Производството е по чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ.

Образувано е по касационна жалба на М.Г, подадена чрез адвокат Д.З, против Решение № 2268/30.11.2018 г., постановено по административно дело № 2688/2017 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № 8-Z-931/02.08.2017 г. на Кмета на О. С, за одобряване на ПУП – ПРЗ за поземлен имот № 81178.5.340 в м. „Аклади“, землище гр. Ч. и поземлен имот 81178.41.129 в с. о. „Червенка“, землище гр. Ч., като се предвижда обединяването им в нов УПИ I-129,5340 с площ от 687 кв. м. в м. „Аклади“, землище гр. Ч., отреден за изграждане на вилни сгради и се ситуира нов застроителен обем с посочени в заповедта параметри.

В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение, като се оспорват възприетите от съда фактически установявания и правни изводи. Иска се отмяна на решението и решаване на спора по същество чрез уважаване на подадената жалба.

Ответната страна – Т. Шакир се представлява от адвокат Панайотова, която оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение по съображения, развити в писмени бележки.

Останалите ответни страни - Кмета на О. С, А.С, А.С, Д.Г, Н.И, С.К, К.Д, Н.Д, П.К, Д.К, Н.К, Д.Д, П.Д, Н.Й, Й.Й, М.К, А.Я, Т.Т, Е.Т, Х.П, С.Н, Д.А, "ПБ и ГБ" ЕООД, К.Т и Н.Т, редовно призовани, не се явяват и не вземат становище по спора.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, тъй като е правилно и постановено при отсъствие на сочените касационни основания.

Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

В хода на проведеното първоинстанционно съдебно производство са събрани относимите писмени доказателства и е изслушано заключение по съдебно-техническа експертиза, въз основа на което, съдът е извършил правилни фактически установявания. Въз основа на същите е проверил законосъобразността на процесната заповед на всички основания по чл. 146 АПК, както и е отговорил на поддържаните пред него възражения. Възприетите от съда правни изводи са обосновани и съответни на приложимия закон, поради което се споделят от настоящата инстанция.

Процесната заповед е постановена от компетентен орган – Кмета на О. С, изрично оправомощен за това с разпоредбата на чл. 129, ал. 2 ЗУТ, тъй като се касае за одобряване на подробен устройствен план за два съседни поземлени имоти. Правилно съдът е приел за спазена законоустановената форма, тъй като правните и фактически основания за издаването на административния акт се съдържат и в документите, предхождащи издаването му. Посоченото правно основание на чл. 129, ал. 2 ЗУТ съответства на установените по делото факти, а именно – касае за одобряване на подробен устройствен план – план за регулация и застрояване на два имота, един от които урегулиран, а другият не, чрез обединяването им в един урегулиран поземлен имот, отреден за изграждане на вилни сгради. Спазени са административно-производствните правила в процедурата по одобряване на плана, а именно : производството е започнало по инициатива на собственика на двата имота и в този смисъл правилен е изводът на съда и за приложението на чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ, въпреки, че тази норма не е изрично посочена в заповедта; налице е влязла в сила заповед, с която е допуснато изработването на проекта; проектът е съобщен на заинтересуваните лица съгласно разпоредбата на чл. 128, ал. 3 ЗУТ, като срещу него е постъпило възражение; проведено е заседание на ОЕСУТ, на което възражението е разгледано, но е оставено без уважение, съгласуван и приет е представения проект, след което е последвало неговото одобряване от Кмета на О. С.

При издаване на заповедта не са допуснати нарушения на материалния закон, както правилно е установил Административен съд – Бургас. И. и прието без възражения е заключение на вещо лице по съдебно-техническа експертиза за това, че градоустройствените показатели – плътност на застрояване, интензивност на застрояване и минимална озеленена площ, заложени в процесния проект съответстват на показателите, предвидени за съответната зона, в която попада имотът – зона А съгласно чл. 10, ал. 3 ЗУЧК, както и са спазени изискванията, разписани в ЗУТ за минималните отстояния при застрояване. Установено е, че проектът е съгласуван със съответните институции, в това число е налице и решение на РИОСВ за съгласуване на инвестиционното предложение.

Съдът е отговорил подробно и аргументирано на възражението относно продължителността на проведеното административно производство, което е било спряно до влизане в сила на Общ устройствен план на О.С.О са съжденията му и относно приложението на чл. 17а, ал. 3 ЗОЗЗ, регламентиращ при промяна на предназначението на земеделските земи за неземеделски нужди, предвидена с влязъл в сила общ устройствен план, да се извършва без да провеждане на процедура за утвърждаване на площадка или трасе за проектиране. За да приложи тази норма, съдът се е обосновал на заключението на вещото лице, съгласно което имотът попада в обхвата на Общия устройствен план на О.С.И този извод се оспорва с касационната жалба, като се твърди, че тази констатация не била доказана. Дори да се приеме, че не е установено по безспорен начин местонахождението на имота спрямо обхвата на общия устройствен план, отсъствието на утвърдена площадка и/или трасе по реда на ЗОЗЗ, не обуславя незаконосъобразност на процесната заповед. Съгласно принципа, заложен в чл. 142, ал. 1 АПК, съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Към момента на издаване на оспорената заповед - 02.08.2017 г., е била приложима разпоредбата на чл. 18 ЗОЗЗ, съгласно която собствениците на земеделска земя могат да искат определяне и утвърждаване на площадка и/или трасе и промяна на предназначението на земята, когато това им е необходимо за изграждането на обекти, несвързани с използването на земята по предназначение. Както правилно е отбелязал съдът, законът в тази му редакция е предвиждал възможност, но не и задължение за собствениците на земеделска земя да искат определяне и утвърждаване на площадка и промяна предназначението на земята.

Настоящата съдебна инстанция не установи допуснати от първостепенния съд нарушения на съдопроизводствените правила. Проведени са редица открити съдебни заседания, на които съдът е предоставил възможност на страните да ангажират доказателства за твърденията си, приетите доказателства са допустими и са относими към правния спор, обсъдени са от съда, който е постановил мотивиран съдебен акт. Не е налице необоснованост на съдебното решение. Релевантните са спора факти са установени от събраните в административното и съдебно производство доказателства, като въз основа на същите са извършени мотивирани и логически издържани правни изводи.

По изложените мотиви и като съобрази, че оспореното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2268/30.11.2018 г., постановено по административно дело № 2688/2017 г. по описа на Административен съд – Бургас. Решението не подлежи на обжалване.