Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 231 от ЗМВР.

Образувано е по жалба на Г. Д. Т. от [населено място] срещу заповед № 8121К-278Н от 28.11.2014г. издадена от министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 1, чл. 197, ал. 1, т. 4, чл. 201, ал. 1, т. 3, предл. първо и чл. 204, т. 1 от ЗМВР (ЗАКОН ЗЗД МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ) (ЗМВР), му е наложено дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една година" и е предупреден, че при извършване на друго дисциплинарно нарушение по чл. 201, ал.1 от ЗМВР, в срока на наложеното наказание, ще му бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение".

В жалбата се мотивират съображения за незаконосъобразност на издадената заповед, поради допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Твърди, че административно-наказващият орган не е спазил изискуемата от закона форма, тъй като не са посочени времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; липсва описание на вмененото му дисциплинарно нарушение, както и конкретните действия, които е извършил в противоречие с посочените в заповедта разпоредби; не са взети предвид обстоятелствата, при които е извършено нарушението, последиците от него, формата на вината и цялостното му поведение като държавен служител в МВР; не са обсъдени вредните последици и съответствието им с наложеното наказание. Иска се отмяната на оспорения акт.

Ответната страна – министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител юрк. Р., депозира становище за неоснователност на жалбата.

Настоящата инстанция, като взе предвид представените с административната преписка доказателства, прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, от страна, за която административният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, на основанията по чл. 168 АПК, е основателна при следните съображения:

Г. Д. Т. е полицейски инспектор V степен в група...