Образувано е по касационна жалба на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ – Силистра, чрез пълномощника му служител с юридическо образование Г.К против решение № 53 от 25 април 2018 год., постановено по адм. дело № 27/2018 год., по описа на Административен съд – Силистра, с което е отменена заповед № РД-11-006 от 31 януари 2018 год., издадена от директора на Областна дирекция „Земеделие“ – Силистра и е осъдена Областна дирекция „Земеделие“ – Силистра да заплати на Е.В направените по делото разноски в размер на 612, 00 лв. (шестотин и дванадесет лева).

В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и трето от АПК. Моли се за отмяна на атакувания съдебен акт като вместо него съдът се произнесе с друго решение, с което да се остави в сила заповедта.

Ответникът по касационната жалба – Е.В, чрез пълномощника му адв. М.Д изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли за присъждане на направените по делото разноски за касационната инстанция, ведно със законната лихва върху тях, считано от датата на влизане в сила на решението с оглед депозирания списък по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Производството пред Административен съд – Силистра е образувано въз основа жалба на Е.В срещу заповед № РД-11-006 от 31 януари 2018 год., издадена от директора на Областна дирекция „Земеделие“ – Силистра, на осн. чл. 107, ал. 2 от ЗДСл, във връзка с чл. 108 от същия закон, с която е прекратено служебното му правоотношение на заеманата от него длъжност „главен инспектор“, с придобит ранг IV старши, в Областна дирекция „Земеделие“ – Силистра, Главна дирекция „Аграрно развитие“, считано от 01 февруари 2018 год., поради това че е получена възможно най-ниската годишна оценка на изпълнението на длъжността – оценка 5 „Неприемливо изпълнение“. Приел е, че на междината среща на 21 юли 2017 год. оценяващият ръководител (главният директор на Главна дирекция „Аграрно развитие“ при Областна дирекция „Земеделие“ – Силистра) е отбелязано изпълнение на задълженията на служителя, вменени му с оглед длъжностната характеристика, в срок и съобразно изискванията.

За да отмени обжалвания административен акт, първоинстанционният съд е приел от правна страна, че административният акт е главният директор на Главна дирекция „Аграрно развитие“ при Областна дирекция „Земеделие“ – Силистра и главният секретар на Областна дирекция „Земеделие“ – Силистра са осъществили неоснователно бездействие в рамките на своята атестационна компетентност, а директорът на Областна дирекция „Земеделие“ – Силистра неправомерно е иззел компетентността на оценяващ ръководител, изготвяйки годишната оценка на изпълнението на длъжността на Върбанов. Също така е посочил, че е налице нарушение на чл. 18, ал. 1 от НУРОИСДА, както и е отбелязал, че годишната оценка на изпълнението на длъжността и оспорената заповед са с една и съща дата – 31 август 2018 год. е довело до нарушение на чл. 20, изр. второ от НУРОИСДА и чл. 76, ал. 8 от ЗДСл, поради което съдът е достигнал до извод за унищожаемост на административния акт. Решението е правилно.

Въз основа на приобщения доказателствен материал по делото законосъобразни са изводите на инстанцията по същество за незаконосъобразност на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на Е.В.О в мотивите си съдът сочи, че определената годишна оценка „неприемливо изпълнение“, мотивирана с доводите, че „Оценяваният служител не изпълни целите от работния си план на нивото на изискванията за качество и срокове. За оценявания период не изпълни в голяма степен изискванията към изпълнението на преките задължения, определени в длъжностната характеристика. При прием на заявления за регистрация на земеделска и горска техника по Наредба № 2 от 03 февруари 2016 год. за условията и реда за регистрация на техника по Закон за регистрация и контрол на земеделска и горска техника, често допуска грешки при прилагане на законодателството, като заверява с индивидуалния си печат и подпис заявления без изискуемите придружаващи ги документи. При съставяне на актове за установяване на нарушения по ЗРКЗГТ не спазва разпоредбите на чл. 19, ал. 1 и ал. 2, като нарушение, извършено от юридическо лице, актът за установяване на административно нарушение е издаван от физическо лице, представляващо дружеството. Не упражнява достатъчен контрол определени в глава V, чл. 15а и прилагането на глава VI чл. 18 и глава VII чл. 19 ЗРКЗГТ, както и фиктивно (само по документи) прилагане на чл. 16 от ЗРКЗГТ, като допуска използването на непроверена информация и достоверни данни“ не съответства на отразеното във формуляра за междинната среща, проведена на 21 юли 2017 год. (л. 32 от първоинстанционното дело), където е отбелязано, че „Към момента на оценяваният служител постига целите, поставени в работния план. Изпълнява задълженията си по длъжностна характеристика в срок и съобразно изискванията“. Следователно изготвената оценка е опорочена и произнесена в противоречие с чл. 76, ал. 7 от ЗДСл, тъй като не отразява безпристрастно и обективно преценката за изпълнението на длъжността за целия период на оценяване – от 01 януари 2017 год. до 31 декември 2017 год., с оглед обективно установени факти и обстоятелства, и в изпълнение на целите на оценяване, регламентирани в чл. 1, ал. 2 от НУРОИСДА, поради което не обосновава прилагането на чл. 107, ал. 2 от ЗДСл (изм. ДВ бр. 38 от 2012 год., в сила от 01 юли 2012 год.). Последната разпоредба, въз основа на която е прекратено служебното правоотношение на главния инспектор в Областна дирекция „Земеделие“ – Силистра, изисква осъществяването на две кумулативни предпоставки – получена най-ниска годишна оценка на изпълнението на длъжността и законосъобразно да е проведена процедура по оценяване. Следователно правилен е изводът на първоинстанционния съд, че изготвената оценка е опорочена и произнесена в противоречие с чл. 76, ал. 7 от ЗДСл, тъй като неотразява безпристрастно и обективно преценката за изпълнение на длъжността за целия период на оценяване с оглед обективно установени факти и обстоятелства, и в изпълнение на целите на оценяването, регламентирани в чл. 1, ал. 2 от НУРОИСДА. Също така следва да се отбележи, че между оценките, дадени към момента на междинната среща и тази от заключителната има съществени противоречия, поради което съдът като е мотивирал в този смисъл атакувания съдебен акт и е отменил процесната заповед, поради необосновано прилагане на чл. 107, ал. 2 от ЗДСл, е поставил правилно решение, което не страда от релевираните отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и трето от АПК, поради което следва да се остави в сила, при споделяне изцяло на мотивите на първостепенния съд.

С оглед изхода на спора и искането на ответника по касация за присъждане на направените по делото разноски за касационната инстанция и депозирания списък по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, обективиращ сумата от 1320, 00 лв. (хиляда триста и двадесет лева), представляваща адвокатско възнаграждение, настоящият съдебен състав счита претенцията му за доказана и основателна. Ето защо, посочената сума следва да му възстановена от бюджета на Областна дирекция „Земеделие“ – Силистра, на осн. чл. 143, ал. 1 от АПК.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 53 от 25 април 2018 год., постановено по адм. дело № 27/2018 год., по описа на Административен съд – Силистра.

ОСЪЖДА Областна дирекция „Земеделие“ – Силистра да заплати на Е.В направените по делото разноски в размер на 1320, 00 лв. (хиляда триста и двадесет лева) за настоящата съдебна инстанция. Решението е окончателно.