Производството по делото е по реда на чл.160, ал.6 ДОПК вр. с чл.208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на Д "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП против Решение № 809/10.04.2019 г. по адм. д. №658 по описа за 2019 г. на Административен съд Пловдив в частта, отменяща РА с № Р - 16001618001812 - 091 - 001 от 06.12.2018 г., издаден от Т.П - началник сектор в ТД - Пловдив на НАП, възложила ревизията и Е.С - главен инспектор по приходите в ТД - Пловдив на НАП, ръководител на ревизията, който акт е изменен с Решение № 99 от 18.02.2019 г. на директора на Д "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП, с който на Г.Б, притежаващ ЕГН: [ЕГН], регистриран като ЕТ "Б. - Г.Б" с ЕИК 115337362, допълнително е начислен ДДС в общ размер на 61437,47 лв., ведно със законните лихви общо в размер на 10799,68 лева, както и в частта за разноските в размер на 878,47 лв., присъдени в полза на търговеца.

Касаторът счита, че фактическата обстановка е правилно описана в първоинстанционното решение, но е неправилно интерпретирана и субсумирана под съответната правна норма. Позовава се на разпоредбата на чл.87, ал.3 ЗЗД, т. к. развалянето на процесните сделки трябва да бъде извършено със споразумение в нотариална форма, съответно вписано в службата по вписвания за да стане достояние на трети лица. По делото не е опровергано обстоятелството, касаещо осъществяването на множество сделки с недвижими имоти, от които Бекяров е получавал доходи, т. е. упражнявана е независима икономическа дейност по смисъла на чл.3 ЗДДС. Касаторът цитира Решение от 15.09.2011 г. по съединени дела С - 180/10 и С - 181/10, точка 43, както и Решение от 3.03. 2005 г. по дело Fini H, С - 32/03, точка 19 във връзка със съдебния мотив за количествен критерий. В касационната жалба се сочат осъществени през 2017 г. от Г.Б разпоредителни сделки с недвижими имоти в подкрепа на довода, че лицето е упражнявало независима икономическа дейност. Моли чрез юрк.. Б за отмяна на решението в обжалваните части и присъждане на разноски.

Ответникът по КЖ - ЕТ "Б. - Г.Б" не е изразил становище по нея.

Представителят на ВАП дава заключение за основателност на КЖ.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на КЖ, валидността, допустимостта и правилността на решението в обжалваната част и след служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото и в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е основателна.

Установено е по делото, че ЕТ "Б. - Г.Б" е регистриран за целите на ЗДДС, считано от 23.04.2004 г., като Г.Б е и едноличен собственик на капитала на "Пловдив" ЕООД, "Пловдив 1" ЕООД. Със сделка, оформена в нот. акт от 21.02.2017 г., с № 94, том II рег. №1267, нот. дело №285/2007 г., Г.Б е закупил от П.Т и от П.Т поземлен имот в гр. П. с площ от 233 кв. м., ведно с построената в него сграда с площ от 110 кв. м., на три етажа. Продажната цена на ПИ и сградата е общо в размер на 368 050 лв., от които 3050лв., платими в деня на сделката, а останалите 365 000 лв., продавачите ще получат разсрочено на вноски до 2027 година. С последваща сделка, оформена в нот. акт от 21.02.2017 г., с № 95, том II рег. № 1267, нот. дело №286/2017 г., Г.Б е продал същия имот на Х.Ш.П цена е общо в размер на 368 100 лева, от които 3100 лв., платими в деня на сделката, а останалите 365 000 лв. продавачът ще получи разсрочено на вноски до 2027 година. Събрани са писмени доказателства, че сградата е въведена в експлоатация на 14.03.2014 г. и същата не е нова по смисъла на пар. 1, т.5 ДР на ЗДДС, респективно не е налице освободена доставка в хипотезата на чл.45, ал.3 от същия закон. Ревизиращите органи са се позовали на предвиденото в чл.67, ал.2 ЗДДС и дължимият ДДС е в размер на 61 341,67 лева (всъщност посочен от съда в размер на 61350 лева). На основание чл.86, ал.1 и ал.2 ЗДДС на Г. Б е начислен ДДС за д. п. м.02.2017 г. в размер на 61341,67 лв. и законни лихви в размер на 10769,73 лв. за периода 15.03.2017 г. - 6.12.2018 година.

Съдът е определил кто предмет на спора по делото дали извършената продажба с нотариален акт № 95 от 21.02.2017 г. може да бъде квалифицирана като независима икономическа дейност, съгласно определението, дадено в текста на чл.3, ал.2 ЗДДС. Направил е извод, че продажбата не е осъществена по занятие, защото Г.Б не е брокер на недвижими имоти. Обсъдил е сделките за недвижими имоти, сключени през 2015 г. с "Ф. И" ЕООД, както и обратното писмо от 24.08.2015 година, подписано от И.Б и от П.Т в качеството му на управител на едноличното дружество. Същите заявяват, че Г.Б е само привиден собственик на имотите, покупната цена е изцяло собственост на "Ф. И" ЕООД. Съдът се е позовал на чл.26, ал.2 ЗЗД формулирайки извод, че привидните покупки и продажби, осъществени от Бекяров са нищожни, т. е. не пораждат за него правни последици. Оттук се е мотивирал, че за периода от 01.03.2016 г. до 28.02.2017 година Г.Б не е извършвал редовно/системно сделки с недвижими имоти, поради което и процесната продажба, оформена с нот. акт № 95 от 21.02.2017 година не следва да бъде квалифицирана като независима икономическа дейност и за нея не се дължи ДДС.

Решението на АДмС - Пловдив е валидно, допустимо, но неправилно.

Спор по фактите няма, същият касае преценката дали със сделката от 21.02.2017 г. Г.Б е упражнявал независима икономическа деност, въз основа на която да бъде обложен с ДДС. Касационната инстанция споделя оплакването на директора на Д "ОУИ" - Пловдив, че обратното писмо не съдържа реквизитите и формата на документ, променящ валидността и действието на сделките, сключени с участието на Бекяров. Договорите не са обявени за нищожни и по съдебен ред, поради което не следва да бъдат изключени от преценката за периода относно който е направен извод въдв връзка с осъществяваната от лицето независима икономическа дейност. Освен това, безспорно е, че Бекяров е регистриран по ЗДДС на 23.03.2004 г., т. е. към 21.02.2017 г. е имал такава регистрация и е получил доходи от продажбата на недвижимите имоти. Бекяров е организирал продажбите си по начин, присъщ на търговец, в който смисъл касаторът се е позовал на приетото от СЕС в Решението от 15.09.2011 г. по съединени дела С - 180/10 и С - 181/10 ). През м.12.2017 г. Бекяров е участвал в още 3 сделки, имащи за предмет недвижими имоти.

Решението на административния съд в обжалваните части трябва да бъде отменено след което да се отхвърли жалбата срещу РА в съответната му част.

Разноски: С оглед на резултата по делото и направеното искане на ответника по делото в негова полза трябва да бъдат присъдени още 2397 лв. разноски за първата инстанция и 3274 лв. - юрк. в.ие и д. т. - за производството пред касационната инстанция.

Водим от гореизложеното и в същия смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 809/10.04.2019 г. по адм. д. №658 по описа за 2019 г. на Административен съд Пловдив в частта, отменяща РА с № Р - 16001618001812 - 091 - 001 от 06.12.2018 г., издаден от Т.П - началник сектор в ТД - Пловдив на НАП, възложила ревизията и Е.С - главен инспектор по приходите в ТД - Пловдив на НАП, ръководител на ревизията, който акт е изменен с Решение № 99 от 18.02.2019 г. на директора на Д "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП, с който на Г.Б, притежаващ ЕГН: [ЕГН], регистриран като ЕТ "Б. - Г.Б" с ЕИК 115337362, допълнително е начислен ДДС в общ размер на 61341,67 лв. за д. п. м.02.2017 г., ведно със законните лихви общо в размер на 10769,73 лева, както и в частта за разноските в размер на 878,47 лв., присъдени в полза на търговеца и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.Б, притежаващ ЕГН: [ЕГН], регистриран като ЕТ "Б. - Г.Б" с ЕИК 115337362, със седалище и адрес на управление гр. П., бул. "6 - ти септември", №218, ап.6, против РА с № Р - 16001618001812 - 091 - 001 от 06.12.2018 г., издаден от Т.П - началник сектор в ТД - Пловдив на НАП, възложила ревизията и Е.С - главен инспектор по приходите в ТД - Пловдив на НАП, ръководител на ревизията, който акт е изменен с Решение № 99 от 18.02.2019 г. на директора на Д "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП, с който на Г.Б, регистриран като ЕТ "Б. - Г.Б" с ЕИК 115337362, допълнително е начислен ДДС в общ размер на 61341,67 лв. за д. п. м.02.2017 г., ведно със законните лихви общо в размер на 10769,73 лева.

ОСЪЖДА Г.Б, регистриран като ЕТ "Б. - Г.Б" с ЕИК 115337362, със седалище и адрес на управление гр. П., бул. "6 - ти септември", №218, ап.6, да заплати на Дирекция "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП допълнително разноски за първата инстанция в размер на 2397 лева и разноски за касационното производство общо в размер на 3274 лева. Решението е окончателно.