Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка със ЗУТ (ЗАКОН ЗЗД УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА) (ЗУТ).
Образувано по касационна жалба на Е.М и К.Г и двамата от [населено място], чрез процесуалния им представител адв.. Ю, срещу решение № 2078 от 10.12.2018г. на Административен съд – гр. Б.д по адм. д. № 726/2018г., с което е отхвърлена жалбата им срещу Заповед № 1233 от 28.08.2018г. на Заместник кмета по строителството и сигурността на община Б.д, с която е отказано да се одобри проект за подробен устройствен план – план за застрояване (ПУП - ПЗ) за промяна на предназначението и изключване от горски фонд за имот № 001028 в землището на с. Д., община Б.д – за жилищно строителство.
В касационната жалба жалбоподателите твърдят неправилност на оспореното решение, като постановено в противоречие със закона и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 209 т. 3 от АПК. Твърдят, че съдът в противоречие със закона е приел, че се касае за неурбанизирана територия, тъй като територията е урбанизирана, защото имота попада в границите на ОУП на гр. Б.д с отреждане – жилищна зона, като в тази връзка твърди че неправилно е приложил законовите разпоредби, тъй като към плана са приложими разпоредбите за устройство на неурегулирани имоти. Твърдят и неправилност на извода за липса на допуснати съществени нарушения в административното производство. Твърдят и че съдът е допълнил мотивите на органа, като е посочил наличието на ново основание за отказа, а именно, че не е сменено предназначението на имота. Твърядт и че с недопускането на СТЕ, поискана от тях, за установяване на наличието на достъп до имота чрез съществуващ на място полски път (при основание за отказа липса на осигурен достъп до имота), съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Искат оспореното решение да бъде отменено и да бъде уважена жалбата им. Претендират разноски за двете инстанции.
О. З – кмет по строителството и сигурността на община Б.д чрез процесуалния си представител и с писмени бележки изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират разноски по представен списък.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, от страни – адресати на оспореното решение и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество касационната жалба е основателна по следните съображения.
За да постанови оспореното решение АС – гр. Б.д е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия, без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и при спазена процедура, подробно описана в решението, както и че оспорената заповед съдържа всички реквизити по чл. 59 от ЗУТ и е мотивирана. Приел е и материална законосъобразност на заповедта, съответстваща на приложимата разпоредба на чл. 59 ал. 1 от ЗУТ, като е посочил кумулативните предпоставки за застрояване на имот извън границите на урбанизираната територия, а именно – действащи ОУП ППУП-ПЗ, след промяна на предназначението на земята, ако това се изисква съобразно специален закон. Приел е, че имот № 001028 попада в границите на ОУП на гр. Б.д в жилищна устройствена зона с малка височина и граничи с пешеходна алея. Приел е, че съгласно чл. 60 ал. 2 неурегулирани територии могат да се застрояват ако за обектите са осигурени водоснабдяване, електрозахранване, както и транспортен достъп. Приел е, че от доказателствата се установява безспорно, че имотът попада в горска територия и по отношение на него е налице влязъл в сила отказ за промяна на предназначението на земята от горска в такава за застрояване по чл. 77 ал. 2 вр. чл. 73 ал. 1 т. 4 от ЗГ, като е приел и че това е самостоятелно основание за отказ за одобряване на плана. Приел е и че до имота не е осигурен транспортен достъп, поради което отказът е законосъобразен.
Решението е неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
На първо място, производството пред административния орган е започнало с издаване на заповед № 552 от 04.06.2012г. на Кмета на община Б.д, с която на основание чл. 124 ал. 3 и 7, чл. 12 ал. 2, чл. 109 ал. 2 и чл. 59 и 60 от ЗУТ и чл. 73 от ЗГ (ЗАКОН ЗЗД ГОРИТЕ) е разрешено изработването на ПУП – ПЗ за промяна на предназначението и изключване на земи от горския фонд за подробно описани имоти, между които и спорния имот № 001028 в землището на с. Д., общ. Благоевград. Оспорената заповед в това производство също е издадена за отказ за одобряване на ПУП – ПЗ за промяна на предназначението и изключване на земи от горския фонд за имот № 001028. Касае се за предхождащо производство по чл. 73 ЗГ във връзка с чл. 77 ЗГ, като съобразно ал. 1 т. 3 ЗГ при подаване на заявление за промяна на предназначението на земи в горския фонд задължително се представя и одобрен подробен устройствен план и удостоверение, че актът за одобряването му е влязъл в сила, издадено от органа, който го е одобрил. В настоящия случай ПУП – ПЗ е процедиран именно като такъв, който следва да се представи в производството по промяна на предназначението на земята. Касае се за междинно производство, необходима предпоставка за провеждане на производството по чл. 73 – 77 от ЗГ. В тази връзка е неправилен изводът на съда за наличие на още едно основание за отказ за одобряване на ПУП, а именно това, че не е променено предназначението на имота. Касае се за специален ред, в който е допустимо изработване на ПУП преди да е налице промяна на предназначението на имот, едно от изключенията, допуснати от законодателя. Неправилно съдът е приел, че основание за отказа за одобряване на ПУП – ПЗ е и фактът, че е налице предходен отказ за промяна на предназначението на имота, който е бил постановен на основание забраната по § 3 ал. 1 от ДР на ЗГ. Това е така, тъй като в настоящия случай се твърдят промяна на обстоятелствата, поради което процедира спорния ПУП с оглед новото стартиране на процедурата по промяна на предназначението на имота.
На второ място, спорният по делото въпрос е налице ли е материално правното основание за постановения отказ – неосигуряването на транспортен достъп до имота. АС - Благоевград е достигнал до извод за наличие на такова основание за отказ, като този извод е необоснован. Съдът не е събрал относимите към спора доказателства. Съдът е приел, че предложеният начин за осигуряване на достъп до имота пред имот № 000473 по КВС на с. Д. е бил с предназначение за полски път, а по действащата кадастрална карта съответства на имот с идентификатор с крайни цифри – 607.22 отреден за пешеходна алея. Поради това е приел, че не са налице предпоставките по чл. 14 ал. 4 от ЗУТ доколкото имот 607.22 не попада в урегулирана територия. Административният орган пък е приел неприложимост на чл. 14 ал. 4 от ЗУТ, тъй като е посочил, че съобразно тази разпоредба е допустимо имот да има лице към алея на парк, а в случая спорната алея не е към парк. Нормата на чл. 14 ал. 4 от ЗУТ предвижда правилата на които следва да отговарят предвижданията при урегулиране на имотите за достъп, а не въвежда изискване за такъв само досежно вече урегулирани имоти. В настоящия случай от оспореното решение на административния орган е видно, а и от представените скици, че е предложен достъп до имота, за който се иска одобряване на ПУП по стар полски път през имот № 000473 по КВС, който в кадастралната карта е нанесен като имот 607.22 с начин на трайно ползване – за алея и в урбанизирана територия. В мотивите на оспорената заповед е посочено, че „от протокол № 6 от 30.07.2003г. за установяване на землищната граница между Благоевград и с. Д. е видно, че алеята на парк „Бачиново“ остава в землището на община Б.д“. При постановяване на оспореното решение съдът не е установил съобразно предвижданията на ОУП на Благоевград с какво предназначение и какво предвиждане е определено за имот идентификатор № 04279.607.22, тъй като отреждането на този кадастрален имот по ОУП е от значение за правилното решаване на спора. Съгласно чл. 104, ал. 1 ЗУТ, предвижданията на общите устройствени планове са задължителни при изработването на ПУП. Изискването за наличие на общ устройствен план следва и от разпоредбата на чл. 60 от ЗУТ. Посочените в нея улици, с които следва да бъдат съобразени строежите в урбанизирани неурегулирани територии или извън урбанизираните територии с оглед бъдещото регулиране, са част от техническата инфраструктура, която е елемент на общия устройствен план. Такова е изискването и съгласно чл. 59, ал. 1 Наредба № 8/2001 г. По делото липсват доказателства, удостоверяващи какво е предназначението на имота бивш полски път, алея по КК, по ОУП на гр. Б.д. Освен това, от самата оспорена заповед е налице индикация, че посочената алея като част от землището на община Б.д, е част от алеята на парк „Бачиново“ (самият административен орган го е записал в заповедта). Тези въпроси не са изяснени от съда, като не са събрани и доказателства в тази връзка. За изясняване на тези относими към спора обстоятелства следва да се използват специални знания.
Поради изложеното, оспореното решение е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, при непълнота на доказателствения материал, което препятства настоящата инстанция да се произнесе по спора по същество. Делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на АС – Благоевград като при новото разглеждане на делото с помощта на специални знания следва да бъдат установени релевантните за спора факти досежно това предложен ли е с проекта за одобрения на ПУП – ПЗ за имот № 001028 съответстващ на законовите норми достъп до имота след като се установи по ОУП какво е предвиждането за имота, включително дали същият представлява полски път, алея, и част ли е тя от парк „Бачиново“.
С оглед изхода на спора по претенциите на страните за разноски съгласно чл. 226 ал. 3 от АПК следва да се произнесе първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото.
Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2 т. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 2078 от 10.12.2018г., постановено по адм. д. № 726/2018г. по описа на Административен съд – гр. Б.д.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд – гр. Б.д. РЕШЕНИЕТО е окончателно.