Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.
Образувано е по касационна жалба на Г.А в качеството му на директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. П. при ЦУ на НАП срещу решение № 86/12.03.2019 г., постановено по адм. дело № 289/2018 г. по описа на Административен съд – гр. С., с което по жалба на „Шилов 2011” ЕООД – гр. Ч. е отменен РА № Р-16002117007098-091-001/05.06.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. П., потвърден с решение № 490/29.08.2018 г. на посочения по-горе решение в частта за допълнително начислен ДДС в размер на 8 236,74 лв., ведно с дължимата лихва по фактура № 3/31.05.2012 г. с получател „Ф. К” – Панама и в размер на 374,40 лв. по фактура № 029092017/29.09.2017 г. с получател „Медалон” – Р. Ф и лихви – 24,34 лв. Релевира се оплакване, че решението в обжалваната му част е неправилно поради допуснато нарушение при прилагането на материалния закон. Твърди се от касационния жалбоподател, че на стр. 3 от ревизионния акт, посочената като отменена сума 8 236,74 лв. е резултат за периода на месец май 2012 г., като същата се формира като сбор от допълнително начисления ДДС в размер на 8 150 лв. и декларираният в справка-декларация за същия период ДДС за внасяне в размер на 86,74 лв., поради което допълнително начисления от ревизията ДДС за месец май 2012 г. е 8 150 лв., а не както е посочил съда - 8 236,74 лв. Иска се отмяна на съдебното решение в обжалваната му част, както и се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение съгласно Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и разноските за държавна такса в размер на 0,69 лв. В депозирано по делото кратко писмено становище от юриск. Стоянова касационната жалба се оспорва.
Ответникът по касационната жалба „Шилов 2011” ЕООД – гр. Ч. чрез процесуалния си представител адв. В.Б, я оспорва с искане за оставяне в сила на решението в обжалваната му част. Подробни съображения са изложени в депозирания по делото писмен отговор чрез адв.. Б.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, а обжалваното решение да се отмени в обжалваната му част.
Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна поради следните съображения:
За да отмени посочения по-горе ревизионен акт в частта, с която по оспорване на „Шилев 2011” ЕООД в частта за допълнително начислен ДДС в размер на 8 236,74 лв., ведно с дължимата лихва по фактура № 3/31.05.2012 г. с получател „Ф. К” – Панама и в размер на 374,40 лв. по фактура № 029092017/29.09.2017 г. с получател „Медалон” – Р. Ф и лихви – 24,34 лв., първоинстанционният съд е приел, че е налице износ на стоки по посочените фактури по смисъла на чл. 28, ал.1 ЗДДС и затова според съда дружеството е обложило доставките за износ с нулева ставка ДДС. Според съда задълженото лице е представило доказателствата по чл. 21, ал.1 ППЗДДС, удостоверяващи декларирания износ на стоки – митнически документ, в който доставчикът е вписан като износител, фактура за доставката и документ за превоза на тези стоки. Съдът е посочил в решението си, че двете хипотези на чл. 21, ал. 1 и 2 ППЗДДС не се прилагат кумулативно, а алтернативно и в тази връзка се позовава на разяснение № 24-33-147/09.08.2012 г. на Изпълнителния директор на НАП. Съдът е изложил мотиви, че в хода на съдебното производство са представени от Централно митническо управление релевантните писмени доказателства, от които следва несъмнен извод, че по отношение на двете фактури, цитирани по-горе се касае за сделки за износ по чл. 28 ЗДДС, облагаеми с нулева ставка и тези сделки според съда са доказани с писмени доказателства по чл. 21, ал. 1 ППЗДДС. Съдът е кредитирал и заключението на съдебно-счетоводна експертиза. Съдът не е споделил констатациите на приходните органи, че се касае за извършен ВОД по чл. 6, ал. 3, т. 3 ЗДДС до Р. Л. По така изложените съображения първоинстанционният съд е отменил частично ревизионния акт.
Решението в обжалваната част е частично неправилно.
Разпоредбата на 28 ЗДДС третира доставки на стоки, изпращани или превозвани до трети страни, т. е. извън Европейския съюз, като законодателят е предвидил те да се облагат с нулева ставка за ДДС. За да се приеме, че е налице такава доставка, която да се обложи с нулева ставка законът предвижда в чл. 37 ЗДДС да се представят документи, които да удостоверят наличието на обстоятелства по тази глава (глава Трета) от закона, която регламентира, че документите за доказване се съдържат в ППЗДДС.
В конкретния казус не се спори между страните по делото, че „Шилов 2011” ЕООД е издал фактура № 3/31.05.2012 г. с получател „Ф. К” – Панама и фактура № 029092017/29.09.2017 г. с получател „Медалон” – Р. Ф, което сочи на доставки на стоки за износ по смисъла на чл. 28, ал.1 ЗДДС. Съгласно разпоредбата на чл. 28, ал.1 ЗДДС износът на стоки е свързан с доставка до трета страна, което съгласно дефиницията, съдържаща се в § 1, т. 4 е всяка територия, различна от територията на държавите-членки, което означава, че третата страна е такава страна, която е извън Европейския съюз и доставките до нея се квалифиццират като износ. Д.е, които трябва да представи износителят за да докаже, че е осъществен износ по смисъла на чл. 28, ал.1 ЗДДС са изрично посочени в чл. 21, ал.1 ППЗДДС и това са: фактура за доставката и документ за превоза на стоките, предмет на фактурата.
Първоначално в хода на ревизията при поискване на информация, от Агенция „Митници”, отговорът е бил, че няма данни за наличие на митнически декларации, оформени в страни-членки на ЕС и с изходно митническо учреждение извън територията на страната, нито за осъществен транзит от ревизираното дружество, вписано като изпращач или отговорник по транзита.
В съдебното производство е представено писмо от Агенция „Митници”, адресирано до началника на сектор „Ревизии” при ТД на НАП – гр. П., с което последният е уведомен, че в агенцията е получен отговор от Р. Л, че износните декларации MRN17LTVR5000EK0F7899/23.08.2017 г. и 12LTVR5000EK06BCBO/14.06.2012 г. са в състояние ”Износът осъществен”, като са изпратени копия на двете митнически декларации и придружаващи ги документи като фактури, Карнети ТИР и международни товарителници ЧМР). В писмената защита на процесуалния представител на приходната администрация пред първоинстанционния съд изрично се посочва, че единственият необходим документ, който не е представен от данъчнозадълженото лице за да докаже, че е осъществен износ е писменото потвърждение от получателя на стоките. Обосновани са изводите на решаващия орган, които се подкрепят от нормативно закрепените изискванията в чл. 21 ППЗДДС, който разграничава две хипотези: първата по ал. 1 се отнася до доказване на износ до трета страна, а втората по ал. 2 – до трета територия. Смесването на трета страна и трета територия от приходните органи правилно е санкционирано от първостепенния съд с отмяна на ревизионния акт в тази му част. В настоящия казус се касае за износ на стоки за Русия и Панама чрез трансферирането им през Литва. Именно затова е получения отговор от литовските митнически власти, които са изпратили в Агенция „Митници” необходимите документи, осъществяващи износа на стоки и с изрично отбелязване в митническите декларации, в които за изпращач/износител е посочен „Шилов 2011” ЕООД чрез логистиката на литовска фирма „Vinges Transspfere Logistika”, вписана като декларатор. Законосъобразни са изводите на съда относно приложимите правни разпоредби, доказващи, че процесните стоки са достигнали до своето предназначение до третите страни. Не е налице основанието по чл. 6, ал. 3, т. 3 ЗДДС, каквито са доводите на приходната администрация поради обстоятелството, че е доказано осъществяването на износ на стоките по процесните 2 бр. фактури за Русия и Панама и затова правилно решаващият съд не е споделил основанието за допълнително начисляване на ДДС по чл. 6, ал. 3, т. 3 ЗДДС, а отменил частично ревизионния акт.
От приетата от съда и неоспорена съдебно-счетоводна експертиза се установява, че ревизираното дружество е отразило в счетоводството си осъществения износ до трети страни, облагането за които е с нулева ставка.
В касационната жалба не се сочат конкретни оплаквания, като се иска отмяна поради нарушение от страна на съда при прилагането на материалния закон без конкретни доводи, като нарушение на материалния закон при изъвршената проверка по чл. 218 АПК от настоящия съд не е налице предвид гореизложените мотиви. Основното оплакване на касационния жалбоподател се отнася до размера на отмененото от съда допълнително начисляване на ДДС в размер на 86,74 лв. за данъчен период на месец май 2012 г. по чл. 125, ал1 ЗДДС, тъй като тази сума е декларирана в справка-декларация за внасяне от „Шилов 2011” ЕООД. Това оплакване е основателно, тъй като съдът вместо за сумата 8 150 лв. допълнително начислен ДДС е отменил ревизионния акт за 8 236,74 лв.
С оглед гореизложеното обжалваното решение следва да се отмени за сумата над 8 150 лв. за разликата до пълния размер от 8 236,74 лв., като за сумата 86,74 лв. жалбата на „Шилов 2011” ЕООД следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. В останалата обжалвана част от решението като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл.1 АПК следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на делото и направеното искане, на касационния жалбоподател се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв., както и разноски за платена държавна такса в размер на 0,69 лв. или общо 300,69 лв.
На ответника по касация не се присъждат разноски, тъй като такива не са поискани, а и няма данни такива да са направени.
Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 86/12.03.2019 г., постановено по адм. дело № 289/2018 г. по описа на Административен съд – гр. С. в частта, в която е отменен РА № Р-16002117007098-091-001/05.06.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. П., потвърден с решение № 490/29.08.2018 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. П. при ЦУ на НАП в частта за допълнително начисления на "Шилов 2011" ЕООД - гр. Ч. ДДС за сумата над 8 150 лв. за разликата до пълния размер от 8 236,74 лв. и съответната лихва и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Шилов 2011” ЕООД – гр. Ч. против РА № Р-16002117007098-091-001/05.06.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. П., потвърден с решение № 490/29.08.2018 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. П. при ЦУ на НАП в посочената по-горе част (за сумата 86,74 лв. ДДС, представляваща разлика между 8 236,74 лв. и 8 150 лв. и съответната лихва).
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „Шилов 2011” ЕООД – гр. Ч. да заплати на Национална агенция по приходите 300 лв. юрисконсултско възнаграждение и разноски за държавна такса в размер 0,69 лв. Решението не подлежи на обжалване.