РЕШЕНИЕ
№ 255
гр. София, 02.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Бисер Троянов
Членове:Весислава Иванова
Пламен Дацов
при участието на секретаря Илияна Т. Рангелова
в присъствието на прокурора Б. Г. Джамбазов
като разгледа докладваното от Б. Т. Н. дело за възобновяване ВКС № 20258002200369 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава тридесет и трета от НПК, образувано по искане на градския прокурор на София, на основание чл. 422, ал. 1, т. 3 от НПК, за възобновяване на наказателното производство по н. о.х. д. № 14009/2012 г., по описа на Софийския районен съд, 10.наказателен състав, чиято оправдателна присъда е била отменена и постановена нова въззивна осъдителна присъда под № 335 от 13.12.2016 г. от Софийски градски съд, 15.въззивен наказателен състав по в. н.о. х.д. № 3451/2016 г., и влязла в законна сила на 05.06.2017 г. с решение № 105 по н. д. № 386/2017 г. на Върховния касационен съд, ІІІ н. о.
В искането за възобновяване градския прокурор се позовава на събраните по друго наказателно производство доказателства, а именно – на мотивите и на правните съображения на оправдателна присъда № 6521 от 25.10.2023 г., постановена по н. о.х. д. № 14837/2020 г. от Софийски районен съд, 96.наказателен състав и потвърдена с решение № 651 от 28.10.2024 г. на Софийски градски съд, 12.въззивен наказателен състав, според които пострадалият от престъплението по чл. 216 от НК - Б. З. Х., не бил собственик на унищожената от оправдания подсъдим С. А. Р. чужда вещ и това новооткрито обстоятелство имало съществено значение за резултата по приключилото н. о.х. д. № 14009/2012 г. на Софийски районен съд, 10.наказателен състав, по което Р. бил осъден за престъпление принуда по чл. 142 от НК спрямо пострадалия Б. З. Х..
Представителят на Върховната прокуратура не поддържа искането за възобновяване, тъй като счита, че новото обстоятелство, установено по друго наказателно производство, няма никакво отношение към престъплението принуда по чл. 143 от НК, извършено от осъдения Р. спрямо пострадалия Б. Х.. В съдебно заседание пред касационната инстанция осъденият С. А. Р. и неговите защитници адвокатите К. Д. и Х. Г. изразяват становище за удовлетворяване на искането на градския прокурор и за възобновяване на наказателното производство.
Частният обвинител Б. З. Х., пострадал от престъплението по чл. 143 от НК, не взема участие в касационното производство.
Върховният касационен съд, след като обсъди искането на градския прокурор на София, развитите в съдебно заседание съображения и извърши проверка в рамките на касационните основания за възобновяване, намира следното:
1.С въззивна присъда № 335/13.12.2016 г. по в. н.о. х.д. № 3451/2016 г. Софийският градски съд, 15.въззивен наказателен състав отменил изцяло оправдателната присъда № 2618/14.04.2016 г. по н. о.х. д. № 14009/2012 г., по описа на Софийски районен съд, 10. наказателен състав и признал осъдения С. А. Р. за виновен в това, че на 08.06.2011 г. в гр. София, пред сградата на 06 РУП-СДВР, принудил Б. З. Х. да извърши нещо противно на волята му – да даде показания, различни от първоначално дадените от него като свидетел на 28.04.2010 г. по ЗМ 4753/2009 г. на СДВР-06 РУП, като употребил за това заплаха за живота и здравето му, поради което и на основание чл. 143, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК му наложил наказание от една година лишаване от свобода, изпълнението на което било отложено за изпитателен срок от три години, на основание чл. 66 от НК.
Въззивната осъдителна присъда била оставена в законна сила на 05.06.2017 г. с решение № 105 по н. д. № 386/2017 г. на Върховния касационен съд, ІІІ н. о.
2. Наказателното производство, започнало по цит. по-горе ЗМ 4753/2009 г., по описа на СДВР-06 РУП, приключило по-късно. Предметът на това дело е деяние по чл. 216 от НК, по което бил внесен обвинителен акт, а С. А. Р. бил оправдан с присъда № 6521/25.10.2023 г. по н. о.х. д. № 14837/2020 г., по описа на Софийски районен съд, 96.наказателен състав и признат за невинен в това, че на 31.07.2009 г. в гр. С., кв. „Б.“, ул. „Б. п.“ № 62А (сграда „М.“), да е унищожил чужда движима вещ – алуминиева пергола (козирка), разрязвайки с флекс носещите елементи, монтирани към апартамента на Б. З. Х.. Присъдата била потвърдена с решение № 651/28.10.2024 г. по в. н.о. х.д. № 3286/2024 г. на Софийски градски съд, 12.въззивен наказателен състав.
Съдебните състави приели, че действията по рязане на алуминиевата пергола (козирка) били извършени от подсъд. Р., но унищожената движима вещ не била собственост на Б. З. Х., а на юридическо лице, което послужило като основание за оправдаването на подсъдимия по приключилото по-късно наказателно производство.
Искането на градския прокурор на София е процесуално допустимо и е направено от легитимен орган. С него имплицитно се иска облекчаване на наказателно-процесуалното положение на осъдения С. А. Р. и отмяна на присъдата, по която той е бил осъден, поради което не е обвързано с преклузивен срок.
Разгледано по същество искането за възобновяване на наказателното производство е неоснователно.
В искането си градският прокурор на София е посочил, че съдебният извод за оправдаването на С. Р. по обвинението по чл. 216 от НК, а именно – че Б. Х. не е собственик на унижощената вещ (пергола), се явява новооткрито обстоятелство от съществено значение за осъждането на Р. за престъпление по чл. 143 от НК. Изводът на градския прокурор не е верен.
Наказателните дела са водени за две различни по време, място и характер деяния. Първото по време обвинение е по чл. 216 от НК, а съдът е приел за установено от обективна и субективна страна, че С. Р., при посредствено извършителство, е нарязал алуминиевата пергола и е унищожил чуждата вещ, но тъй като посоченият в обвинителния акт за пострадал от деянието Б. Х. не бил собственик на вещта, оправдал Р. на това формално основание.
Второто по време обвинение е за различно деяние, извършено отново от С. Р., но спрямо пострадалия Б. Х., когото принудил да извърши нещо противно на волята му – да промени първоначалните си показания пред разследващия орган по първото дело (с обвинение по чл. 216 от НК), като употребил за това заплаха. Следствие на употребената принуда, Б. Х. дал показания на 08.06.2011 г., съществено различаващи се от първоначалните му от 28.04.2010 г. и от последващите на 09.06.2011 г. В показанията си от от 09.06.2011 г. и от 30.09.2011 г. пострадалият описал принудителното деяние на ос. Р.: да внимава какво говори като свидетел пред разследващия орган по делото по чл. 216 от НК, че ще използва контактите си с лица на високо ниво в съдебната система, както и с хора от „другата страна на барикадата“ (Р. тогава бил адвокат), заплашил го още да внимава, ако иска спокойно да ходи по улиците, за да не катастрофира случайно и др., които заплашителни думи и изрази са посочени в осъдителната присъда. Престъплението по чл. 143 от НК е прието за доказано, а въззивната присъда е оставена в сила от касационната инстанция.
Обстоятелството, че заплашеният Б. Х. не е собственик на унищожената от Р. чужда вещ няма пряко отношение към правните изводи за извършеното от последния престъпление по чл. 143 от НК. Принудителното деяние не е било насочено към изкривяване на истината за собствеността на унищожената вещ. За да бъде възобновено едно наказателно производство, на основание чл. 422, ал. 1, т. 3 от НПК, следва да бъде установено, че новооткритото чрез разследване обстоятелство не е било известно на съдебния състав, решил делото и има съществено значение за неговото правилно решаване. Двете процесуални предпоставки са дадени кумулативни – делото да е било решено без участието на новото обстоятелство или доказателство, защото съдът не е знаел за него и затова не го е събрал, и същото по своя характер да способства към съществена промяна на съдебните изводи, относно фактическите констатации или правната страна на деянието.
В конкретния случай изясняването на собствеността върху унищожената от С. Р. вещ не влияе върху правните изводи за извършеното от осъдения друго престъпление принуда по чл. 143 от НК. Затова и новото обстоятелство няма съществено значение за приключилото дело, по което е постъпило искането за възобновяване. Такива обстоятелства не се сочат и в искането на градския прокурор на София, защото не ги е обосновал. Искането за възобновяване не е направено в интерес на правото и за разкриване на обективната истина, а само в услуга на осъдения.
Воден от изложените съображения съдебният състав прие искането за възобновяване за неоснователно и същото следва да бъде оставено без уважение.
Върховният касационен съд, на основание чл. 425 от НПК. РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на градския прокурор на София за за възобновяване на приключилото на 05.06.2017 г. наказателно производство по н. о.х. д. № 14009/2012 г., по описа на Софийския районен съд, 10.наказателен състав, чиято оправдателна присъда е била отменена и постановена нова въззивна осъдителна присъда № 335 от 13.12.2016 г. от Софийски градски съд, 15.въззивен наказателен състав по в. н.о. х.д. № 3451/2016 г.
Решението не подлежи на обжалване.
ДА СЕ ВЪРНЕ на Софийски районен съд, 96.наказателен състав изпратеното за послужване н. о.х. д. № 14837/2020 г.