Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция „Социално подпомагане - Л.” - [населено място] срещу решение № 1212 от 04.03.2015 г. по адм. д. № 10165/2014 г. по описа на Административен съд – София-град, първо отделение, ХІІІ състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на съдебния акт с всички произтичащи от това правни последици.
Ответницата – Н. Д. К. от [населено място], чрез пълномощника си адвокат Д., моли решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за настоящата съдебна инстанция.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
С решение № 1212 от 04.03.2015 г. по адм. д. № 10165/2014 г., Административен съд – София-град, първо отделение, ХІІІ състав, е отменил заповед № Т-1517 от 11.09.2014 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане - Л.” - [населено място] и е върнал преписката на цитирания административен орган за издаване на нова заповед при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени със съдебния акт. Така постановеното решение не страда от визираното в касационната жалба отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК – нарушение на материалния закон.
Атакуваното пред настоящата инстанция съдебно решение е постановено по жалба срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна, адресат на заповедта.Следователно решението е валидно и допустимо.Тази проверка касационната инстанция извършва служебно, на основание чл. 218,ал. 2 АПК.
Решението на Административен съд – София-град, противно на твърдяното от касатора, е постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалноправната норма на чл. 8в от ЗСПД (ЗАКОН ЗЗД СЕМЕЙНИ ПОМОЩИ ЗЗД ДЕЦА) във връзка с чл. 16а, ал. 3, т. 3 от Правилник за прилагане на ЗСПД (ЗАКОН ЗЗД СЕМЕЙНИ ПОМОЩИ ЗЗД ДЕЦА).Изложените от съда доводи са основани на доказателствата и намират опора в закона, поради което настоящата инстанция изцяло ги споделя и не следва дословно да ги повтаря. Решаващият съдебен състав законосъобразно е приел, че материалният закон не съдържа ограничението, което въвежда административният орган и е отменил оспорената заповед. Правилно в мотивите на проверяваното решение е прието, че са налице предпоставките по чл. 8в, ал. 1 от ЗСПД във връзка с чл. 16а, ал. 3, т. 3 от ППЗСПД за отпускане на еднократна помощ за отглеждане на дете до 1 г.
Н. Д. К. от [населено място] е записана за студент първи курс редовна форма на обучение на 24.07.2014 г., видно от представеното уверение № 274 от 30.07.2014 г. от Софийски университет „Св. К. О.”.Този факт е потвърден и в писмо изх. № 47/77217 от 04.09.2014 г. на инспектор при отдел „Студенти” на Факултет по начална и предучилищна педагогика при същия университет. При липса на легална дефиниция на понятието "учащ" в ЗСПД следва да се приложи нормата на чл. 67 от ЗВО, съгласно която статут на студент се придобива при записване във висше училище.Следователно към датата на подаване на молба-декларация вх. № Т-1517 от 30.07.2014 г. К. е имала качество на студент в редовна форма на обучение по смисъла на чл. 8в от ЗСПД. Спазено е било условието за отпускане на еднократната помощ, съгласно чл. 16а, ал. 3, т. 3 от ППЗСПД - представяне на уверение от висшето училище за лицата по чл. 8в, ал. 1ЗСПД, че са записани като редовни студенти към датата на подаване на молбата-декларация. За упражняване на това право законодателят е поставил като изискване удостоверяването на факта на записване на майката като студент в редовна форма на обучение във висшето учебно заведение към този момент, но не и участие в учебния процес във висшето училище.
Тезата на касатора води до стеснително тълкуване на нормите на чл. 8в, ал. 1 ЗСПД във връзка с чл. 16 а, ал. 3, т. 3 ППЗСПД, което би лишило част от майките, предвид датата на раждане на децата им и срока за упражняване на правото, от исканата помощ единствено по причина, че учебната година не започва през лятото и в този период няма учебни занимания, каквато очевидно не е волята на законодателя. В противен случай в текста на чл. 16 а, ал. 3, т. 3 ППЗСПД, съдържащ се в подзаконов нормативен акт – Правилник за прилагане на Закон за семейните помощи за деца, не би било посочено изискването майките да са записани като редовни студентки към датата на подаване на молбата-декларация.
Текстът „От 01.10.2014 г. лицето е със статут на редовен студент по заповед на Ректора на СУ.”, отразен в писмо изх. № 47/77217 от 04.09.2014 г. на инспектор при отдел „Студенти” на Факултет по начална и предучилищна педагогика следва да се тълкува във връзка с изречение първо от същото писмо, установяващо датата на записване и чл. 67 от ЗВО, и в смисъл, че към 01.10.2014 г. учебната година вече е започнала и К. не е прекъснала обучението си.
В случая са налице фактическите основания по чл. 8в от ЗСПД. Безспорно са установени правнорелевантните факти за отпускане на търсената социална помощ: детето на К. не е навършило една година, не е оставено за отглеждане в специализирана институция за деца, майката е записана като студентка, учаща в редовна форма на обучение и не е отстранена от висшето училище. По отношение на жалбоподателката по първоначалното дело са изпълнени всички законови предпоставки за отпускане на исканата еднократна помощ за отглеждане на дете до една година.
Правилно съдът е отменил отказа за отпускане на исканата социална помощ като незаконосъобразен, поради неправилно тълкуване и прилагане на относимите правни норми от издалия заповедта административен орган.
По изложените в тези мотиви съображения касационната жалба се възприема като неоснователна, а оспореното решение на Административен съд София град се оставя в сила.
Предвид изхода на спора по делото, своевременно направеното искане и на основание чл. 143, ал. 1 АПК, в полза на ответницата се присъжда сумата 250 лв., представляваща адвокатско възнаграждение. Тази сума не е прекомерна, пред вид текста на чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1212 от 04.03.2015 г. по адм. д. № 10165/2014 г. по описа на Административен съд – София-град, първо отделение, ХІІІ състав.
ОСЪЖДА Дирекция „Социално подпомагане - Л.” - [населено място], [улица] да заплати на Н. Д. К. от [населено място], [улица], ет. 3, ап. 55 сумата 250 лв., представляваща адвокатско възнаграждение. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Особено мнение: