което няма допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила.

По изложените съображения решаващият съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от инвокираните с жалбата пороци отм. енителни основания по смисъла на чл. 146 от АПК, което налага отхвърлянето й като неоснователна.

Предвид неоснователността на жалбата искането на оспорващите за присъждане на разноски е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Ответникът не е претендирал разноски, поради което съдът не дължи произнасяне по тях.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, Върховният административен съд - трето отделение, РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Е. Б" ЕАД против заповед № Е-РД-16-574 от 03.07.2017 г. на министъра на енергетиката.

О. Б. У. искането на "Е. Б" ЕАД за присъждане на разноски по настоящото дело.

Решението може да се обжалва пред петчленен състав на Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.