О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2796

гр.София, 02.06.2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и девети май две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов

ЧЛЕНОВЕ: Д. Д. Г. Николаева

като изслуша докладваното от съдия Д. Д. гр. д. № 1181 по описа за 2025 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. Х. Г. против решение № 237 от 20.12.2024 г., постановено по въззивно гражданско дело №422 по описа за 2024 г. на Окръжен съд-Р а., първи въззивен граждански състав, с което е потвърдено решение № 625 от 18.102024 г. по гр. д. №1236 по описа за 2024 г. на Разградския окръжен съд. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от Д. Х. Х. срещу Разградския административен съд иск за заплащане на 6 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от нарушаване правото на разглеждане на административно дело № 146/2024 г. на Разградския административен съд в разумен срок.

Касаторът твърди, че обжалваното решение е нищожно, недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. -основания за касационно обжалване по чл.281, т.1, т.2 и т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационно обжалване сочи очевидна неправилност и противоречие между въззивното решение и практиката на ВКС по въпроса относно задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства и доводи на страните. Поставя следните въпроси, които според него са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото:

1. Длъжен ли е ищецът да предяви иска за закъсняла справедливост по висящо производство срещу всички ответници, пред които е било производството по делото?

2. Нарушава ли се правото по чл.6, параграф 1 от КЗПЧОС, когато ищецът е концентрирал/предявил/ пред най-подходящия за него ответник по критериите, възприети по стандартите, заложени в практиката на ЕСПЧ в Страсбург в чл.2а, ал.2 от ЗОДОВ?

3. Какви са вътрешноправните средства за защита на ищеца при индиции за спор, касаещ хипотезата на отказ от правосъдие от страна на ответниците при предявен иск за нарушаване правото на разглеждане на делото в разумен срок чрез злоупотребяващи похвати?

Разградският административен съд и Прокуратурата на Р. Б. не вземат становище по касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

Д. Х. Г. е предявила срещу Разградския административен съд иск за заплащане на 6 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, които са последица от нарушаване правото и на разглеждане и решаване на административно дело № 146 по описа за 2024 г. на този съд в разумен срок. Разградският районен съд е констатирал, че административното дело е образувано на 1.07.2024 г. и след отводи на съдиите на 25.07.2024 г. производството пред Разградския административен съд е прекратено и делото е изпратено на Върховния административен съд за определяне на друг съседен административен съд, който да го разгледа. Достигнал е до заключението, че производството пред съда-ответник е продължило общо в рамките на две седмици, а към датата на подаване на исковата молба за заплащане на обезщетение-девет дни. Приел е, че предвид характера на производството не може да се очаква делото да бъде разгледано и решено в такива кратки срокове, поради което е счел, че няма нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от КЗПЧОС и затова е отхвърлил предявения иск. Разградският окръжен съд е потвърдил първоинстанционното решение, възприемайки решаващия правен извод, че всички процесуални действия са били извършени от Разградския административен съд своевременно и без допускане на забава на производството. От разписките за връчване на съдебни книжа и от протоколите на публичните съдебни заседания се установява, че Прокуратурата на Р. Б. е конституирана като страна, била е редовно уведомена и нейни представители са участвали в публичните съдебни заседания. Следователно делото е разгледано с участието на прокурор съгласно изискването на чл.10, ал.1 от ЗОДОВ.

Настоящата инстанция констатира, че въззивното решение е ясно и разбираемо, постановено е в пределите на правораздавателната власт на съда в писмена форма от законен състав, чиито членове са го подписали, поради което е валидно. Не води до нищожност на решението участието в постановяване на решението на член на състава, за който според касатора е имало основание за отвод, като в този смисъл са решение № 69/01.04.2015 г. по гр. д. № 4941/2014 г. на III ГО и указанията на Тълкувателно решение № 13 по гр. д. № 5/1976 г. на ОСГК, които са актуални и при действието на ГПК. Ето защо не следва да се допуска касационно обжалване поради нищожност на обжалваното решение.

Не може да се допусне касационно обжалване и поради недопустимост на решението, тъй като е постановено без да има процесуални пречки и при наличието на всички необходими процесуални предпоставки. Противно на твърдението на касатора, делото е разгледано с участието на прокурор, поради което няма основание да се допусне касационно обжалване заради нарушение на чл.10, ал.1 от ЗОДОВ.

От мотивите на обжалваното решение не може да се заключи, че е очевидно неправилно. Този квалифициран порок е налице при наличието на видимо от съдържанието на решението тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт, когато законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл, когато е приложена несъществуваща или отменена правна норма, нарушени са основополагащи правни принципи и правилата на формалната логика. Такива недостатъци на решението в случая не се констатират, поради което не може да бъде допуснато касационно обжалване на това основание.

Във въззивната си жалба Д. Х. Г. е формулирала оплаквания за невалидност на решението, липса на мотиви, съображения за необходимост от гаранции за безпристрастност на съда, които в случая не са налице и са довели до незаконност на съдебния състав. Посочила е кои според нея са елементите на фактическия състав на разпоредбата на чл.2б от ЗОДОВ, по които първоинстанционният съд не се е произнесъл. На свой ред въззивният съд е препратил към мотивите на първоинстанционния съд, но не се е задоволил само с това, а е изложил и свои собствени съображения защо съставът на първоинстанционния съд е законен и защо обжалваното решение съответства на установената фактическа обстановка и е законосъобразно. По този начин е изпълнил задъжението си да обсъди доказателствата по делото и доводите на страните, които са относими към спора и не се е отклонил от практиката на ВКС по този проблем. Съдът, който разрешава конкретен правен спор, не е длъжен да обсъжда всички теоретични и принципни разсъждения на страните, напълно достатъчно е кратко и съдържателно е да отговори на относимите доводи и възражения на страните. Ето защо по въпроса, по който касаторът твърди, че е налице противоречие с практиката на ВКС, такава колизия не се установява, поради което касационно обжалване не следва да се допуска.

Ищцата се е възползвала от вътрешноправното средство за защита срещу нарушаване правото на разглеждане на делото в разумен срок, предвидено в чл.2б от ЗОДОВ и е предявила иска си само срещу един ответник. Въззивният съд не е отхвърлил иска, позовавайки се на липса на вътрешноправно средство за защита срещу нарушението или на необходимост искът да се предяви срещу всички солидарно задължени правораздавателни органи. Следователно въпросите по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК са без значение за изхода на спора и не могат да обосноват необходимост от допускане на касационно обжалване.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Трето отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №237 от 20.12.2024 г., постановено по въззивно гражданско дело №422 по описа за 2024 г. на Окръжен съд-Р а., първи въззивен граждански състав.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: