Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), чрез процесуален представител, срещу решение № 6662/14.11.2018 г. по адм. дело №8382/2018 г. на Административен съд - София - град, с което е отменено по оспорване на Агенция по заетоста решение № Ж - 333/2017 г. от 12.06.2018 г. на КЗЛД. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание, чрез процесуален представител, че решението е неправилно, иска отмяната му и отхвърляне на жалбата на Агенция по заетостта срещу решението на КЗЛД или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АССГ, присъждане на разноски по делото или алтернативно връщане на надвнесена държавна такса.

Ответникът по касационна жалба - Агенция по заетостта, чрез процесуален представител, в писмен отговор и в съдебно заседание, иска оставяне на решението в сила и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответниците по касационна жалба - Д.А, с адрес в [населено място], и "Хармония 1" ООД, гр. С., не взимат становище.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна.

За да постанови обжалваното решение, АССГ е приел за установено, че с оспореното пред него от Агенция по заетостта решение № Ж - 333/2017 г. от 12.06.2018 г. на КЗЛД е обявена жалбата № Ж - 333/31.07.2017 г. за основателна и на основание чл.42, ал.9 ЗЗЛД на Агенцията по заетостта в качеството й на администратор на лични данни е наложено административно наказание - глоба в размер на 500 лв. ( петстотин лева) за нарушение на чл.23, ал.1 ЗЗЛД. АССГ е изложил мотиви, че оспореното решение е постановено от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, спазени са приложимите процесуални норми по издаване на решението, но липсват мотиви - фактически установявания, че именно наказаният администратор на лични данни е допуснал разпространението им, още повече, че предвид установените по делото факти, личните данни са разпросранени чрез линк от сайт, поддържан от друг администратор на лични данни - "Хармония 1" ООД. КЗЛД е следвало да назначи експертиза на основание чл.49, ал.1 АПК, тъй като преценката чия е отговорността в случая зависи от специални познания. Не е доказано и наличието на материалноправните предпоставки за налагане на административното наказание - а именно извършено от Агенцията по заетостта нарушение по чл.23 ЗЗЛД.

Решението е правилно. Обоснован е изводът, че предвид начина на неправомерното разпорстранение на личните данни на Апостолова - а именно чрез линк от сайт на друг администратор на лични данни, различен от Агенция по заетостта, КЗЛД е следвало да изследва дали действително "Хармония 1" ООД не събира личните данни на кандидатстващи и не ги обработва също, още повече, че по делото има доказателства, че формулярът е бил достъпен единствено през този линк, но не и директно на сайта на Агенцията по заетостта. Установяването кой от двамата администратори на лични данни е отговорен за неправомерното обработване на данните на Апостолова и довеждането им до знанието на други лица, кандидатствали по електронен път чрез същия линк, е следвало да бъде установено чрез доказателствено средство, свързано със специални познания в областта на компютърните науки - а именно експертиза, регламентирана от разпоредбата на чл.49, ал.1 АПК. Обстоятелството, че участващите в административното производство лица не са поискали назначаване на експертиза, не води до отпадане на задължението на административния орган - КЗЛД, да спази изискванията на чл.35 АПК, според който индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации. Като не е спазил горецитираните разпоредби и е издала индивидуален административен акт, без да е установила наличието на материалноправните предпоставки по издаването му, КЗЛД е издала незаконосъобразен административен акт, правилно отменен от АССГ.

С оглед изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски, а по искането му за връщане на част от внесената държавна такса съдебният състав не е компетентен да се произнесе в настоящето производство. Същото следва да бъде отправено до председателя на съда. На Агенцията по заетостта следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на на 100 (сто) лева на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПрП (ЗАКОН ЗЗД ПРАВНАТА ПОМОЩ), вр. чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ, предвид фактическата и правна сложност на спора, платимо от касатора.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6662/14.11.2018 г. по адм. дело №8382/2018 г. на Административен съд - София - град.

ОСЪЖДА Комисията за защита на личните данни да заплати 100 (сто) лева разноски по делото на Агенцията по заетостта.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.