Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Местни приходи" при [община] срещу решение № 21 от 23.03.2015 г. по адм. д.№ 302/2014 г. на Административен съд Ловеч, с което по жалба на [фирма] [населено място] е обявен за нищожен акт за установяване на задължение за такса битови отпадъци №АУ001658/07.10.2014 г. издаден от старши счетоводител при Дирекция МП при [община], като постановен при липса на материална компетентност и е изпратена преписката на служител от общинската администрация Д. М приходи при [община], надлежно овластен като орган по приходите от кмета на [община] със заповед издадена на основание чл.4 ал.4 от ЗМДТ, за произнасяне.

Излагат се касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и небоснованост. Съдът неправилно приел, че актът е издаден при липса на материална компетентност. В производстовото пред административния съд са представени доказателства за материалната компетентност на Н. А. като орган по приходите, определен по реда на ЗМДТ.

Процесуалният представител на ответната страна счита жалбата за неоснователна.

Прокурорът дава заключение за основателност на жалбата.

Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК. Разгледана по същество е основателна.

Съдът е установил, че на основание чл.9б от ЗМДТ във вр. с чл.107 ал.3 от ДОПК на 07.10.2014 г. длъжностно лице Н. А., старши счетоводител в Дирекция "Местни приходи" при [община], въз основа на подадените декларации, е установила размера на задълженията за ТБО и лихвата върху тях с АУЗТБО с №001658/07.10.2014 г. за 2012 г. и 2013 г., като в акта задълженията са посочени общо, не по компоненти. В акта като правно основание е посочено и Решението на Общински съвет Л. № 659/27.01.2011 г., с което са приети промилите за определяне на размера на ТБО само за 2012 г.

Изложил съображения, че в мотивите на акта не е посочено решение на Общински съвет Л., с което са приети промилите за определяне на ТБО за 2013 г., посочени са общо размерите на задължението за 2012 г. и за 2013 г. и лихвите върху тях Не е посочено дължимата сума за внасяне по кой от компонентите на ТБО е дължима.

Приел, че по делото не е представена заповед на Кмета на [община], с която старши счетоводител Н. А. е определена като материално компетентен служител – орган по приходите - от Дирекция "Местни приходи". В акта не е посочена заповед, въз основа на която конкретното длъжностно лице е било овластено с правомощия на орган по приходите, съгласно изискванията на чл.4 ал.4 от ЗМДТ. Не е посочена основата, върху която органът е приел, че следва да се определи таксата, не е посочено въз основа на кое решение на общинския съвет за приемане на промили или абсолютна стойност в левове по чл.67 от ЗМДТ административният орган е изчислил ТБО за 2013 г.

Счел, че в административната преписка, представена по делото, липсват доказателства за определяне на лицето Н. А. за орган по приходите по реда на ЗМДТ към датата на издаване на оспорения акт, липсват доказателства за съдържанието на относимата към 2012 г. наредба и относимото към 2013 г. решение на Общински съвет – Л. по чл.67 от ЗМДТ. В издадения акт не са изложени мотиви за това на основание кое решение на ОбС-Л. е определено задължението за 2013 г. Административният орган не е посочил и по кой компонент от ТБО са определени задълженията за 2012 г. и 2013 г., за да може съдът да установи дали правилно са приложени приетите от ОбС-Л. промили към данъчната основа, която също не е посочена в оспорения акт.

Направил изводи, че по делото не са представени доказателства, че оспореният акт е издаден от овластен по надлежния ред орган по приходите от Дирекция МП при [община]. Заповед по чл.4 ал.4 от ЗМДТ не е посочена като основание за издаване в мотивите на обжалвания акт, не се съдържа и в административната преписка, представена пред съда

Приел, че актът, като издаден от материално некомпетентен орган, следва да бъде обявен за нищожен и да бъде изпратен на материално компетентен орган – служител от общинската администрация [община], дирекция Местни приходи, надлежно овластено като орган по приходите от кмета на [община] със заповед издадена на основание чл.4 ал.4 от ЗМДТ. Решението е неправилно.

Необосновани са изводите на съда, че в делото липсват доказателства за определяне на Н. А. като орган по приходите по реда на ЗМДТ към датата на издаване на оспорения акт и че липсват доказателства за съдържанието на относимата към 2012 г. наредба и относимото към 2013 г. решение на Общински съвет - Л. по чл.67 от ЗМДТ на [община].

В административната преписка, представена по делото с писмо вх. № 229/27.01.2015 г. по т.7, е приложена Заповед № 745/07.07.2014 г. на Кмета на [община] като доказателство за материалната компетентност на Н. А., като орган по приходите, определен по реда на ЗМДТ / стр. 28 от делото/. В представената заповед Н. А. е определена като служител по чл. 4, ал. 3 от ЗМДТ, като орган по приходите със съответните права и задължения. Поради това неправилно е прието от съда, че актът е издаден от некомпетентен орган и е нищожен.

Представено е Решение № 659 от 27.01.2011г. на Общински съвет - Л. за определяне размера на такса битови отпадъци за 2011 г., което обхваща периода на 2012 г. и 2013 г., тъй като Решение № 252/27.11.2012 г. на Общински съвет - Л., с което са приети промилите за определяне на ТБО за 2013 г. е отменено и на основание чл. 66, ал. 3 от ЗМДТ е приложено последното действащо Решение № 659 от 27.01.2011г. на Общински съвет - Л. за определяне размера на такса битови отпадъци за 2011 г. Неотносими са изводите на съда, че не е приложено решение на Общински съвет Л. за определяне на промилите или абсолютната стойност в лева на ТБО за 2013 г. /чл.67 от ЗМДТ/, тъй като не е посочено и в мотивите на оспорения акт и решението постановено при обжалването по административен ред.

Публикувана е извадка в сайта на [община] от страна на Общински съвет - Л. относно: подробна информация - списък оспорени, спрени, отменени и потвърдени актове на ОС - Ловеч /актуализация към 27.02.2015г./, където под точка 18 е описано, че с „Решение № 265/21.12.2012 г. е прието повторно решение № 252/27.11.2012 г. с промяна на Приложение № 1. Решение № 252/27.11.2012 г. е върнато за ново обсъждане със Заповед № РД 07-207/11.12.2012 г. на Областен управител. Решение № 265/21.12.2012 г. е оспорено от Областен управител пред Административен съд -Ловеч и е заведено административно дело № 4/2013 г. Решение № 265/21.12.2012 г. е отменено с решение на Административен съд - Ловеч от 22.03.2013 година. Решението на Административен съд Ловеч е оставено в сила с решение № 9680/27.06.2013 г. на Върховния административен съд, поради което административния орган не е посочил вече отмененото решение в оспорения акт.

Заповед № 745/ 07.07.2014 г. на Кмета на [община] и Решение № 659 от 27.01.2011г. на Общински съвет - Л. за определяне размера на такса битови отпадъци за 2011г. са представени по делото с придружително писмо с вх. 229/27.01.2015 г. на Административен съд - Ловеч.

Неправилен е извода на съда, че в издадения акт не са изложени мотиви за това на основание кое решение на ОбС-Л. е определено задължението за 2013 г. и че административният орган не е посочил и по кой компонент от ТБО са определени задълженията за 2012 г. и 2013 г., тъй като актът за установяване на задължение за такса битови отпадъци № АУ001658/07.10.2014 г. на Д. М приходи при [община] е мотивиран с Решение № 659 от 27.01.2011г. на Общински съвет - Л. за определяне размера на такса битови отпадъци за 2011г., издаден е от материално компетентен орган съгласно Заповед № 745/07.07.2014 г. на Кмета на [община] и е подписан от Н. А., като орган по приходите. Непредставянето на акта по компоненти не е съществено нарушение на процедурата, тъй като е представена Справка за начислена такса битови отпадъци на [фирма] за 2012 г. и 2013 г., изготвена от Н. А., ст. счетоводител в Д. М данъци и такси при [община].

С оглед неправилния извод на съда, че административният акт е нищожен като издаден от некомпетентен орган обжалваното съдебно решение, с което актът е обявен за нищожен следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане на друг състав на същия съд, тъй като съдът не е произнесъл по законосъобразността на оспорения акт. Тъй като делото се връща за ново разглеждане на административния съд, не следва да се присъждат разноски в касационното производство, по аргумент от чл.226, ал.3 АПК.

Като има предвид изложените мотиви и на основание чл.222, ал.2 т.1 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 21 от 23.03.2015 г. по адм. д.№ 302/2014 г. на Административен съд Ловеч.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението не подлежи на обжалване.

Особено мнение: