Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/, гр. С., подадена чрез упълномощен юрисконсулт Т.Н, против решение № 354 от 12.10.2018 г., постановено от Административен съд – Враца, трети състав, по адм. д. № 275/2018 г. С жалбата и с писмена молба от 16.10.2019г. се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на решеинето. Според касационния жалбоподател оспореният съдебен акт е постановен при допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост. Касаторът оспорва изводите на пъровинстаницонния съд във връзка с наличието на установената в атакувания акт на ДФЗ нередност и счита, че в решението за финансова корекция /РФК/ неправилно е посочено правното основание за издаването му - чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕСИФ, вместо т. 10 на същата алинея, доколкото в мотивите на този акт няма твърдение, че са налице нередности, съставлаващи нарушение на правилата за определяне на изпълнител по глава Четвърта от ЗУСЕСИФ. Заявява, че това не може да е самостоятелно основание за отмяна на процесното решение за финансова корекция и изразява становище, че в случая от страна на административния орган правилно е приложена нормата на чл. 28, ал. 2 ЗОП отм. Оспорва и размера на присъденото адвокатско възнаграждение в полза на община К., като го счита за прекомерен. Претендира отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на процесното РФК, като прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и възразява за прекомерност на размера на претендираното от ответника адвокатско възнагражнение.

Ответникът - кметът на община К. оспорва касационната жалба чрез упълномощен адв. Б.Т, която с писмен отговор от 22.11.2018г., в съдебно заседание и с писмена защита пледира за оставяне в сила обжалваното съдебно решение, като правилно и законосъобразно постановено. Заявява искане за присъждане на направените по делото...