Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Б. Г. Д. от [населено място], подадена от неговия процесуален представител по пълномощно адвокат М. С. от същия град, срещу решение № 144 от 01.04.2015 г. по адм. д. № 918/2014 г. на Административен съд – [населено място].

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е основателна, но по съображения, различни от изложените в нея.

С посоченото решение Плевенският административен съд е отхвърлил жалбата на касационния жалбоподател Б. Г. Д. срещу решение № 52 от 26.08.2013 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - [населено място], с което е потвърдено разпхореждане № 27 от 10.07.2013 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) "за неприемане за трудова на злополуката, станала с лицето Б. Г. Д. на 20.02.2013 г.". За да постанови този резултат, съдът е приел, че е било налице травматично увреждане на Б. Г. Д. (скъсване на менискуса на лявата колянна става), но то не е настъпило по време на възложената работа или при каквато и да е работа в интерес на предприятието, защото същото увреждане е било налично още преди започване на работата - органът бил установил, че Д. е куцал още при идването му на работа.

Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, не споделя направения от Плевенския административен съд анализ на доказателствата по делото и основаните на този анализ изводи.

Трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето станало през време на извършваната работа (чл. 55, ал. 1, предл. 1-во КСО) и затова осигурителят, т. е. работодателят по смисъла на кодекса на труда, е длъжен в срок от 3 работни дни да декларира пред териториалното поделение на Националния осигурителен институт всяка трудова злополука (чл. 57, ал. 1 КСО). Ако той не стори това, пострадалият има право в срок една година от злополуката да я декларира пред териториалното поделение на Националния осигурителен институт (чл. 57, ал. 2 КСО).

Съществуващата досега практика показва, че обикновено работодателят отказва да изпълни задължението си за деклариране, когато счита, че увреждането на здравето не е станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, или при друга работа, извършена от пострадалия в негов (на работодателя) интерес. В процесния случай обаче производството по Наредба за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки е започнало въз основа на декларация, регистрирана в ТП на НОИ - [населено място] с вх. № 27 от 10.04.2013 г., подадена от полк. Д. Л., декан на факултет "Авиационен", подписал я като осигурител. Освен това в преписката на ТП на НОИ - [населено място] се намира и Протокол за трудова злополука № 1 от 25.02.2013 г., изготвен от комисия, назначена със заповед № РД-01-43 от 11.01.2013 г. на същия декан. В този протокол са вписани следните обстоятелства: а) Място и време на злополуката - в 10.00 часа на 20.02.2013 г. в кабинет 401 в корпус "А"; б) Специфично физическо действие, извършвано от пострадалия в момента на злополуката и свързания с това действие материален фактор - към 10.00 ч. на 20.02.2013 г. при качване и слизане на стълба за подмяна на луминисцентни тръби в кабинет 401 в корпус "А" с-на Д. почувствал болка и топлина в лявото коляно.

В преписката на ТП на НОИ - [населено място] се намира и протокол № 4 от 11.04.2013 г. за резултатите от извършеното разследване на злополуката, станала на 20.02.2013 г. с Б. Г. Д.. Раздел VІІІ "Анализ на причините за възникване на злополуката" съдържа описание на съществени обстоятелства, но от съдържанието на този раздел и въобще от цялостното съдържание на протокола личи колебание и липса на категоричен отговор на въпроса установеното при пострадалия травматично увреждане - скъсан менискус на лявото коляно - при извършване на възложената му работа ли е станало или се касае за стара травма. А според чл. 9 от Наредба за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки разследването на трудовата злополука трябва да установи конкретните обстоятелства и причини за нейното възникване, вида на уврежданията, както и всички други данни, които ще подпомогнат териториалното поделение на НОИ да се произнесе за характера на злополуката. Очевидно в случая разследването на злополуката не е изпълнило това си предназначение. В посочения протокол е отразено, че първа помощ на Б. Г. Д. е оказана от майор д-р В. милков И., но това лице не е било изслушано от комисията или поне в протокола не са отразени получени от него сведения за констатациите, които е направил при прегледа на пострадалия. В същото време са отразени обясненията на капитан Конорски, че "още с влизането в кабинета Д. е куцал, но на въпроса било ли го крака, е отговорил, че му няма нищо" (раздел V от протокола). Направеният с отговора на касационната жалба довод, че "еднаквата куцаща походка на жалбоподателя преди и след качването по стълбата показва, че травмата не е настъпила по време на извършваната работа" по своята същност не е правен, а е медицински извод, който няма за своя основа нито едно от двете писмени заключения по двете дела на Плевенския административен съд.

Правилно в протокола за разследването на декларираната от декана на Факултет "Авиационен" злополука е посочено същественото обстоятелство, че Б. Г. Д. през 2009 г. е претърпял увреждане на дясното коляно при лечението на което му е поставена идентична диагноза - "Дисторзио генус декстра. Руптура менисци медиалис - опериран". Но то не е било обсъдено от комисията. Длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО не потърсило помощ от вещо лице - ортопед (арг. чл. 39, ал. 1 АПК - фактите и обстоятелствата могат да се установяват със заключения на вещи лица), а е поискало становище от Териториалната експертна лекарска комисия, но даденото от тази комисия становище не може да бъде ползвано като доказателство, защото тя в случая не е компетентен орган на медицинската експертиза. Значително по-късно - на 05.03.2015 г. - ЦВМК, действаща като обща ТЕЛК, с експертно решение № 11 от тази дата приема, "че е налице причинна връзка между травмата на лявото коляно на Б. Г. Д., получена на 20.02.2013 г. и последвалата я временна неработоспособност". Т.е. този орган на медицинската експертиза оставя на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО да реши дали в случая е налице трудова злополука, а това означава, че това длъжностно лице трябва да отговори на въпроса дали на 20.02.2013 г. е възникнало внезапно увреждане на здравето Б. Г. Д., в какво се състои то (ако е възникнало) и при извършване на възложената му работа ли е възникнало или установеното при Б. Г. Д. скъсване на менискуса е стара травма.

Съществено в процесния случай е и обстоятелството, че в представените от Б. Г. Д. медицински документи (болнични и амбулаторни листове) процесната травма е посочена с код по М. S 83.0 "Изкълчване на пателата" (изместване на колянното капаче навън, без да бъде нарушена ставната капсула, като са обтегнати ставните връзки), а не с код S 83.2 "Прясно скъсване на мениска", нито с код М 23.2 "Увреждане на мениска в резултат на стара травма или разкъсване". Това обстоятелство обаче не е обсъждано. Не е обсъдена и анамнезата (снета по данни на пациента) в епикризата по Л. № 10601 от 2013 г. на Клиника "Атроскопска травматология" - ВМА С..

С разпореждане № 27 от 10.07.2013 г. длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО не приема злополуката за трудова с лаконичните мотиви: "Съгласно експертно решение № 2350 от заседание № 125 от 08.07.2013 г. на ТЕЛК [населено място] няма причинна връзка между увреждането и трудова злополука".

С подробно мотивирано решение № 52 от 26.08.2013 г. директорът на РУСО (сега ТП на НОИ) [населено място] отхвърля жалбата на Б. Г. Д. срещу това разпореждане, като от своя страна, позовавайки се на същото ЕР на ТЕЛК - [населено място] и на обясненията на капитан Конорски (аз го видях да куца с левия крак и го попитах боли ли го крака, а той ми отговори че му няма нищо), приема, че "в конкретния случай не се касае за внезапно увреждане на здравето на Б. Г. Д., а за заболяване, което е протичало в период с голяма давност; конкретното извършвано физическо действие по време на работа на 20.02.2013 г. (...) може да е усилило болката в лявото коляно на Д., но същата очевидно е съществувала още при идването му на работа в 9.00 часа на същия ден; освен това в личната здравна книжка, която е представена като приложение към жалбата на лицето, е отразено, че същото коляно е оперирано преди 5 години по повод ставна мишка". Този извод на директора на ТП на НОИ обаче е направен при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и въз основа на опровергано в последвалото съдебно производство писмено доказателство (ЕР на ТЕЛК [населено място]). След като основава своя краен извод на сведенията, дадени от к-н И.К, директорът на ТП на НОИ е бил длъжен да обсъди и сведенията, дадени от м-р д-р И., който първи е прегледал Б. Д. на 20.02.2013 г. и е констатирал оток и силна болка при опипване на коляното. Съществено е дали тези констатации могат да бъдат направени и при отдавна скъсан менискус или само при прясно скъсване на мениска (според терминологията на код S 83.2 по М.). В своето решение директорът на ТП на НОИ се е позовал на записване в здравната книжка на Б. Г. Д., но е пропуснал да отчете, че комисията, разследвала злополуката, изрично е посочила, че тази книжка е необходима, "за да бъде направена констатация за движението на пострадалия в лечебните заведения и направените изследвания по повод оплакванията му". След като се позовава на отделен запис в здравната книжка, директорът на ТП на НОИ е следвало да направи и констатацията, посочена като необходима от комисията, разследвала декларираната от осигурителя злополука.

При тези данни настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че оспореното с касационната жалба съдебно решение следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго, с което да се отмени решение № 52 от 26.08.2013 г. на директора на ТП на НОИ [населено място] и на основание чл. 173, ал. 2 АПК преписката по делото следва да бъде изпратена по компетентност на този директор, който следва да даде категоричен и обоснован отговор на въпросите: възникнало ли е на 20.02.2013 г. около 10 часа в кабинет 401 в корпус "А" на Факултет "Авиационен" твърдяното от Б. Г. Д. внезапно травматично увреждане - скъсване на менискус на лявото коляно и при позитивен отговор на този въпрос - дали това травматично увреждане е възникнало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, поради което е трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО. Или менискусът на лявото коляно на Б. Г. Д. е бил скъсан преди 20.02.2013 г., поради което на тази дата той не е претърпял твърдяното от него внезапно травматично увреждане. При решаването на тези въпроси в оперативната самостоятелност на директора е дали ще възползва от предоставената му с чл. 117, ал. 3, предл. 2-ро КСО възможност да реши въпроса по същество или ще приеме, че са налице условията на същата разпоредба да върне преписката на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО за ново разглеждане. Ако приеме да реши въпроса по същество, директорът на ТП на НОИ следва да държи сметка за административнопроизводствените правила по чл. 55 - чл. 67 КСО, Наредба за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки, и по чл. 35 - чл. 45 АПК.

При този изход на касационния спор искането на касационния жалбоподател да му бъдат присъдени разноски за цялото съдебно производство във всички негови фази, е основателно и следва да бъде уважено до установения с писмени документи по делото размер от 1250 лв: 400 лв. възнаграждение за един адвокат по адм. д. № 920/2013 г. на Плевенския административен съд (квит. на л. 5 от посоченото дело); депозит от 250 лв. за съдебно-медицинска експертиза по адм. д. № 920/2013 г. на Плевенския административен съд (вн. бележка на л. 135 от делото); възнаграждение за един адвокат в размер на 250 лв по адм. д. № 6080/2014 г. на ВАС-VІ отд. (дог. за пр. помощ на л. 3 от посоченото дело); депозит от 250 лв. за съдебно-медицинска експертиза по адм. д. № 918/2014 г. на П. (вн. бележка на л. 30 от това дело) и възнаграждение в размер на 100 лв. за защита по настоящето адм. д. № 5173/2015 г. на ВАС-VІ отд. Останалите адвокатски възнаграждения, твърдяни в представените по делата списъци на разноските, не установиха от намиращите се по делото писмени документи.

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 144 от 01.04.2015 г. по адм. д. № 918/2014 г. на Административен съд – [населено място] и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ решение № 52 от 26.08.2013 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - [населено място] и потвърденото с него разпореждане № 27 от 10.07.2013 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 173, ал. 2 АПК връща преписката на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - [населено място], който:

а) да реши по същество въпросите: възникнало ли е на 20.02.2013 г. около 10 часа през време и във връзка или по повод на извършваната работа в кабинет 401 в корпус "А" на Факултет "Авиационен" твърдяното от Б. Г. Д. внезапно травматично увреждане - скъсване на менискус на лявото коляно или менискусът на лявото коляно на Б. Г. Д. е бил скъсан преди 20.02.2013 г., поради което на тази дата той не е претърпял твърдяното от него внезапно травматично увреждане;

б) да върне преписката за ново разглеждане от длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО, ако приеме, че не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на разпореждането за приемане или за неприемане на твърдяната от Б. Г. Д. злополука за трудова.

ОСЪЖДА Териториално поделение на Националния осигурителен институт - [населено място] да заплати на Б. Г. Д. от [населено място] сумата 1250 (хиляда двеста и петдесет) лева за направените от него разноски по адм. д. № 920/2013 г. и адм. д. № 918/2014 г., двете на Административен съд - [населено място] и по адм. д. № 6080/2014 г. и настоящето адм. д. № 5173/2015 г., двете на Върховния административен съд, шесто отделение. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Особено мнение: