Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 160, ал.6 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба на директор на Дирекция „ОДОП”- [населено място], против решение № 5932 от 09.10.2014 г., постановено по адм. дeло № 1181/2014 г. по описа на Административен съд - [населено място] /АССГ/.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и практиката на С. - касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли да бъде отменено решението и постановено ново по съществото на спора, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът - "E. Real E. E. E. S. a.r. I", регистрирано в Л., чрез пълномощника си адв. П. С., в писмен отговор излага доводи за неоснователност на жалбата.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна.

Предмет на обжалване пред АС е бил Акт за прихващане и възстановяване /А./ № 1338282/12.09.2013г.., издаден от орган по приходите при ТД на НАП, С., потвърден с решение № 2233/21.12.2013 г. от Директора на Дирекция „ОДОП” при ЦУ на НАП, [населено място], с който на "E. Real E. E. E. S. a.r. I" е отказано възстановяване на ДДС в размер на 48 832,24 лева, за целия период на 2010г., на основание чл. 21, ал. 2, във връзка с чл. 86, ал. 3 от ЗДДС.

За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че жалбоподателят претендира възстановяване на ДДС, начислен по фактури издадени от Си Ем Ес К. М. Л., декларирани, като такива за услуги с код 10 „Други”, под-код 10.17.2 „Разходи за недвижимо имущество, различно от 10.17.1”.

В хода на ревизията е прието, че дейността на компанията е свързана с придобиване на компании, ценни книжа, права на участие, вноски, гарантиране на фирмено закупуване или опции, придобиване на патенти и лицензи, тяхното управление и развитие, предоставяне на заеми и гаранции, както и изпълнение на всички видове, операции, свързани с описаните дейности. В тази насока е прието, че жалбоподателят е получил от българския си доставчик по спорните фактури консултантски услуги, с предмет: преглед на кореспонденцията относно първоначални въпроси; дискусия с екипа; преглед на документи за собственост за тежести; строителна документация; документи за наеми; преглед на финансови споразумения; предоставяне на консултантски услуги за определен период (хонорари и такси). Прието е, че предоставените на жалбоподателя услуги имат консултантски характер и по-конкретно представляват юридически консултации и правни анализи на състоянието и дейността на български дружества с оглед договaряне и сключване на сделки за придобиване на капитала им.

В хода на ревизията не е признато право на възстановяване на данъчен кредит на основание чл. 21, ал. 2, във връзка с чл. 86, ал. 3 от ЗДДС, поради което и предвид нормата на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС, тези доставки не попадат в териториалния обхват на действие на закона и на основание чл. 86, ал. 3 от ЗДДС за тях не се начислява данък, т. е. налице е неправомерно начислен данък по издадените фактури.

За да отмени обжалвания РА съдът е обсъдил заключението на допуснатата ССчЕ, досежно установяване на правнорелевантния факт относно мястото на изпълнението на процесните доставки и е приел, че са налице предпоставките на чл. 21, ал.4, т. 1, б. „а“ от ЗДДС, а именно за предоставяне експертни услуги, свързани с недвижими имоти на територията на страната, поради което и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗДДС, доставчиците е следвало да начислят дължимия данък.

Позовал се е на чл. 2 от Наредба № Н-9/ 16.12.2009 г., съгласно който данък върху добавената стойност по реда на наредбата се възстановява на данъчно задължено лице, неустановено в страната, което отговаря на следните условия: 1. за периода на възстановяване не е имало седалище, адрес на управление или постоянен обект, или при липса на такива - постоянен адрес или обичайно пребиваване на територията на страната, 2. за периода на възстановяване не е извършвало доставки с място на изпълнение на територията на страната с изключение на доставки, облагаеми с нулева ставка, транспортни услуги и спомагателни услуги за тях, и/или доставки, за които получателят е лице - платец на данъка съгласно чл. 82, ал. 2 от ЗДДС (ЗАКОН ЗЗД Д. В. Д СТОЙНОСТ) и 3. лицето е регистрирано за целите на данък върху добавената стойност в държавата членка, в която е установено.

До тои извод съдът е достигнал, като е кредитирал заключението на ССЕ и е приел, че услугите касаят основно: преглед и проверка на споразумения за отпускане на заем; кореспонденция и разговори с банкови институции; разговори и срещи с клиенти и бизнес-партньори; преглед на финансови и проектни документи; анализ на документи и строителни книжа; разпределяне на възнаграждения и други. Уточнени са и обектите, за които се отнасят тези услуги и същите са на територията на Р.Б.С заключението, общата стойност на активите, отразена в Баланса на "М О" С. ЕАД към 31.12.2010 г. е в размер на 104 224 хил. лева, от които инвестиционните недвижими имоти са на стойност 83 878 хил. лв., общата стойност на активите, отразена в Баланса на [фирма] към 31.12.2010 г. е 40 956 хил. лева, от които 39 444 хил. лева са инвестиционните недвижими имоти. Решението е правилно.

Въз основа на установената в съотвествие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка по делото съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. По делото няма спор по фактите.

Основният спорен момент е къде е мястото на изпълнението на процесните доставки.

Органа по приходите е приел, че са налице предпоставките на чл.21, ал.2, вр. чл.86 ал.3 от ЗДДС, тъй като доставката е с място на изпълнение извън територията на страта. Прието е, че предоставените на жалбоподателя услуги имат консултантски характер и по-конкретно представляват юридически консултации и правни анализи на състоянието и дейността на български дружества с оглед договaряне и сключване на сделки за придобиване на капитала им.

След обсъждане на приетото по делото без оспорване заключение на ССЕ с останалите доказателства по делото съдът е приел, че са налице предпоставките на чл.21, ал.4, т. 1, б. „а“ от ЗДДС, а именно за предоставяне експертни услуги, свързани с недвижими имоти на територията на страната, поради което и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗДДС, доставчика е следвало да начисли дължимия данък.

Съгласно свои решения Съда на Европейската общност (С.), понастоящем Съда на Европейския съюз (С.) е определил условията за прилагане на тази разпоредба в смисъл, че между доставката на услуги и разглеждания имот трябва да е налице "достатъчно пряка" връзка, тъй като би било в противоречие със структурата на тази специална разпоредба в приложното й поле да се включва всяка доставка на услуги само защото тя има макар и съвсем слаба връзка с недвижим имот, при положение че голям брой услуги са свързани по един или друг начин с недвижим имот (т.37 Решение по дело С-37/08 RCI E., от 03.09.2009 г., Решение от 07.09.2006 г. по дело Heger, C 166/05, R.).

Съгласно т.32 от Решение на С. по дело С-155/12 единствено доставките на услуги, които имат достатъчно пряка връзка с даден недвижим имот, попадат в приложното поле на член 47 от Директивата за ДДС /вж. в този смисъл Решение по дело Inter-M. G., посочено по-горе/, точка 30 от същото решение, такава връзка впрочем характеризира всички изброени в този член доставки (вж., що се отнася до член 9, параграф 2, буква a) от Шеста директива, Решение по дело Heger, посочено по-горе, точка 24) и съгласно т.34 от същото решение услугата трябва да е свързана с точно определен недвижим имот.

В конкретния случай както правилно е приел АС процесните услуги касаят основно: преглед и проверка на споразумения за отпускане на заем; кореспонденция и разговори с банкови институции; разговори и срещи с клиенти и бизнес-партньори; преглед на финансови и проектни документи; анализ на документи и строителни книжа; разпределяне на възнаграждения и други. Уточнени са и обектите, за които се отнасят тези услуги и те са на територията на Р.Б.С заключението на вещото лице, инвестиционните недвижими имоти на "М.О." С. ЕАД към 31.12.2010 г., представляват 80,47% от общите активиот общите активи, отразени в баланса на дружеството или 93,73% от дълготрайните активи, а инвестиционните недвижими имоти на [фирма] към 31.12.2010 г., представляват 96,3% от общите активиот общите активи, отразени в баланса на дружеството или 99,34% от дълготрайните активи, поради което се устаноявва правнолевенатния факт за наличие на достатъчно пряка връзка между доставката на процесните услуги и недвижимите имоти.. Вещото лице е установило, че в петте фактури са уточнени обектите - недвижими имоти за които се отнасят услугите, а именно МОЛ С. и Р. Парк П..

С оглед на изложеното е неоснователен довода на касатора, че услугите не са свързани с намерение за инвестиране и то в конкретен имот, а в конкретни търговци, ЮЛ, чиито активи са съответните недвижими имоти.

По изложените съображения Върховният административен съд, осмо отделение, чл. 221, ал. 2 АПК РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5932 от 09.10.2014 г., постановено по адм. дeло № 1181/2014 г. по описа на Административен съд - [населено място]. Решението е окончателно и не може да се обжалва.

Особено мнение: