Образувано е по касационната жалба, подадена от областния управител на област С., чрез процесуалния представител И. Т., срещу решение от 30.01.2015 г. постановено по адм. дело № 01800 по описа за 2006 г. на Софийски градски съд, Административно отделение, Трети "в" състав, с което е отменена негова заповед № РД-15-026/01.02.2006 г. в частта, в която на основание § 4к, ал. 6 ПЗР ЗСПЗЗ е одобрен плана на новообразуваните имоти на вилна зона "Косанин дол" в землищата на [населено място] и [населено място], С., относно имоти №№ 2371, 2191, 2192, 2604 и път, и преписката е върната за ново произнасяне на административния орган съобразно мотивите на решението. Касаторът навежда доводи за неправилност на последното, като необосновано и постановено в нарушение на приложимия материален закон - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което моли настоящия състав да го отмени и да постанови друго решение по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство.

Ответницата по касационната жалба - Т. Д. М. и заинтересованата страна С. Д. В. /първата от тях действаща чрез втората - нейна дъщеря/, молят съда да отхвърли касационната жалба като неоснователна по изложени в писмен вид съображения за правилността на първоинстанционното решение. Претендира се присъждането на направените от Т. М. разноски за адвокатска защита.

Останалите заинтересовани страни, редовно призовани, не изразяват становище по касационната жалба, в т. ч. и представляваната от съпруга й И. Д., Ц. Г. А., заявяваща произнасяне на съда, съобразно приложените по делото доказателства.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирани лица в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения:

Обжалваното решение е издадено в производство, образувано по жалбата на Т. Д. М. срещу заповед № РД-15-026/01.02.2006 г. на областния управител на област С., в частта, в която на основание § 4к, ал. 6 ПЗР ЗСПЗЗ е одобрен плана на новообразуваните имоти на вилна зона "Косанин дол" в землищата на [населено място] и [населено място], С., относно имоти №№ 2371, 2191, 2192, 2604 и път, с оглед твърденията на оспорващата, че в тази му част, ПНИ не отразява имот пл.№ 67, за който е отреден УПИ ІІ-67, с площ от 600 кв. м, в кв. 47 по плана на м. "Косанин дол" от 1988 г., закупен по нотариален акт № 178/1995 г., от И. С. Д. и В. Т. Д., на свой ред придобили го в резултат покупко-продажба, осъществена по нотариален акт № 75/1995 г., от реституирания собственик С. И. Д.. За да уважи жалбата, СГС по същество приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но противоречи на приложимия материален закон. В тази връзка са изложени мотиви, че неправилно за имота, закупен от жалбоподателката от физически лица, придобили го от реституиран собственик /по силата на покупко-продажби, осъществени с горепосочените нотариални актове/, по ПНИ не е отреден новообразуван имот, като наместо това площта му е включена в имоти №№ 2371, 2191, 2192, 2604 и път, записани в регистъра към ПНИ на лица, призовани като заинтересовани в съдебното производство. Постановеното решение е правилно.

Между страните по делото не е имало спор и от данните по него е видно, че жалбоподателката и нейният съпруг, не са били отразени като собственици на новообразуван имот по ПНИ, одобрен с оспорената заповед, който да отговаря по площ и граници на имота, закупен от Т. М. по време на брака й, по нотариален акт № 178/1995 г. Липсва нормативно основание да се възприеме застъпеното от касатора схващане, че този имот не следва да бъде настанен в площта и границите си съобразно кадастралния план. Предвид установеното по делото от фактическа страна въз основа доказателствата по делото, в т. ч. приобщените към доказателствения материал заключения на вещи лица по допуснатите съдебно-технически експертизи, обосновано е прието за установено, че закупения по нотариален акт № 178/1995 г., УПИ ІІ-67 в кв. 47 по плана на в. з. "Косанин дол", одобен със заповед № РД-50-235/02.06.1988 г., заема югоизточната част на нива с обща площ 5.750 дка, в землището на [населено място], възстановена на С. Д. съгласно решение № 1814/08.08.1994 г. на ПК "П.", [населено място], за който обаче по ПНИ няма отреден имот, като части от него са включени в имоти №№ 2371, 2191, 2192, 2604 и път, записани като собствени в регистъра към същия план, на конституирани заинтересовани страни. Между страните по делото не е имало спор и са налице данни, че жалбоподателката в първоинстанционното производство е придобила собствеността върху имот пл.№ 67, за който е отреден УПИ ІІ-67 в кв. 47 по плана на [населено място], [населено място], м. "Косанин дол", одобрен през 1988 г., с площ от 600 кв. м при описаните по нотариален акт граници, но нито тя, нито съпруга й са записани в регистъра, представляващ неразделна част от оспорения план на новообразувани имоти, като собственици на новообразуван имот с площта, за която се легитимират като собственици. Поради това, противно на наведените от касатора съображения, не би могло да се приеме, че в случая са изпълнени приложимите изисквания на чл. 28 ППЗСПЗЗ. Тези данни налагат направеният от съда извод за незаконосъобразността на заповедта на областния управител на област С. в обжалваната част.

Съгласно разпоредбата на § 4к, ал. 1 ПЗР ЗСПЗЗ за земите предоставени на граждани въз основа на актове по § 4, се изработват помощен план и план на новообразуваните имоти, а според ал. 4, съдържанието на плана на новообразуваните имоти по ал. 1 и редът за изработването му се определят с Правилник за прилагане на закона.Съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 4 ППЗСПЗЗ, с плана на новообразуваните имоти по § 4к, ал. 1 ПЗР ЗСПЗЗ се установяват границите на имотите, правото на собственост върху които се придобива, съответно възстановява по реда на § 4к, ал. 7 и при условията на § 4а, 4б и 4з от закона. Планът следва да съдържа данните, посочени в същата разпоредба, като данните за собствеността се записват в регистър на имотите, който е неразделна част от плана на новообразуваните имоти. При това, в този план се нанасят имотите на три категории лица - ползватели, на които по предвидения законов ред правото на ползване се е трансформирало в право на собственост чрез заплащане на цената на земята; бивши собственици на имоти или техните наследници, с признато от поземлената комисия или от общинската служба по земеделие и гори право на собственост върху земеделска земя, попадаща в територия по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ и настоящи собственици на имоти, които се легитимират като такива с надлежен документ за собственост - било като приобретатели от първите две категории, било на самостоятелно основание, като собственици на имоти, които никога не са били внасяни или включвани в ТКЗС, ДЗС и други, образувани въз основа на тях селскостопански организации. При евентуално наличие на конкуренция на права на лицата от горепосочените категории, спорът за материално право може и следва да бъде разрешен не в административното производство, а по общия исков ред. По изложените съображения и предвид установените нарушения на императивни правила се налага извода, че е налице незаконосъобразност на плана в обжалваната част. Поради това, като е уважил жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство, решаващият състав на СГС е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Независимо от изхода от спора, неоснователно е искането за присъждане на адвокатско възнаграждение, предявено от името на ответницата по касационната жалба Т. Д. М., чрез представителя й по пълномощно - нейната дъщеря, адвокат С. В., предвид липсата на доказателства такова да е изплатено за адвокатска защита. Следва да се отбележи, че в случая е невъзможно присъждането на определено от съда възнаграждение и в хипотезата на чл. 78, ал. 8 ГПК, доколкото последната е приложима единствено спрямо юридически лица и еднолични търговци. Поради това съдът не присъжда разноски с настоящото решение.

Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение от 30.01.2015 г. постановено по адм. дело № 01800 по описа за 2006 г. на Софийски градски съд, Административно отделение, Трети "в" състав. Решението е окончателно. Особено мнение: