Производството е по реда чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационен протест на заместник-окръжен прокурор на Окръжна прокуратура - В. Т против решение № 109 от 12.03.2019г., постановено по адм. дело № 922 по описа за 2018г. на Административен съд - В. Т, с което е отхвърлен подаденият протест от прокурор в Окръжна прокуратура - В. Т с искане за отмяна на чл.23, ал.1, ал.2, ал.3 и ал.4, т.1 и т.2 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община В. Т (приета с решение № 68 по протокол № 9/28.12.2017г., изменена и допълнена с решение № 1385 и 1386 по протокол № 77/29.01.2015г. на Общински съвет - В. Т) в частите, с които е предвидено събиране на постоянна месечна такса.

Касаторът оспорва първоинстанционното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон отм. енително основание по чл.209, т.3 от АПК. Намира за неправилна преценката на съда относно основният довод за незаконосъобразност на оспорената разпоредба в частта й за постоянната месечна такса за ползване на детски градини и детски ясли, а именно противоречие с норма от по-висок ранг, изразяващо се в отклонение от принципа на чл.81 от ЗМДТ (ЗАКОН ЗЗД МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ) (ЗМДТ), приложим за уреждане на въпросната материя според препращащата разпоредба на чл.298, ал.3, т.1, във вр. с ал.2 от Закон за предучилищното и училищното образование (ЗПУО). Счита, че обосноваността на размера на постоянната такса не изключва необходимостта възникването на самото задължение за плащането й да съответства на нормите от по-висок ранг и въведените с тях принципи като този, че таксата се дължи само за ползвана услуга. Искането от съда е да отмени решението на Административен съд - В. Т като неправилно и вместо него да постанови ново решение, с което да отмени оспорените разпоредби от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община В. Т в частите, с които е предвидено събиране на постоянна месечна такса, като незаконосъобразни поради противоречие с материалноправни разпоредби от по-висок ранг. Претендира присъждане на направените разноски пред двете съдебни инстанции.

Ответникът – Общински съвет - В. Т, оспорва касационния протест като неоснователен в представени по делото писмени бележки, чрез процесуален представител, и моли за отхвърлянето му от съда. Счита, че съдебното решение е правилно постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на подадения касационен протест и пледира за оставяне в сила на първоинстанционното решение.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл.218 и чл.220 АПК, приема следното:

Касационният протест е подаден от надлежна страна, за която оспореното първоинстанционно съдебно решение е неблагоприятно, и в срока по чл.211, ал.1 от АПК, поради което е процесуално допустим. Разгледан по същество е частично основателен.

С оспореното решение № 109/12.03.2019г. по адм. дело № 922/2018г. по описа на Административен съд - В. Т, постановено в производство по чл.185 и сл. от АПК, съдът е отхвърлил протеста на прокурор в Окръжна прокуратура - В. Т с искане за отмяна на разпоредбите на чл.23, ал.1, ал.2, ал.3 и ал.4, т.1 и т.2 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община В. Т (Наредбата).

За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че подзаконовият нормативен акт е постановен от компетентен орган в съответствие с правомощието по чл.21, ал.2, във вр. с чл.21, ал.1, т.23 и чл.17, ал.1, т.3 от ЗМСМА и в изпълнение на законовата делегация по чл.6, ал.1, б.„в“, във вр. с чл.9 от ЗМДТ, в изискуемата от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила.

По отношение на материалната законосъобразност на разпоредбите от Наредбата съдът е приел, че те са в съответствие с разпоредбите на ЗМДТ, ЗМСМА и ЗПУО. Посочил е, че законодателят е предвидил безплатно обучението като процес, не и изобщо освобождаване и недължимост на таксата за ползване на детски градини - арг. чл.9, ал.4 от ЗПУО.Пл се е на разпоредбите на чл.20, ал.2 от ЗНП отм. и чл.9, ал.1, във вр. с чл.8, ал.1 от ЗПУО, които освобождават родителите/настойниците единствено от плащане на такса за услугата „обучение", но не и от такса за останалите услуги – „възпитание" и „отглеждане" на детето, като последната обхваща и разходи за храна. Разграничението на разходите за видовете дейности, което е направено в доклада към предложението за приемане на измененията в чл.23 от Наредбата, налага използването на различни компоненти, съставляващи таксата, за да се обоснове кога в размера на таксата се включват разходите за обучение. Според съда тези разходи не се влияят от посещаемостта в детските заведения, следва да се заплащат от родителите/настойниците на децата, които не са в период на задължителната предучилищна подготовка и поради това са визирани като постоянен/твърд размер на таксата. Приел е, че използваният подход в Наредба за определяне на таксата чрез диференциране на разходите по елементи, като цеонобразуващи фактори, може да се приеме за обоснован, поради което комбинирането на двата метода за определяне местните такси – прост/твърд размер и пропорционален, не противоречи на законовите принципи.

Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно поради нарушение на материалния закон.

Разпоредбите на чл.23, ал.1, ал.3 и ал.4, т.1 и т.2 от Наредбата, изменени и допълнени с решения № 1385 и 1386 по протокол № 77/29.01.2015г. на Общински съвет - В. Т, регламентират задължение за заплащане на месечни такси, състоящи се от постоянна месечна такса и присъствена такса, от родителите или настойниците за ползване на детски градини и детски ясли в следните размери:

ал.1) За децата в групи преди задължителната предучилищна подготовка в целодневни детски градини и обединени детски заведения - 21,00 лв. (постоянна месечна такса) за месеца плюс 36,00 лв. (присъствена такса) пропорционално за всеки работен ден, в който е посетено заведението;

ал.3) За децата в подготвителна група в целодневни детски градини и обединени детски заведения за периода от 01.06. до 14.09. за ползване на детски градини от деца придобили удостоверение за завършена подготвителна група и подлежащи на прием в първи клас през текущата градина, се заплаща 21,00лв. (постоянна месечна такса) за месеца плюс 36.00 лв. (присъствена такса) пропорционално за всеки работен ден, в който е посетено заведението;

ал.4, т.1) За целодневни детски ясли - 26,00 лв. (постоянна месечна такса) за месеца плюс 31,00 лв. (присъствена такса) пропорционално за всеки работен ден, в който е посетено заведението;

ал.4, т.2) За яслена група в ОДЗ - 21,00 лв. (постоянна месечна такса) за месеца плюс 36.00 лв. (присъствена такса) пропорционално за всеки работен ден, в който е посетено заведението.

Пред съда са протестирани разпоредбите на чл.23, ал.1, ал.2, ал.3 и ал.4, т.1 и т.2 от Наредбата само в частите, в които е предвидено заплащане на постоянна месечна такса.

Съгласно чл.81 от ЗМДТ, за ползване на детски ясли и детски градини се събират от родителите или настойниците месечни такси. Съобразно чл.86, ал.1 от ЗМДТ, тези такси са в размер на съответстващата реална издръжка на едно лице, като в ал.2 на чл.86 от ЗМДТ са определени компонентите, които тя включва. По силата на чл.6, ал.1, б.“в“ от ЗМДТ, достъпът до местна услуга за ползване на детска ясла и градина е безусловно свързан със заплащането на местна такса. Анализът на посочените разпоредби води до извода, че местните такси за ползване на детски ясли и детски градини са месечни и се дължат от родителите и настойниците за услугата "ползване на детски ясли и градини".

В случая при формирането на месечната такса за ползване на детски ясли и детски градини в чл.23 от Наредбата е предвидено част от същата да е постоянна, независимо дали детето посещава или не детското заведение. Това нормативно разрешение е материално незаконосъобразно, тъй като преурежда обществени отношения, вече регламентирани от закона.

Съгласно чл.60, ал.1 от Конституцията на Р. Б, данъците и таксите се установяват само от Народното събрание със закон. С чл.141, ал.3 от Конституцията на РБ и чл.8 от ЗМДТ законодателят регламентира правомощие на общинския съвет да определя размера на таксите. Таксите се заплащат за предоставяне на услуга и се определят като размер въз основа на необходимите административни и/или материалнотехнически разходи по нейното предоставяне. Задължението да се плати се поражда по волята на лицето, което желае да се ползва от дадена услуга. В чл.6, ал.1 от ЗМДТ са установени видовете такси, които общината събира, сред които такси за ползване на детски ясли и детски градини. Не съществува възможност с подзаконов нормативен акт съответният общински съвет да въвежда нови местни такси, каквато е определената в случая „постоянна месечна такса“, приета от административният съд като дължима "такса за разходи за обучение". В правомощието на общинския съвет е само да определя конкретния размер на таксата, дължима за реалното ползване на услугата. С определянето на постоянна част като компонент на таксата за ползване на детски ясли и детски градини с протестираните разпоредби на Наредбата, общинският съвет е формирал задължение, което не е законово регламентирано и като такова е незаконосъобразно.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че оспореното решение следва да бъде отменено като неправилно в частта, с която е отхвърлен протеста против разпоредбите на чл.23, ал.1, ал.3 и ал.4, т.1 и т.2 от Наредбата в частите, с които е предвидено заплащане на постоянна месечна такса, и вместо него следва да бъде постановено друго, с което да се отменят като незаконосъобразни тези текстове от Наредбата.

С подадения протест от заместник-окръжния прокурор на Окръжна прокуратура - В. Т е оспорена и разпоредбата на чл.23, ал.2 от Наредбата в частта, с която е предвидено събиране на постоянна месечна такса, с искане на отмяната й от съда като незаконосъобразна. С обжалваното първоинстанционно решение съдът е отхвърлил протеста и в тази му част.

Разпоредбата на чл.23, ал.2 от Наредбата (изм. и доп. с решения № 1385 и 1386 по протокол № 77/29.01.2015г. на Общински съвет - В. Т), регламентира задължение за заплащане на месечни такси от родителите или настойниците за ползване на детски градини и детски ясли в следния размер: за децата в подготвителна група в целодневни детски градини и обединени детски заведения - 25.00лв. (присъствена такса) пропорционално за всеки работен ден, в който е посетено детското заведение. Видно от текста на алинея втора на чл.23, в нея не е регламентирана дължимост на постоянна месечна такса, а само втората компонента - присъствена такса от 25,00лв., поради което протестът в тази част е неоснователен. Първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила в тази част.

С оглед изхода на спора и своевременно заявеното искане с касационния протест за присъждане на направените по делото разноски, на основание чл.143, ал.1 от АПК, приложим съгласно препращащата разпоредба на чл.228 от АПК, Общински съвет - В. Т следва да бъде осъден да заплати на Окръжна прокуратура - В. Т съдебно-деловодни разноски в размер на 20 лева – внесена такса за съобщаване на оспорването чрез обявление в Държавен вестник.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, предложение второ от АПК, във връзка с чл.222, ал.1 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на осмо отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 109 от 12.03.2019г., постановено по административно дело № 922 по описа за 2018г. на Административен съд - В. Т, в частта, с която е отхвърлен протеста на прокурор в Окръжна прокуратура - В. Т против разпоредбите на чл.23, ал.1, ал.3 и ал.4, т.1 и т.2 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община В. Т, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ разпоредбите на чл.23, ал.1 в частта „21,00 лв. (постоянна месечна такса) за месеца“, чл.23, ал.3 в частта „21,00лв. (постоянна месечна такса) за месеца“, чл.23, ал.4, т.1 в частта „26,00 лв. (постоянна месечна такса) за месеца“ и чл.23, ал.4, т.2 в частта „21,00 лв. (постоянна месечна такса) за месеца“ от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община В. Т, изменени и допълнени с решения № 1385 и 1386 по протокол № 77/29.01.2015г. на Общински съвет - В. Т.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 109 от 12.03.2019г., постановено по административно дело № 922 по описа за 2018г. на Административен съд - В. Т, в останалата му част.

ОСЪЖДА Общински съвет - В. Т да заплати на Окръжна прокуратура - В. Т съдебно-деловодни разноски в размер на 20 (двадесет) лева.

Решението е окончателно.