Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/ вр. чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ (ЗАКОН ЗЗД МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ) /ЗМДТ/.

Образувано е по касационната жалба на Б.Б от [населено място] против решение № 677/26.03.2019 г. на Административен съд – Пловдив, постановено по адм. д. № 471/2019 г., с което е отхвърлена жалбата му против Акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ по чл. 107, ал. 3 ДОПК № 854/07.11.2018 г., издаден от главен инспектор в общинската администрация на О. П, на когото са възложени правомощията на орган по приходите със заповед № 17ОА-2683/27.10.2017 г. на кмета на О. П, потвърден с решение № 2/14.01.2019 г. на директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ при същата община, и той е осъден да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 346.79 лв.

С доводи за неправилност на решението, поради неправилно приложение на чл. 171, ал. 2 ДОПК, касаторът претендира неговата отмяна и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени оспореният административен акт.

Ответникът по касационната жалба – директор на Дирекция „Местни данъци и такси“ при община П. – оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк.. Я по съображения, изложени в писмен отговор, и заявява искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването, и срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен...