Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 292 от АПК и със ЗУТ (ЗАКОН ЗЗД УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА) (ЗУТ).

Образувано е по касационна жалба на Регионален отдел „Национален строителен контрол“ (РОНСК) – София при Регионална дирекция за национален строителен контрол – Югозападен район (РДНСК - ЮЗР) с правоприемник РДНСК – София срещу решение № 7941 от 31.12.2018г. по адм. д. № 5637/2017г. на Административен съд София – град, с което е уважен предявеният от П.Л иск с правно основание чл. 292 от АПК, като е признато за установено по отношение на началника на РДНСК - ЮЗР, че задължението по влезнала в сила заповед № ДК – 02 – СО – 97 от 02.07.2008г. на началника на Столична РДНСК за премахване на незаконен строеж „остъклен балкон“, находящ се в УПИ III – 393, кв. 28а по плана на гр. С., м. „Х. Д – 2 част“, с административен адрес [улица] не подлежи на принудително изпълнение поради изтекла давност. С решението Дирекцията за национален строителен контрол е осъдена да заплати разноските по делото.

С касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона – отменително основание по чл. 209 т. 3 от АПК. Твърди се, че 5 годишния давностен срок по чл. 285 ал. 1 от АПК не е изтекъл, тъй като са предприети действия, които прекъсват давността. Твърди, че до извършителя на строежа и новият му собственик Лехчански са отправени покани за доброволно изпълнение, като на Лехчански същата е връчена по реда на § 4 от ДР на ЗУТ, като посочва, че поканата за доброволно изпълнение е именно действието, което прекъсва давността. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се уважава иска.

Ответника П.Л с писмено становище твърди неоснователност на касационната...