Производство по чл.208 и сл. АПК вр. чл.160, ал.6 ДОПК.

Образувано по касационни жалби на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" С. при ЦУ на НАП и на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], район "Л.", [улица], ет.7, представлявано от управителя Т. П. П., чрез адв. Д.Б, против Решение № 2971 от 28.04.2015г. на Административен съд София - град по адм. д.№ 3225 по описа за 2012г., съответно в частта му, с която по жалба на дружеството е изменен Ревизионен акт № [ЕГН] от 02.08.2011г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – С., потвърден с Решение №235 от 06.02.2012г. на директора на Д"ОДОП" С. при ЦУ на НАП, в частта му за определени лихви върху задължения за ДДС за данъчен период м. 03.2010г. в размер на 4 808,09 лв., като определеното задължение е изменено на окончателна лихва в размер на 993,96 лв. за периода до 13.05. 2011г. върху определеното задължение за главница за същия данъчен период и в тази, с която жалбата на дружеството против РА в останалата й част е отхвърлена като неоснователна.

В касационната жалба на ревизираното дружество се твърди, че съдебното решение, в частта му, с която е отхвърлена жалбата против РА, е неправилно, като постановено при пороци по чл.209, т.3 АПК, изразяващи се в необосновани фактически изводи за недоказана реалност на процесните доставки на строителни услуги от фирмите-преки доставчици [фирма], [фирма] и [фирма], довели до незаконосъобразно потвърждаване на отказа на право на данъчен кредит по фактурите на тези доставчици на ревизираното дружество-получател по тях. Съдът не съобразил нито безспорното плащане на доставките в брой или по банков път, нито наличието на резултата на строителните услуги при ревизираното дружество, както и извършването на последващи облагаеми доставки с този резултат. Съдът игнорирал без основание представените граждански договори за наети работници от доставчика [фирма],...