2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 564
Гр.С., 18.07.2011г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Д. П.
Т. К.
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия К., ч. т.д.№ 293 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на С. Г. Г., [населено място] срещу определение № 248/21.02.2011г., постановено по ч. т.д.№ 1590/10г., с което Софийският апелативен съд е потвърдил определение от 23.09.2010г. по т. д.№ 01609/06г. на Софийския градски съд за прекратяване на производството по делото.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отд. констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.3 ГПК, и е спазен преклузивният срок по чл.275 ГПК.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че заличаването на ответника – търговско дружество [фирма] от търговския регистър, има за последица липса на надлежна страна в процеса, а възобновяването на производството по ликвидация при условията на чл.273, ал.2 ТЗ не възстановява правосубектността. Възобновяването на ликвидационното производство е само досежно необходимостта от извършване на действия при наличието на неразпределено имущество. На следващо място, са изложени и съображения, че размерът на ликвидационния дял се определя от остатъчното имущество, докато в случая, искът е предявен за установяване на притежавания брой акции чрез вписване в книгата на акционерите, чиято номинална стойност не е идентична с частта на остатъчното имущество.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Частният жалбоподател поставя въпросите за съществуването на надлежна страна в исковия процес при възобновяване на производството по ликвидация по чл.273, ал.2 ТЗ, за допустимостта на вписване на заличаване на търговец при висящност на исково производство и за правото на страната да атакува вписването на заличаването на търговеца.
Посочените въпроси са разрешени с Решение № 124/26.11.2009г. по т. д.№ 152/09г. на ВКС, ТК, І отд. и Решение № 2/17.02.2010г. по т. д.№ 401/09г. на ВКС, ТК, І отд., постановени по реда на чл.290 ГПК. Въззивното определение съответства на дадените разрешения, поради което не са налице основанията за касационен контрол, както по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, така и по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА
касационно обжалване на въззивно определение № 248/21.02.2011г., постановено по ч. т.д.№ 1590/10г. от Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: