Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на кмета на община С., против решение №1199/25.06.2018г., постановено по адм. дело №381/2018г. по описа на Административен съд - Благоевград.
Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отм. енително основание по чл.209, т.3 от АПК. Подробни съображения излага в касационната жалба.Претендира присъждане на сторените разноски.
Ответникът - Комисия за защита от дискриминация, в писмено становище чрез процесуален представител оспорва касационната жалба, счита че оспореното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.Не претендира разноски.
Ответниците - Я.В, Т.С, Е.К, Н.Б, М.П и Д.В, редовно призовани не се явяват и представляват по делото и не изразяват становище по касационната жалба.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 от АПК.Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалвоното решение Административен съд - Благоевград е отхвърлил жалбата на кмета на община С. против решение №74/20.02.2018г., постановено по преписка №110/2012г. на КЗД, с което е установено, че по отношение на ответниците Я.В, Т.С, Е.К, Н.Б, М.П и Д.В, касатора Е.И - кмет на община С. е осъществил тормоз на работното място по смисъла на чл.5, вр.§1, т.1 от ЗЗдискр. по признака "лично положение" и на основание чл.78, ал.1 от ЗЗДискр. на Е.И - кмет на община С. е наложена глоба в размер на 250лв. За да постанови обжалваният резулат съдът е приел, че обжалваното решение е издадено от компетентен административен орган, в предвидената от закона форма, при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. От доказателствата събрани в хода на административното производство и при съдебното обжалване, съдът при съвкупната им преценка е намерил за правилни и обосновани изводите на КЗД в обжалваното решение за осъществен от Е.И - кмет на община С. тормоз на работното място по смисъла на чл.5 вр.1, т.1 от ЗЗДискр. по признака "лично положение" по отношение на ответниците по касационната жалба.
В жалбата до КЗД ответниците по касационната жалба са заявили упражнен тормоз на работното място от кмета на община С. по признаци "убеждения", "политическа принадлежност", "лично положение", "обществено положение" и "преследване" по смисъла на §1, т.3 от ДР на ЗЗДискр. Посочват че на проведена на 15.11.2011г. оперативка със служители на община С., кмета - Е.И призовал всички служители, назначени по трудово правоотношение до края на работния ден да подадат заявления за освобождаване от заеманата длъжност и за назначаване на същата длъжност на срочен трудов договор, със срок за изпитване 3 месеца. От доказателствата по преписката и показанията на разпитаните свидетели Пецанова и Иванова - бивши служителки на общинската администрация, както и св.Стойчева се потвърждават твърденията в жалбата, че на проведена среща, кмета на община С. е призовал служителите да си подадат заявления, но ги оставил да работят, за да прецени кмета как се справят с работата.С. П. и Иванова, определят работната атмосфера в общината, след подаване на цитираните заявления, като "тягостна", "напрегната" и "отвратителна".С. П. заявява пред КЗД, че през този период кмета я посрещал с думите "още ли си на работа ?" и "Още ли не си подала молба за напускане ?"
Въз основа на приложените по преписката доказателства, обяснения на страните и показанията на посочените по - горе свидетели е установено още, че от всички назначени 54 служители в общината, само 6 -7 не са подали заявления, като останалите в това число и жалбоподателите, настоящи ответници направили това доброволно.В последствие трудовите правоотношения на общинските служители Е.К, Г.П, Е.Р, Н.П и К.Х били прекратени на осн. чл.325, т.1 от КТ. След съвкупната преценка на доказателствата представени пред КЗД, действията на кмета на община С. и показанията на разпитаните свидетели, дадени в открити съдебни заседания, съставът на КЗД, а в последствие и съдът са дотигнали до извода, че предприетите от Илиев действия - искане за подаване на заявления от служителите за освобождаване от длъжност не са обективно оправдани и обосновават извод за чисто субективно въвеждане на привидно неутрален критерий, относно заемането на длъжностите в администрацията на О. С, с оглед личните впечатления на ответната страна и е обоснован извод за субективно отношение. Съставът на КЗД е изложил мотиви, които са споделени от съда, че конкретните взаимоотношения между работодател и служител свързани с работа в конкретно учреждение, предприятие са елемент от личното положение на индивида.Установено е, че жалбоподателите са именно такива лица, поради което поведението на кмета на община С. спрямо жалбоподателите е възприето като израз на дискриминация под формата на тормоз, обвързан със защитения признак "лично положение" по смисъла на чл.4, ал.1 ЗЗДискр., имащо за резултат освобождаването на жалбоподателите от заеманите от тях длъжности в администрацията. Решението е правилно постановено.
Административният съд е обсъдил задълбочено събраните по делото доказателства и въз основа на тях правилно е установил фактическата обстановка по спора. Правилно, в съответствие с разпоредбата на чл.171, ал.1 от АПК, съдът се е позовал на доказателствата - писмени и гласни, събрани в хода на производството пред КЗД.Пред комисията са събрани многобройни доказателства, при чиято съвкупна преценка се установява основателността на жалбата, подадена от настоящите ответници за осъществен тормоз на работното място от страна на кмета на община С..Въз основа на събраните и кредитирани доказателства се установява осъществилата се фактическа обстановка.
Законът за защита от дискриминация в чл.5 изрично предвижда, че тормозът, подбуждането към дискриманация, преследването и расовата сегрегация, както и изграждането и поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания на публични места, се смятат за дискриминация. В случая оплакването до КЗД е свързано със защитен от закона признак "лично положение", регламентиран в чл.4, ал.1 от ЗЗДискр.
Легално определение на понятието "тормоз" е дадено в §1, т.1 от ДР на ЗЗДискр. и това е всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл.4, ал.1, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване на достойноството на лицето и създаване на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда. От доказателсвата по делото, включително свидетелските показания се налага извода, че с поведението си Е.И - кмет на община С., изразено в искане за подаване на заявления от служителите за прекратяване на трудовите им правоотношения и освобождаване от заеманата длъжност, както и назначаване на срочни трудови договори е осъществил тормоз на работното място по смисъла на чл.5 от ЗЗДискр. във вр. с §1, т.1 от ДР на ЗЗДискр. Тормозът е форма на дискриминация, когато е налице нежелано поведение, свързано с признак, предмет на защита, има за цел или резултат накърняване на достойнството на дадено лице и/или създаване на смущаваща, враждебна, унизителна или обидна обстановка. Наличието на тормоз се определя въз основа на това как жертвата е възприела начина, по който е била третирана. От твърденията на служителите и показанията на свидетелите, става ясно, че същите са възприели по един и същ начин породената от действията на кмета обстановка и негативното й въздействие.Безспорно е, че нежеланото поведение на работодателя в случая има за цел накърняване на достойнството на служителите, тъй като поведението е нежелано за лицата към които е насочено.Нежелано поведение е това, което създава отрицателни чувства, емоции, преживявания за лицето, към което е насочено, и което поведение има за цел създаване на обидна, унизителна или застрашителна среда на работното място.Правилно и в съответствие на събраните по делото доказателства, съдът е счел установеното искане от кмета на община С. за подаване на заявления е продиктувано от желанието да му бъде засвидетелствана лоялност, чрез поставяне на служителите в зависимо положение спрямо него.
Неоснователни са наведените в касационната жалба оплаквания за допуснати от съда съществени процесуални нарушения, изразяващи се в необсъждане на възраженията и доводите в жалбата, че при постановяване на решението КЗД не е извършила сравнение със съпоставим признак между всеки жалбоподател, който твърди, че е третиран по - неблагоприятно с други служители, които не притежават отличаващия белег. Дефиницията на тормоза не изисква необходим случай за сравнение, защото при наличието на предпоставките на тази форма на дискриминация, неговата реализация и въздействие постигат изискания резултат дори ако в обособената негативна среда всички останали субекти са третирани по идентичен начин.
От съда не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, обсъдени са приетите по делото доказателства, като въз основа на тях съдът е извел самостоятелни правни изводи по отношение на всяко от основанията, посочени в чл.146 АПК.
При липсата на пороците, сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора разноски на касатора не се дължат, а ответниците не са направили искане за присъждане на такива.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №1199/25.06.2018г., постановено по адм. дело №381/2018г. по описа на Административен съд - Благоевград. Решението е окончателно.