Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „ФЗ Панайотов и Щерев“ООД срещу решение №.106/7.08.20 по г. д.№.22/20 на АС Варна, с което е потвърдено решение №.1172/17.10.19 по г. д.№.2701/18 на ОС Варна за отхвърляне на предявения от касатора частичен иск с правно основание чл.59 ЗЗД за сумата 25100лв., съставляваща част от вземане в размер на 82500лв. Излагат се оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост. Претендират се разноски.

Ответната страна Н. А. Д. чрез назначения особен представител оспорва жалбата.

С определение №.176/12.03.21 е допуснато касационно обжалване във връзка с въпрос за доказателствената тежест при иск за неоснователно обогатяване.

С обжалваното решение е прието, че на 5.11.18 чрез системата за онлайн банкиране на „У. Б“АД е било създадено нареждане кредитен превод на сумата 82500лв. от банкова сметка на „ФЗ Панайотов и Щерев“ООД в банкова сметка [банкова сметка] на „Агрея“ЕООД с посочено основание „966“; преводът е изпълнен на 6.11.18; безспорно дружеството, вписано като получател на преведената сума - „Агрея“ЕООД, не е титуляр на банковата сметка, посочена в платежното нареждане като сметка, по която да се извърши превода; последната е била открита на 29.10.18 с титуляр Н. А. Д. - който, след постъпването на преведената от ищеца сума 82500лв., се е разпоредил с нея /62500лв. са прехвърлени по друга негова сметка, 10000лв. са изтеглени в брой, с 9795лв. е извършил покупка на валута/. При тези обстоятелства е формиран извод, че имуществото на ищцовото дружество е намаляло с горната сума, която е увеличила това на ответника, и последният не е навел основание за нейното получаване. Посочено е, обаче, че това не е достатъчно, за да се приеме, че предявеният иск е основателен - за да е налице фактическият състав на чл.59 ЗЗД, освен установяване на обогатяване без основание и обедняване за сметка на обогатяването, необходимо условие е обедняването и обогатяването да произтичат от един общ факт или група факти – като доказването на това е в тежест на ищеца. В настоящия случай твърдението за причината за неоснователното разместване на имуществото е вмешателство на неустановено лице, което е подменило волята на въззивника, променяйки чрез неоторизиран достъп номера на банковата сметка на получателя /вписана в създаденото от неговия служител електронно платежно нареждане за превод/ преди постъпването и изпълнението му в задължената банка. Този факт е намерен за недоказан при условията на пълно и главно доказване. При тези обстоятелства е прието, че доколкото по делото не е установено неоснователното обогатяване на ответника, респективно намаляването на имуществото на ищеца, да е в резултат именно на горното обстоятелство, предявеният иск е неоснователен.

В отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, ВКС намира следното:

По въпроса е формирана трайна и безпротиворечива практика на ВКС, която настоящият състав споделя /реш.№.276/17.02.20 по г. д.№.4663/ 18, ІV ГО, реш.№.29/28.03.12 по г. д.№.1144/10, ІV ГО и др./. Съгласно същата в обстоятелствената част на исковата молба, с която се предявява иск за връщане на полученото без основание, ищецът е длъжен да посочи единствено фактите и обстоятелствата, а в петитума - да индивидуализира претендираното право, като посочи съдържание му. Той не е длъжен да сочи правна квалификация на предмета на делото, а дори да е посочил такава, тя не обвързва съда - който трябва сам да определи вярната квалификация на претендираните права, възражения, реплики, дуплики. Искът по чл.55 ЗЗД е един, с него ищецът претендира връщането на нещо, което е дал на ответника, и в негова тежест е да докаже единствено даването; в тежест на ответника е да докаже на какво основание е получил даденото.

По основателността на касационната жалба:

На 5.11.18 в 17.27.47ч. чрез системата за онлайн банкиране на „У. Б“АД е било създадено нареждане кредитен превод на сумата 82500лв. от банкова сметка на „ФЗ Панайотов и Щерев“ООД в банкова сметка [банкова сметка] на „Агрея“ЕООД с посочено основание „966“ /видно от издадена от „Агрея“ЕООД фактура №.966/5.11.18 за ФЗ“Панайотов и Щерев“ЕООД е възникнало задължение за заплащане на сумата 82500лв. - цена на закупен слънчоглед реколта 2018/. Преводът е изпълнен на 6.11.18 в 9.34.57ч. и е подписан в 9.34.23 от А. И. П. - служител на ищеца с оторизиран достъп за извършване на подобна операция.

Дружеството, вписано като получател на преведената сума-„Агрея“ЕООД, не е титуляр на банковата сметка, посочена в платежното нареждане като сметка, по която да се извърши превода. Последната е била открита на 29.10.18 с титуляр Н. А. Д.-който, след постъпването на преведената от ищеца сума 82500лв., се е разпоредил с нея.

Не се установи да е налице основание за получаването й от ответника, нито същият да я е върнал. Установяването на това обстоятелство е в негова тежест /чл.154 ал.1 ГПК/ и той не ангажира доказателства в този смисъл.

С исковата молба се претендира връщане на горепосочената сума. Сочи се, че още към момента на постъпването й по сметка на ответника не е било налице основание за получаването й от него - тя е била предназначена за друго лице - търговски контрагент на ищеца - чието име е вписано и като получател /наредена е в изпълнение на негово задължение по фактура №.966/15.11.18, в самото нареждане, съставено при условията на електронното банкиране, като получател е бил вписан именно контрагента, но поради хакерска атака сметката на действителния получател очевидно е била подменена с тази на ответника/, като в резултат на заверяването на сметката на ответника с нея ищецът се е обеднил, а ответникът се е обогатил неоснователно.

Видно от фактите и обстоятелствата, изложени в исковата молба, процесната сума се претендира на основание чл.55 ал.1 т.1 ГПК – като получена от ответника при начална липса на основание – без още към момента на твърдяното обогатяване /заверяване на сметката му/ да е било налице основание за това. Въззивната инстанция се е произнесла по фактите и обстоятелствата, наведени в исковата молба, но е възприела неправилната правна квалификация на първата инстанция /по чл.59 ЗЗД/. Дотолкова, доколкото правната квалификация на всеки иск е свързана с допустимостта на постановеното от нея решение само когато с последното решаващият съд е нарушил принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, произнасяйки се извън определеният от страните по спора предмет на делото и обхвата на търсената от ищеца защита - а когато липсва такова нарушение, дадената от съда правна квалификация на исковата претенция, с която е сезиран, във всички случаи обуславя правилността на решението, следва да се приеме, че в случая погрешната правна квалификация не води до недопустимост на въззивния акт, а до неговата неправилност. При тези обстоятелства настоящата инстанция следва да разреши спора в съответствие с действителното правно основание на исковата претенция, като обсъди защитните тези на страните във връзка със събраните доказателства и изложи собствени мотиви за основателност или неоснователност на иска.

С оглед отговора на правния въпрос трябва да се приеме, че в обстоятелствената част на исковата молба, с която се предявява иск за връщане на полученото без основание, ищецът е длъжен да посочи единствено фактите и обстоятелствата, а в петитума - да индивидуализира претендираното право, като посочи съдържание му. Искът по чл.55 ЗЗД е един, с него ищецът претендира връщането на нещо, което е дал на ответника, и в негова тежест е да докаже единствено даването; в тежест на ответника е да докаже на какво основание е получил даденото. В случая ищецът безспорно е доказал даването – доколкото е установено, че е превел на ответника процесната сума, която е постъпила в сметката му. Ответникът не е установил да е налице основание за получаването й. При това положение даденото е без основание още към момента на получаването му и ответникът дължи връщането му на ищеца при условията на чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД. Без значение за изхода на спора е причината, поради която сумата е била преведена без основание, респективно дали това се дължи на грешка, хакерска атака или др., както и дали тя е доказана. Щом са налице горепосочените елементи на фактическия състав на чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД, евентуално недоказване на твърдяното манипулиране на съставеното при условията на електронно банкиране платежно нареждане е ирелевантно. С оглед на изложеното искът с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД, предявен като частичен за сумата 25100лв., е основателен и следва да се уважи, ведно със законната лихва от датата на предявяването 10.12.18 до окончателното изплащане.

Предвид изложеното обжалваното решение трябва да се отмени като незаконосъобразно, вместо което предявеният иск се уважи. С оглед изхода на спора на ищцовата страна се дължат и направените разноски в общ размер на 7208лв. /1004лв. ДТ искова молба, 1283лв. възнаграждение за особен представител пред първа инстанция, 1536лв. адвокатски хонорар пред първа инстанция, 502лв. ДТ въззивна инстанция, 1283лв. възнаграждение за особен представител пред въззивна инстанция, 300лв. депозит вещо лице, 768лв. адвокатски хонорар въззивна инстанция, 532лв. ДТ касационна жалба (доказателства за плащане на включената в списъка с разноски сума 2574,75лв. не са представени и поради това тя не се присъжда)/ на основание чл.78 ал.1 ГПК. Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №.106/7.08.20 по г. д.№.22/20 на АС Варна и потвърденото с него решение №.1172/17.10.19 по г. д.№.2701/18 на ОС Варна, вместо което постановява:

ОСЪЖДА Н. А. Д., ЕГН [ЕГН], да плати на „ФЗ Панайотов и Щерев“ООД, ЕИК[ЕИК], на основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД 25100лв. /двадесет и пет хиляди и сто лева/ при условията на частичен иск /съставляващи част от сумата 82500лв./, ведно със законната лихва, считано от 10.12.18 до окончателното изплащане, както и на основание чл.78 ал.1 ГПК отм. 08лв. /седем хиляди двеста и осем лева/ разноски.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: