Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на И.К от [населено място] срещу решение № 2208/30.10.2018 година на Административен съд гр. П. по адм. д. № 1848/2018 година, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-1030-000301 от 22.02.2018 година на началник Група към ОД на МВР гр. П., сектор „Пътна полиция“, с която на основание чл. 171, т.2а, б. „б“ от Закон за движение по пътищата (ЗДвП) и чл. 22 от ЗАНН (ЗАКОН ЗЗД АДМИНИСТРАТИВНИТЕ НАРУШЕНИЯ И НАКАЗАНИЯ) (ЗАНН), му е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от шест месеца. Релевира касационни основания по чл. 209, т.3 АПК – неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Неправилно съдът не кредитирал възражението на жалбоподателя за нарушение във формата на обжалваната заповед. В същата било изписано, че водачът управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техните аналози. Твърди, че по никакъв начин отказът на водача да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества не можел да се приравни на управление на МПС след употреба на такива. В тази насока, по делото не било установено извършване на нарушението по чл. 5, ал. 3, т.1, предл. 2 от Закон за движение по пътищата. На следващо място, неправилно в съставения Акт за установяване на административно нарушение № 18 – 1030 – 000755/22.02.2018 година (АУАН) била изписана и фамилията на водача, а именно – Келебаев, вместо Келбаев. Административното производство било строго формално, поради което и допуснатото нарушение не следвало да се неглежира. Така съставеният АУАН нямал обвързваща доказателствена сила – т. 7 от Постановление № 10/28.09.1973 година на Пленума на ВС. Оспорва като неправилен извода на съда досежно осъщественото нарушение. Осъществяването му не...