Производство по чл.208 и сл. АПК вр. чл.160, ал.6 ДОПК.

Образувано по касационна жалба на „Ти Ес Ти България“ЕООД със седалище в гр. М., представлявано от М.А, чрез адв. Х.К, против Решение №32 от 14.02.2019г. на Административен съд В. Т по адм. д.№238 по описа за 2018г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт /РА/ № Р-04001217003833-091-001/14.12.2017 г. на органи по приходите при ТД на НАП – В. Т, потвърден с Решение № 56/12.03.2018 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика” гр. В. Т при ЦУ на НАП.

В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Необоснован е фактическият извод на първоинстанционния съд за недоказано прехвърляне на правото на собственост върху вещите, за придобиването на които е отказано право на приспадане на ДДС, при несъобразяване и на заключението на експертизата. Съдът не съобразил, че става дума за индивидуално определени вещи със съответни спецификации, обичайни за търговската дейност на дружеството. Цитирана е съдебна практика на Съда на ЕС, относно тълкуването на понятието „доставка на стоки“ по Директивата за ДДС, която според касатора не е съобразена от съда. Съдът без основание изисквал доказване на произхода на стоката и игнорирал липсата на други доставки на същите стоки, както и безспорното последващо разпореждане с предмета на доставките от страна на ревизираното лице при наличие на система, позволяваща пълна проследимост на предмета на доставките. Без мотиви съдът приел, че процесните фактури са издадени с единствената цел за ползване на право на данъчен кредит; на получателя по доставките недопустимо е отказано правото на приспадане само поради действията на доставчиците му. Към фактурите са представени достатъчни и убедителни придружаващи документи. Иска се отмяна на решението и на РА и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба – директорът...