О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1678

София, 01.06.2025 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т. о. в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди и двадесет и пета година в състав:

Председател: Ирина Петрова

Членове: Десислава Добрева

Мария Бойчева

като изслуша докладваното от съдията Петрова т. д. № 326 по описа за 2025 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по съвместна касационна жалба на ответниците Н. Г. К. и Р. Д. А. срещу решение № 268 от 30.10.2024г. по в. гр. д.№ 464/2024г. на ОС Добрич, с което е потвърдено решението по гр. д.№ 2212/2023г. на РС Добрич, с което е уважен иск с правно основание чл. 135,ал.1 ЗЗД, предявен от „Ю. Б. срещу Н. Г. К. и Р. Д. А. и е обявен за недействителен по отношение на банката договор за дарение от 20.04.2022г., с който Н. К. е дарил на майка си Р. А. подробно индивидуализирания недвижим имот - апартамент в [населено място].

В касационната жалба са въведени доводи за неправилност на основанията по чл.281,т. 3 ГПК и се иска отмяната на въззивното решение. Твърдението е, че дарението не уврежда кредитора, тъй като има за предмет единствения несеквестируем имот на дарителя, който е под защитата на разпоредбата на чл.444 ГПК и банката не е могла да се удовлетвори от него. Поддържа се, че Р. А. не е знаела, че синът й има непогасени задължения, сама е поискала апартаментът, който предходно е дарила на сина си, да й бъде върнат, което е сторено с атакуваната от банката сделка.

В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпросите:

1/ По какъв начин длъжникът уврежда кредитора, разпореждайки се с несеквестируем имот?

2/ Как и по какъв начин кредиторът би удовлетворил вземането си от несеквестируем имот?

Въведена е допълнителната предпоставка по чл.280,ал.1,т.1 ГПК с позоваване на решенията по гр. д.№ 805/1982г. на 1 г. о. на ВС, по гр. д.№ 4578/2015г. на 4 г. о., по гр. д.№ 1294/2009г. на 4 г. о. и по т. д.№ 2372/ 2015г. на 2 т. о. Посочена е без обосновка и предпоставката по чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Въведен е също без обосновка довод за очевидна неправилност на обжалвания акт.

В писмен отговор ответникът в касационното производство „Ю. Б. АД оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на подадената жалба.

За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:

Сезирана с жалба на ответниците, въззивната инстанция е констатирала безспорните по делото факти: банката е кредитор с вземане, произтичащо от договор за кредит от 06.04.2022г., отпуснат на кредитополучателя Н. К. на същата дата. На 20.04.2022г. К. е дарил на майка си апартамент в [населено място], който е бил единственото негово жилище.

От правна страна окръжният съд е приел, че с процесната сделка кредитополучателят, чието задължение към банката не е погасено, е увредил кредитора си. Поддържаната от въззивниците теза, че разпоредителното действие не уврежда банката, тъй като с извършването му длъжникът сам се отказва от защитата по чл. 444 ГПК и прави възможно насочването на изпълнението върху преди несеквестируемия му имот, е приета за неоснователна. Даден е отговор, че за да се удовлетвори, кредиторът първо трябва успешно да проведе отменителния иск по чл. 135 ЗЗД и след провеждането му ще може да насочи принудителното изпълнение към отчужденото от длъжника, без последният да може успешно да му противопостави възражение за несеквестируемост, от която защита сам се е отказал като е извел защитеното имущество от своя патримониум. Изложен е и аргументът, че уважаването на иска по чл.135 ЗЗД не води до възстановяване на несеквестируемостта, каквото защитно действие е имала тя докато имотът е принадлежал на длъжника. В този смисъл е даден отговор, че разпореждането със секвестируем имот е увреждащо действие кредитора. При формирането на тези правни изводи решаващият състав се е позовал на практика на ВКС.

По отношение на субективния елемент е мотивирано, че длъжникът знае за увреждането, защото разпоредителната сделка - дарението е извършена след възникване на задължението по договора за кредит, а при безвъзмездните сделки, каквато е настоящата, знанието на приобретателя е ирелевантно.

Искането за допускане на обжалването не може да бъде уважено:

Даденото от въззивната инстанция разрешение на двата въпроса дали има характер на увреждаща сделката, с която длъжникът се е разпоредил с единственото си жилище и отпада ли с извършването й несеквестируемостта, е разрешен от въззивната инстанция в синхрон с практиката на ВКС – решението по гр. д.№ 622/2020г. на 4 г. о., по гр. д.100/2010г. на 4 г. о., на които съставът се е позовал, както и с дадените разрешения по гр. д. № 1236/2009г. на 4г. о., по гр. д. № 1294/2009г. на 4 г. о. и др. Трайно застъпването е становището, че несеквестируемостта на единственото жилище отпада, когато длъжникът е предприел разпоредителни действия с него. Този извод е обоснован с факта, че увреждането на кредитора като елемент от фактическия състав на иска по чл. 135 ЗЗД е от категорията на обективните предпоставки и предполага, че чрез извършеното правно действие длъжникът създава или увеличава неплатежоспособността си, а сделката, с която длъжникът се е разпоредил с единственото си несеквестируемо жилище уврежда кредитора, тъй като вследствие на разпоредителната сделка той изразява воля, че това жилище не му е нужно и се лишава от преимуществото на несеквестируемостта, поради което по отношение на него тя отпада.

Произнасянето от въззивната инстанция по поставените въпроси е в съответствие с установената съдебна практика на касационната инстанция - с разпоредителна сделка с несеквестируем имот ограничението по чл.444, т.7 ГПК отпада и изпълнението може да бъде насочено срещу единственото жилище на длъжника. С разпоредителна сделка длъжникът сам се лишава от уредената в закона защита и не може да се позовава на нея. Даденото от въззивната инстанция тълкуване, което е в синхрон с трайно поддържаното в съдебната практика, изключва възможността за допускане на касационното обжалване. Възприетото по гр. д.№ 805/1982г. на І г. о. на ВС становище е преодоляно с решението по гр. д. № 1994/2009г. на 4 г. о. на ВКС. Останалите актове, на които касаторът се позовава, не дават отговор на правните проблеми, поставени в изложението. При наличие на съобразена от въззивната инстанция съдебна практика по т.1 на чл.280,ал.1 ГПК, не е налице и допълнителната предпоставка на чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Касаторът не твърди по поставените въпроси да е създадена поради неточно тълкуване неправилна съдебна практика, която следва да бъде изоставена, не се поддържа да са настъпили изменения в правната уредба или обществените условия, които да налагат осъвременяване на съществуваща практика.

Невъзможността за допускане на касационното обжалване по въведеното основание „очевидна неправилност“ произтича от обстоятелството, че този особено тежък порок на решение е декларативно заявен от обжалващата страна без релевантни аргументи. Обосноваването на тази директна предпоставка за проверка правилността на обжалвания акт е задължение на касатора и не подлежи на служебно установяване от касационната инстанция.

Разноски за производството от насрещната страна не са претендирани.

По изложените съображения ВКС, състав на Първо т. о.

О П Р Е Д Е Л И :

Не допуска касационно обжалване на решение № 268 от 30.10.2024г. по в. гр. д.№ 464/2024г. на ОС Добрич.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: