Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Регионална дирекция за социално подпомагане /Р./ – [населено място] против решение № 199/16.06.2015 г., постановено по адм. дело № 126/2015 г. по описа на Административен съд [населено място], с което е отменена заповед № ЗД РД 01-0042/16.02.2015 г. на директора на Р. [населено място] за вписване на детето В. М. А. в регистъра на деца за пълно осиновяване. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против оспорения административен акт.

Ответниците по касационната жалба – прокурор при Окръжна прокуратура [населено място], В. Ц. А. от [населено място] бела, [община], с особен представител адв. Кр. К., М. Н. А. М. от [населено място] бела, [община], не са изразили становища.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата доводи и доказателствата по делото и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно.

С обжалваното решение на Административен съд [населено място] е отменена по протест на прокурор при Окръжна прокуратура [населено място] заповед № ЗД РД 01-0042/16.02.2015 г. на директора на Р. [населено място] за вписване на детето В. М. А. в регистъра на деца за пълно осиновяване, воден от Р. [населено място].

За да постанови това решение съдът е приел, че оспорената пред съда заповед е издадена без да са изпълнени кумулативните предпоставки по чл. 84, ал. 2 СК за вписване на дете в регистъра за пълно осиновяване. Според съда са допуснати съществени нарушения на административно производствени правила, като не е направен задълбочен анализ кое е най-доброто бъдеще за детето. В конкретния случай детето много дълго е отглеждано в семейна среда, изпитва силна емоционална привързаност към своята майка и към малолетната си сестра М. - М., с която пребивават в едно и също социално заведение, поради което прекъсването на тази връзка с евентуално осиновяване едва ли е най-полезна за него. Наред с това съдът е приел, че преди издаване на заповедта административният орган не е положил усилия да изследва въпроса какви са причините майката на детето да не иска промяна на социалната услуга или реинтеграция на детето в семейството; не са положени усилия за издирване на адреса на майката, за която е установено, че се намира в държава членка на Европейския съюз. Според данните по делото с майката не е осъществен реален контакт преди започване на административната процедура, нито има данни тя да е предупредена за последствията от евентуалното си бездействие.

Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е правилно.

От фактическа страна не съществува спор по делото, като релевантните по спора факти и обстоятелства са правилно установени от първоинстанционния съд. Детето В. М. А., родено на 14.02.2007 г., с майка – В. Ц. А. и баща – М. Н. А. М., е отглеждано в семейна среда от раждането си до 26.06.2014 г., когато е настанено по административен ред - със заповед № ЗД РД 01-0035/26.06.2014 г. на директора на дирекция „Социално подпомагане” /”СП”/ [населено място], издадена на основание чл. 25, т. 2 от ЗЗДет (ЗАКОН ЗЗД ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО) /ЗЗДет./, вр. чл. 4, ал. 1, т. 5 ЗЗДет. И чл. 33, ал. 1 ППЗЗДет., в Комплекс за социални услуги за деца и семейства /КСУДС/ - Център за настаняване от семеен тип /ЦНСТ/ № 1 в [населено място] до произнасяне с решение по чл. 28 ЗЗДет. С решение № 167/19.09.2014 г. по гр. дело № 583/2014 г. на Районен съд [населено място], постановено в производство по чл. 28, вр. чл. 26 ЗЗДет., детето е настанено в КСУДС - ЦНСТ № 1 в [населено място] за срок от 12 месеца или до настъпване на промяна в обстоятелствата, водещи до прекратяване на настаняването. С идентични актове е постановено настаняване в същото заведение и на сестрата на В. – М. - М.М А., [дата на раждане]

Предвид изтичането на шестмесечен срок от настаняване на детето в центъра за настаняване, от социални работници в Дирекция „Социално подпомагане” [населено място] е изготвен доклад от 29.12.2014 г. за потребностите на детето В. във връзка с осиновяване. В доклада са изложени обстоятелствата, при които детето и сестра му М. – М. са настанени в центъра – подаден е сигнал на телефон 112 от сестрата за упражнено насилие от баща им М., при последвалото посещение за проверка е установено, че бащата е във видимо нетрезво състояния, децата се оплакали, че бащата пие и намира чести поводи да им се кара или да ги удари, майката заминала за Италия на 15.04.2014 г. и се обажда рядко. В социалния доклад е изложено, че на родителите на детето е определен режим на виждане, но през периода на престоя му центъра е посетен от майка си веднъж и от баща си общо 7 пъти; детето има силна емоционална връзка със сестра си М. - М., настанена в същия център. В доклада е посочено, че след направеното социално проучване от отдел "Закрила на детето" /ОЗД/ при дирекция „СП” – [населено място] е установено, че няма подходящи близки и роднини, изявили желание да окажат съдействие при отглеждането и възпитанието на В., няма подходящи приемни семейства. Посочено е също, че детето е изразило желание да бъде вписано в регистъра за пълно осиновяване.

В хода на административното производство са изпратени уведомления до родителите на детето, като в частност до майката В. А. са изпратени следните уведомления от дирекция „СП” – [населено място]:

1. изх. № ЗД-94 ВВ/0022/23.12.2014 г. за това, че 6-месечният срок за настаняване на децата й В. и М. – М. изтича на 26.12.2014 г., след което децата ще бъдат вписани в регистъра за пълно осиновяване, ако майката не предприеме действия за прекратяване на настаняването или промяна на мярката за закрила, на основание чл. 84, ал. 2, вр. чл. 93, ал. 2 от СК (СЕМЕЕН КОДЕКС). Това уведомление е изпратено на адрес в [населено място] бела, [община], [улица] /който е вписан като постоянен и настоящ адрес на майката/, според известието за доставяне на това уведомление, същото е връчено на 30.12.2012 г., в разписката не е посочено дали съобщението е връчено лично или на друго лице, нито евентуално на кое лице.

2. изх. № ЗД-9102/0017/12.01.2015 г. – на основание чл. 26, ал. 1 АПК, за това, че е постъпило уведомление от директора на дирекция „СП” - [населено място] относно наличието на условия по чл. 84, ал. 1 СК за вписване на децата в регистъра за пълно осиновяване, като е указано, че в 3-дневен срок от получаване на уведомлението може да представи писмени или други доказателства, които да бъдат взети предвид от административния орган при произнасянето по постъпилото искане. Това уведомление е изпратено на същия адрес и е върнато невръчено с бележка от 28.01.2015 г. - „Получателят отсъства” /на бланка обр. 250 на [фирма]/;

3. изх. № ЗД-9102/0056/29.01.2015 г. със същото съдържание като уведомлението от 12.01.2015 г. Това уведомление е изпратено на същия адрес, като от приложеното в административната преписка известие за доставяне е видно, че същото не е връчено, без да са посочени причините за това;

4. на 12.02.2015 г. е поставено съобщение на информационното табло в Р. – [населено място] до В. А., в което са описани изпратените до същата уведомления /тези по т. 2 и 3 по-горе/ и отново е възпроизведено тяхното съдържание. В това съобщение е посочено, че се поставя на основание чл. 61, ал. 3, чл. чл. 26, ал. 2 АПК.

Идентични уведомления са изготвени и изпратени до бащата на децата, като резултатите от връчването им са същите като при съобщенията до майката.

По делото е представен социален доклад № 63/05.05.2015 г. от дирекция „СП” [населено място] относно децата М. – М. и В. във връзка с подадения протест от прокурор в Окръжна прокуратура. В доклада е изложено, че на 30.12.2014 г. в ОЗД при дирекция "СП" - [населено място] чрез дирекция "СП" - К. село е получено заявление с вх. № ЗД 242/0292/30.12.2014 г. от Т.М М., пълнолетна сестра на двете деца, в което е посочила, че майката на децата е заявила желание да ги отглежда в семейна среда и ще се върне в България в края на м. декември 2014 г. Посочено е също, че до момента на изготвяне на този доклад няма информация за посещения на децата и за намеренията на майката. На 20.03.3015 г. е изпратено писмо от ОЗД при ДСП М. за извършване на проучване на близки и роднини на децата, по конкретно в семейството на сестра им Т. М.; получено е писмо с вх. № ЗД 242-0103/20.04.2015 г. от К. село /вероятно се има предвид дирекция „СП” – К. село/, че на Т. М. и нейния съпруг К. М. е предоставена социална услуга „Оценка на родителския капацитет” в ЦОП /Център за обществена подкрепа/ за срок от три месеца и след приключване на тази услуга ще бъде изготвен социален доклад от ОЗД при ДСП К. село. Посочено е също, че е проведена среща с децата на 28.04.2015 г. за мнението и за нагласите им за вписване в регистъра на деца за пълно осиновяване, при която децата са споделили, че последната среща с майка им е била на 25.09.2014 г., а последния разговор на 02.01.2015 г. по повод рождения ден на М. – М., казала им е, че ще си дойде в началото на м. април 2015 г.; социалният работник е останал с впечатление, че децата са силно привързани към майка си. От разговора с децата не е проличала привързаност към баща им, те не били съгласни да бъдат отглеждани от него. Децата са изразили несъгласие да бъдат включени в списъка на деца за пълно осиновяване и искат да бъдат отглеждани от майката или от пълнолетната им сестра Т.. В заключение е посочено, че становището на ОЗД при ДСП М. е, че отглеждането на децата в социална услуга – КСУДС ЦНСТ-1 Р. до промяна на обстоятелствата е подходяща мярка за закрила.

При установената фактическа обстановка, изводите на първоинстанционния съд са обосновани и правилни. Съгласно чл. 84, ал. 2 СК, когато детето е настанено в специализирана институция по административен ред съгласно ЗЗДет. и родителят без основателна причина не е поискал прекратяване на настаняването или промяна на мярката за закрила, дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето уведомява писмено в 7-дневен срок от изтичане на срока по чл. 93, ал. 2, изречение първо регионалната дирекция за социално подпомагане за вписването му в регистъра; към уведомлението се прилага копие от искането за настаняване по съдебен ред по чл. 27, ал. 2 ЗЗДет.; когато на детето е предоставена социална услуга – резидентен тип, или е настанено в приемно семейство и родителят не е поискал прекратяване на настаняването без основателна причина в срока по чл. 93, ал. 2, дирекция „Социално подпомагане” уведомява регионалната дирекция за социално подпомагане и вписва детето в регистъра, ако интересите на детето налагат това. В разпоредбата на чл. 93, ал. 2, изречение първо СК е предвидено, че осиновяване без съгласие на родителя се допуска и когато детето е настанено в специализирана институция и родителят в срок до 6 месеца от датата на настаняването по административен ред съгласно ЗЗДет. без основателна причина не е поискал прекратяване на настаняването или промяна на мярката и връщане на детето или настаняването му в семейство на роднини или близки по реда на ЗЗДет.

Както е приел първоинстанционният съд, за да се постанови вписване на детето в регистъра за пълно осиновяване съгласно чл. 84, ал. 2 СК следва да са изпълнени две предпоставки, които са предвидени в условията на кумулативност – детето да е настанено по административен ред в специализирана институция и в 6-месечен срок родителите без основателна причина да не са поискали прекратяване на настаняването или промяна на мярката за закрила. В конкретния случай е налице хипотезата, предвидена във второто изречение на чл. 84, ал. 2 СК, тъй като на детето В. е предоставена социална услуга – резидентен тип, като мярка за закрила по чл. 4, ал. 1, т. 5 ЗЗДет. - настаняване в КСУДС - ЦНСТ, поради което към посочените две кумулативни условия се добавя и изискването, предвидено в края на разпоредбата – интересите на детето да налагат вписването в регистъра на деца за пълно осиновяване. Именно това изискване не е изпълнено в случая, тъй като в оспорената пред съда заповед, както и в социалния доклад от 29.12.2014 г., който е съставен в хода на административното производство по издаване на заповедта, изобщо не е направена преценка какъв е най-добрия интерес на детето и дали включването му в регистъра на децата за пълно осиновяване съответства на този интерес. О.ето на най-добрия интерес на детето е посочен като един от основните принципи, на които се основава закрилата на детето, съгласно чл. 3, т. 3 ЗЗДет., а според определението в пар. 1, т. 5 ДР ЗЗДет. „най-добър интерес на детето" е преценка на желанията и чувствата на детето; физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; способността на родителите да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; други обстоятелства, имащи отношение към детето. В случая не е неправена преценка дали интересите на детето налагат вписването му в регистъра на деца за пълно осиновяване, поради което обжалваната заповед не съответства на материалния закон.

В конкретния случай е допуснато нарушение на процесуалното правило по чл. 35 АПК, което задължава административния орган да издаде индивидуалния административен акт след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. Значимостта на това нарушение в случая се потвърждава и от данните, които са изложени в социалния доклад от 05.05.2015 г., от които е видно, че биологичната майка на детето е изявила желание да се грижи за него /както и за сестра му М. - М./, а пълнолетна сестра на двете деца, заедно със съпруга си също е заявила желание да се грижи за децата, като в тази връзка на двамата е предоставена социална услуга „Оценка на родителския капацитет”. Освен това още в хода на административното производство е установено, че двете деца са много привързани едно към друго и желаят да живеят заедно. При тази силна емоционална връзка и предвид факта, че двете деца са живели дълго време в семейната си среда /от раждането на всяко от децата до 26.06.2014 г./ включването на децата и в частност на В. /предвид предмета на настоящото дело/ в регистъра на децата за пълно осиновяване не изглежда да съответства на най-добрия му интерес.

Отделно от изложеното, правилна е преценката на съда, че административният орган е допуснал процесуално нарушение като не е положил необходимите усилия, за да осъществи контакт с майката на децата, за която е имало данни, че живее и работи в Италия. Процедурата по връчване на уведомления е спазена формално, като не е направен никакъв опит да бъде установен адрес на майката в Италия, въпреки че същата е имала други четири деца /освен В. и М.-М./, с които социалните работници са имали контакти, както и съпруг /бащата на децата/, за който също няма данни да е търсен, освен на адреса, на която е регистриран. Освен това, в административната преписка /л. 66 от първоинстанционното дело/ е налична молба /”заявление”/ от Т.М М. /сестра на В. и М. – М./ до директора на дирекция „СП” – К. село, входирана на 16.12.2014 г., в която същата е посочила, че майка й /В. А./ е заявила, че желае да отглежда децата в нейното семейство и че ще се върне в България в края на м. декември 2014 г., както и че при невъзможност децата да бъдат при майката, тя ще попълни декларация, че е съгласна да бъдат настанени в нейното семейство.

Предвид изложените съображения, оспореният пред съда административен акт за включване на детето В. в регистъра на децата за пълно осиновяване е незаконосъобразен, както правилно е преценил и първоинстанционният съд. Не са налице твърдяните касационни основания за отмяна, а при извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК не се установиха основания за нищожност или недопустимост на съдебното решение. Същото е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила.

Разноски по делото не са претендирани, поради което съдът не се произнася по възлагането им.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 199/16.06.2015 г., постановено по адм. дело № 126/2015 г. по описа на Административен съд [населено място]. Решението не подлежи на обжалване.

Особено мнение: