Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисията за защита от дискриминация (КЗД), чрез процесуалния й представител юрисконсулт М.А, против решение № 1083 от 21.02.2018 г., постановено по адм. дело № 12330/2017 г. на Административен съд - София-град, Второ отделение, 56 състав, с което е отменено решение № 344 от 16.10.2017 г. на КЗД, Трети специализиран заседателен състав, постановено по преписка № 48/2017 г. С отмененото решение на КЗД е установено, че чрез въведения в Тарифа за таксите и комисионите за извършвани услуги на клиенти - физически лица раздел "Спрени от продажба продукти (РС, СС, ДС), предлагани до 25.05.2016 г. в офисите на придобитата "А. Б - клон България", "Ю. Б" АД е поставила жалбоподателката Н.Д и всички клиенти на банката, станали такива вследствие придобиването на "А. Б - клон България" в по-неблагоприятно положение спрямо останалите клиенти на "Ю. Б" АД, което представлява непряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр (ЗАКОН ЗЗД ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ) (ЗЗДискр), на основата на признака "лично положение". С решението на "Ю. Б" АД са наложени имуществена санкция на основание чл. 80, ал. 1 от ЗЗДискр и принудителна административна мярка, като е дадено предписание на съответните длъжностни лица да бъдат предприети мерки за изравняване на положението на всички клиенти, независимо от обстоятелството дали са такива вследствие на придобиването на "А. Б - клон България", за което е определен срок за изпълнение.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на постановеното съдебно решение, поради необоснованост на изводите на съда и неправилно приложение на материалния закон отм. енително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва се приетото от първоинстанционния съд, че КЗД е допуснала нарушение на административнопроизводствените правила като не е събрала всички относими доказателства по спора. Оспорват се изводите, че обособяването...