Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс ( АПК).

Образувано е по касационна жалба на Председателя на Комисията за защита на потребителите(К.), чрез процесуалният му представител - юрк. К., срещу решение № 4660 от 02.07.2015 г. по адм. дело № 3963/2015 г. на Административен съд София – град, с което по жалба на [фирма] е отменено задължително предписание на старши инспектор в К., Регионална дирекция С. (РД), обективирано в Констативен протокол № К- 0187325/20.02.2015 г.

Касационният жалбоподател, по подробно развити в жалбата съображения, обжалва решението като неправилно поради нарушение на материалния закон. Иска решението да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество. Претендира присъждането на разноски.

Ответникът - [фирма], чрез процесуалния си представител, адв. К., в отговора на касационната жалба оспорва същата като неоснователна. Счита, че постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, седмо отделение, като съобрази данните по делото и доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна .

С оспореното решение Административен съд София – град по жалба на [фирма] е отменил задължително предписание на старши инспектор в К., РД С., обективирано в Констативен протокол № К- 0187325/20.02.2015 г.

За да постанови оспорения съдебен акт съдът е приел от фактическа страна, че производството пред административния орган е започнало във връзка с подадена жалба от потребителя С. И. срещу оспорващото дружество. В жалбата потребителката е изложила, че на 25.12.2014 г. е закупила от магазин на „Теленор“, намиращ се в [населено място], хипермаркет „К.“, телефонен апарат N. XL dual S.. На 30.12.2014 г. е върнала апарата, защото отказал да работи, като е посочила, че изобщо не е могла да го включи. На 08.01.2015 г. служители от магазина са се свързали с нея, като са и обяснили, че повредата е механична, поради което отказали всякаква гаранция, поправка или замяна. Потребителката е отправила молба за съдействие да бъде заменен апарата с нов, работещ или да и бъде върната заплатената за нея цена. Във връзка с изложеното е извършена и проверка от компетентните длъжностни лица при К. в магазин „Интърнити“, стопанисван от дружеството, Съставен е констативен протокол № К-0187325/20.02.2015 г., с който са дадени и предписания на търговеца да замени телефонния апарат с нов.

Предмет на оспорване в производството пред първоинстанционния съд са били именно описаните задължителни предписания.

По делото са приложени, като доказателства сервизен протокол, протокол за ремонт и акт за удовлетворяване на рекламация, в който е вписано, че клиентът отказва да вземе телефона.

С оглед на установените по делото факти съдът е приел, че органът би могъл да наложи на дружеството, като задължително предписание или разваляне на договора и връщане на заплатената сума или намаление на цената. От дадените предписания е видно, че органът е задължил дружеството за нещо различно - да извърши замяна на процесната стока. Замяна търговецът би могъл да извърши, но това не може да стане чрез силата на държава принуда, а само в резултат на свободната му воля при наличие на предпоставките на чл.114, ал.2 З..

Така мотивиран административният съд е стигнал до заключение, че оспореният акт, който предписва задължително за адресата си поведение, е издаден от компетентен орган, като е спазено изискването за форма, съобразени са административно производствените правила по издаването му, но същият е издаден в противоречие с материалноправните норми на специалния ЗЗП (ЗАКОН ЗЗД ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ), с оглед на което е отменил процесното предписание. Решението е правилно.

По делото няма спор за факти. Съдът правилно е установил фактическата обстановка, която не се оспорва от страните и се възприема изцяло от настоящата инстанция. Спорът е досежно приложението на материалноправните разпоредби на специалния ЗЗП (ЗАКОН ЗЗД ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ).

Съгласно чл. 193, т. 2 З. длъжностните лица на контролните органи по чл. 191 З. са длъжни да дават задължителни предписания за отстраняване на несъответствия и нарушения на закона. Законосъобразността на тези задължителни предписания следва да се провери при обжалването на съответния административен акт.

По силата на чл.114 от ЗЗП (ЗАКОН ЗЗД ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ) (З.), при несъответствие на стоката с договора за продажба и когато потребителят не е удовлетворен от решаването на рекламацията по чл.113 З. и съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 З. той има право на разваляне на договора и възстановяване на заплатената от него сума или намаляване на цената. А според ал. 2 потребителят не може да претендира за възстановяване на платената сума или за намаляване на цената на стоката, когато търговецът се съгласи да бъде извършена замяна на потребителската стока с нова или да се поправи стоката в рамките на 1 месец от предявяване на рекламацията от потребителя.

За да възникне задължение за продавача в хипотезата на чл. 114, ал. 1, т. 1 З., е необходимо да се констатира несъответствие на потребителската стока с договора за продажба, потребителят да е предявил рекламация в рамките на гаранционния срок и да не е бил удовлетворен от решаването на рекламацията, което безспорно е налице в конкретния случай.

От доказателствата по делото е видно, че към датата на издаване на задължителните предписания търговецът не е удовлетворил правото на потребителя да получи съответна на договора стока. С оглед на това и в съответствие с разпоредбата на чл. 114, ал. 1 и ал.2 З. потребителят има право или да развали договора и да получи заплатената от него сума или да получи намаление на цената. Следователно това, което органът би могъл да наложи на търговеца, като задължително предписание е или връщане на заплатената сума или намаление на цената, като преценката за избора на една от алтернативните възможности е на потребителя. Видно от съдържанието на задължителните предписания органът, е задължил дружеството за нещо различно – да извърши замяна на процесната стока.

От изложеното следва извод, че органът, след като правилно е установил наличие на предпоставките по чл. 114, ал. 1 З. е наложил на касатора задължителни предписания, които не съответстват на предвиденото в закона. Това прави наложената мярка незаконосъобразна и налага нейната отмяна.

Необходимо е да се отбележи, че няма пречка административният орган да издаде ново предписание, което да е съобразено с разпоредбата на чл.114, ал. 1, т.1 и т.2 З..

Първоинстанционният съд правилно е отчел тази незаконосъобразност на оспорените задължителни предписания и е постановил правилно съдебно решение.

Поради това, че не са налице сочените касационни основания за отмяна и след извършена служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав счита, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора претенцията на касатора за присъждане на разноски не следва да бъде уважена.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4660 от 02.07.2015 г. по адм. дело № 3963/2015 г. на Административен съд София – град. Решението е окончателно.

Особено мнение: