Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на пълномощника на Управителя на Националната здравноосигурителна каса, последният конституиран при условията на чл. 153, ал. 2 АПК като овластен с компетентността на Директора на Център "Фонд за лечение на деца" административен орган, срещу решение № 245 от 10.01.2019 г., постановено по адм. д. № 3443/2018 г. по описа на Административен съд - София-град, с което е отменена заповед № 225 от 8.03.2018 г. на Директора на Център "Фонд за лечение на деца" и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне в съответствие с мотивите на съдебния акт. Касаторът излага съображения, че съдът неправилно е приел, че при издаване на административния акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и не е съобразил доказателствата, установяващи, че се касае до лечение на заболяване, което може да бъде извършено своевременно на територията на България, които оплаквания съставляват касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на съдебния акт и отхвърляне на жалбата срещу процесната заповед № 225 от 8.03.2018 г.

Ответникът И.И, като баща и законен представител на малолетната И. Д., чрез адвокат Манев, е оспорил касационната жалба в писмен отговор. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила и претендира разноски за настоящата инстанция.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК.

След като я разгледа по същество, Върховният административен съд я намери за неоснователна по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - София-град е заповед № 225 от 8.03.2018 г. на Директора на Център "Фонд...