Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на В.М от [населено място] против решение № 386 от 02.11.2018 год. постановено по адм. дело № 481/2018 год. по описа на Административен съд Враца, с което е отхвърлена жалба му срещу Решение № 1130-06-388-2 от 06.08.2018 год. на Директора на ТП на НОИ - Враца, с което е потвърдено Разпореждане № [ЕГН] от 01.07.2018 год. на ръководителя на Пенсионно осигуряване при ТП НОИ Враца.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради на нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По съображения изложени в жалбата касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде уважена жалбата против административния акт.

Ответникът по касационната жалба - Директорът на ТП на НОИ Враца в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото намира следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Административен съд Враца е отхвърлил жалба на В.М срещу Решение № 1130-06-388-2 от 06.08.2018 год. на Директора на ТП на НОИ - Враца, с което на основание чл. 117, ал. 3 от КСО е оставена без уважение жалбата на Марински против Разпореждане № [ЕГН] от 01.07.2018 год., с което на основание §53, ал. 2 и ал.3 от ПЗР на ЗИДКСО /ДВ бр.61 от 2015 год./ и ПМС № 106/22.06.2018 год. е преизчислена личната му пенсия за осигурителен стаж и възраст и е...