Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. П. при ЦУ на НАП срещу решение № 893/18.04.2019 г., постановено по адм. дело № 14/2019 г. по описа на Административен съд – гр. П., с което по оспорване от „Новиз” АД – гр. П. е отменен РА № Р-16001618000781-091-001/26.09.2018 г., поправен с РА за поправка № П-16001618174713-003-001/03.10.2018 г., издадени от органи по приходите при ТД на НАП, потвърден с решение № 712/14.12.2018 г. на директора на същата дирекция в частта за непризнато право на данъчен кредит в размер на 11 835 лв. за данъчен период на месец септември 2014 г. по фактура № 1100000015/25.09.2014 г., издадена от „ИВМ Трейд” ЕООД с предмет доставка на 22,5 тона полимери GPPS123, ведно с прилежащите лихви в размер на 4 757,35 лв. Макар в касационната жалба да се сочат две от отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК – нарушение при прилагането на материалния закон и необоснованост, от изложението й може да се направи извод и за съществени нарушения на съдопроизводствените правила предвид, че се сочи оплакване, че съдът не е преценил правилно събраните доказателства. Твърди се от касационния жалбоподател, че по делото са представени от оспорващия редица документи във връзка с изследваната доставка, но те в своята съвкупност не са достатъчни, за да може по безспорен начин да се приеме и установи извършването на реална доставка с такъв предмет между ревизирания субект и неговия контрагент. В тази връзка се излагат и доводи, че само фактурата не води до извод за реалност на доставките. Съдът превратно според касатора е тълкувал представените доказателства относно транспорта на стоките по процесната фактура, като твърди, че от превозвача „Метеора” ООД са...