Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на Кмета на [община] срещу решение №1689/20.07.2015г. на Административен съд Варна по адм. д. № 3940/2013г., в частта в която е отменена Заповед № 4170/11.11.2013г. на Кмета на [община], в частта по т. 2 от същата. Касаторът излага съображения за неправилно приложение на материалния закон от съда. Твърди, че не кметът с обжалваната заповед по т. 2 е спрял достъпа на собствениците до имотите им, а ограничението за движение на моторни превозни средства в паркове е по силата на чл. 15, ал.7 от Закон за движение по пътищата. Излага съображения за неправилност на извода на съда за противоречие между мотивите на заповедта и диспозитива й по т. 2; както и на извода в частта относно липсата на предмет на заповедта по т. 2.

Ответниците, Е. Н. В., [фирма], Т. К. Т., [фирма], Синдикат на българските учители, [фирма], А. М. П. изразяват становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт по чл. 208 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Предмет на контрол пред Върховен административен съд е решение №1689/20.07.2015г. на Административен съд Варна по адм. д. № 3940/2013г., в частта в която е отменена Заповед № 4170/11.11.2013г. на Кмета на [община], в частта по т. 2 от същата.

Обжалваното решение в посочената част е валидно и допустимо, а по същество правилно.

Въз основа на събраните относими, допустими и необходими доказателствени средства, съдът е установил фактическа обстановка, която се споделя от касационната инстанция.

С т.2 на Заповед № 4170/11.11.2013г. Кметът на [община] забранява движението на моторни превозни средства по алейната мрежа на територията на Приморски парк, съгласно схема, неразделна част...